Младежите във Фиджи на работа
Млади светии играят важна роля в посрещането на нуждите на членовете.
Сикели Вули се смее, докато неуспешно се опитва да си спомни колко пъти е падал в реката. До неотдавна случайното плуване било доста често явление за живеещите в малкото село Наватуяба близо до Сува, острови Фиджи.
Така е, защото ако искате да идете до града, училището или местния магазин, ще трябва да пресечете реката, която бавно се вие през селото, да направите дълга разходка до най-близкия мост (около 2 часа) или да платите за автобус с оскъдните, спечелени с много труд пари.
„Аз трябва да пресичам реката много пъти“, казва Сикели, на 13 г. „Приятелите ми живеят на другия бряг”.
Пресичането на реката било несъмнено най-лесния избор, дори ако това значело да се използва нестабилния сал от няколко дълги бамбукови ствола, вързани заедно. И ако там чакат повече от двама души, по-бързо е да държиш учебниците и униформата си за училище над главата си и да преплуваш с дрехите, които бездруго ще се измокрят, защото тъй или иначе ще паднеш от сала.
Поне това беше начинът преди Църквата да нагази в проблема и да помогне на членовете да му намерят решение. Църквата предостави една лодка. Бихте си помислили обаче, че това е самолет, съдейки по въодушевлението на членовете.
„Благодарни сме за лодката”, казва Литиана Делаи, 12 г. „Сега е много по-лесно да минеш на другия бряг”.
Щастливи от помощта
Лодката на клон Наватуяба е един от многото проекти, с които се натовари колът Наузори Фиджи в помощ на младежите и други членове на Църквата. За юношите е почти невъзможно да намерят работа в района. Дори за родителите им това е трудно. Това прави ситуацията трудна и членовете, както повечето в областта, се борят да се издържат.
И така, защо членовете са толкова щастливи?
Защото знаят, че Господ ги обича.
„Знаем, че Небесният Отец се грижи за нас, защото Църквата помага толкова много за задоволяване на нуждите ни”, казва Макерета Елдър, 14 г.
Ръководителите на кола се почувствали вдъхновени да започнат няколко програми, които да помогнат членовете да се издържат, и младежите са важен фактор тези програми да работят. Освен лодката има оранжерия, група нови ферми по благосъстоянието и дори малко добитък. А младежите в Наватуяба обичат да помагат.
Да скубем (плевелите) заедно
Един звук, който не чувате много в Наватуяба, е тихото бръмчене на селскостопански машини. Това се променя сега, когато притежаваният и поддържан от кола трактор работи в селото.
Седемнадесетте младежи в клона са благодарни за трактора. Без него членовете от Наватуяба ще трябва да намерят начин да обработват 2 акра (0.8 хектара) на ръка. Но тракторът не върши всичката земеделска работа. Всички членове заедно садят, плевят и прибират реколтата, като таро и тапиока.
„Ние всички помагаме във фермата”, казва Кули Куаравануа, 15-годишен. „Младежите плевят и сеят или носят закуски, когато възрастните работят”.
„Обичам да работя на фермата”, казва Маса Байкейрева, 14-годишна. „Това помага на семейството ми по много начини”.
Благословиите от фермата не са просто да имат храна за ядене. Младежите научават много за отглеждането на храна и за упорития труд.
„Мисля, че работата във фермата сплоти младежите на нашия клон”, казва Тулия Тинаимоликула, 18-годишна. „Тя ни помогна да научим един за друг”.
Но, както казва Кули, „тракторът и фермата особено ни помагат да постигнем душевен мир. Не ми се налага да се тревожа какво ще ям утре”.
Грижа за животните
Приятна като съвместната работа на полето, помощта по гледане на прасета и пилета далеч не е така забавна.
Клонът започнал със 120 пиленца, 64 пилци и 4 прасета, но ще разширява пилчарника. Животните ще бъдат разпределени между клоновите и колови членове. Някои ще бъдат продадени, други изядени, но освен развлечение, те са и всичко друго.
Пиленцата са милички, а храненето на прасетата може да е забавно, но младежите научиха от опит колко трудно може да е хващането на прасе, което не иска да бъде хванато.
Подкрепени и насърчени
Когато в някои страни стане дума за програмата по благосъстоянието на Църквата, много младежи спират да слушат, защото не мислят, че това има нещо общо с тях. За младежите от Наватуяба програмата по благосъстоянието на Църквата промени живота им чрез прасета и трактори, пилета и земеделие.
Дори лодката е нещо повече от начин сигурно да се премине реката. С такса от по няколко цента на пътник клонът може да плаща на семейството на Литиана да поддържа лодката. Тя, братята и сестрите й се редуват да реагират на изсвирванията от другия бряг на реката, щом някой се нуждае от превоз.
„Това благослови моето семейство”, каз- ва Литиана, усмихвайки се. „Помага ни да си позволим училищни принадлежности и храна. И плащаме десятък върху припечеленото”.
Светиите в Наватуяба не са единствените борещи се да преодолеят пречките, без водата да залее главите им. Чрез програмата за благосъстояние и хуманитарните програми на Църквата Господ осигурява за мнозина начин да се задържат на повърхността в трудни времена. И това е нещо, на което човек може да се радва.
„Някои хора са като скали, хвърлени в море от проблеми. Те се давят от тях. Бъдете като корк. Когато някой проблем ви „залее”, борете се да се освободите и изскочите на повърхността и отново да служите с радост”.
Старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли, „Finding Joy in Life”, Ensign, май 1996 г., стр. 24-25.