ПОСЛАНИЕ НА ПЪРВОТО ПРЕЗИДЕНТСТВО

Символът на нашата вяра

ОТ ПРЕЗИДЕНТ ГОРДЪН Б. ХИНКЛИ

След ремонта на храма Меса Аризона преди няколко години, в първия ден на отворените врати бяха поканени да го обиколят свещеници от други религии. Отзоваха се стотици. Говорейки пред тях, казах, че ще се радвам да отговоря на всякакви въпроси, които биха имали. Сред тях имаше едно питане от протестантски свещеник.

Той каза: „Бях из цялото това здание, този храм, който носи на фасадата си името на Исус Христос, но никъде не видях изображение на кръста, символ на християнството. Гледал съм сградите ви навсякъде и също така виждам липсата на кръста. Защо е така, щом казвате, че вярвате в Исус Христос”?

Отвърнах: „Не бих искал да обидя никой от моите християнски колеги, които използват кръста на камбанариите на своите катедрали и в олтарите на църквите си, носят го върху одеждите си и го щамповат върху книгите си и друга литература. Но за нас кръстът е символ на умиращия Христос, докато посланието ни е едно заявление за живия Христос”.

Тогава той попита: „Ако не използвате кръста, кое е символ на вашата вяра?”

Отвърнах, че животът на нашите люде трябва да стане най-значим израз на вярата ни и следователно – символ на преклонението ни.

Надявам се той да не е решил, че в отговора си съм бил надут или самодоволен. Позицията на на пръв поглед може да изглежда в противоречие на признанието ни, че Исус Христос е ключовата фигура в религията ни. Официалното име на Църквата е Църква на Исус Христос на светиите от последните дни. Ние Го боготворим като Господ и Спасител. Библията е нашето свето писание. Вярваме, че пророците от Стария завет, които предрекли идването на Месията, са говорили чрез божествено вдъхновение. Ние ликуваме над разказите за Матея, Марка, Лука и Иоана, които разказват събитията за раждането, служението, смъртта и възкресението на Божия Син, Единородният на Отца в плътта. Подобно на Павел в древността, ние „не се срамувам(е) от благовестието (Христово); понеже е Божия сила за спасение” (Римляните 1:16). И подобно Петър потвърждаваме, че Исус е единственото име, „дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим” (Деянията 4:12).

Книгата на Мормон, която за нас е заветът на Новия свят, който представя ученията на пророците, живели в древността в Западното полукълбо, свидетелства за Него, Който бил роден във Витлеем Юдейски и умрял на хълма Голгота. За един свят, колеблив във вярата си, Книгата на Мормон е още едно могъщо свидетелство на божествеността на Господ. Самото й въведение, написано от пророк, обиколил Америките преди хилядолетие и половина, категорично заявява, че тя е написана „за убеждаването на юдеин и езичник, че Исус е Христос, Вечният Бог, Който се показва на всички народи”.

А в нашата книга на съвременно откровение, Учение и Завети, Той обявява Себе Си с тези сигурни думи: „Аз съм Алфа и Омега, Христос Господ, да, Аз съм тъкмо Този, началото и краят, Изкупителят на света” (вж. У. и З. 19:1).

В светлината на подобни заявления, пред вид подобно свидетелство, мнозина биха могли да запитат, подобно на моя приятел-свещеник в Аризона, ако вие твърдите, че вярвате, защо не използвате символа на смъртта Му, кръста на Голгота?

На което трябва първо да отвърна, че никой член на тази Църква не бива никога да забравя огромната цена, платена от нашия Изкупител, Който даде живота Си, та всички хора да могат да живеят – страданието в Гетсимания, горчивата подигравка по време на съда над Него, ужасния трънен венец, раздиращ плътта Му, кръвожадния рев на тълпата пред Пилат, несподеленото бреме на тежкия Му път до хълма Голгота, страшната мъка, когато дебелите гвоздеи пронизват ръцете и нозете Му, изгарящото терзание на тялото Му, докато Той виси на кръста в този трагичен ден, Божият Син, Който се провиква, „Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34).

Това бил кръстът, инструмент на Неговото изтезание, ужасен уред, предназначен да унищожи Княза на мира, зла отплата за чудотворното Му дело, изцелило болните, накарало слепите да прогледнат, а мъртвите да възкръснат. Това бил кръстът, на който Той увиснал и умрял на самотния връх на Голгота.

Никога не можем да забравим това. Никога не бива да го забравяме, защото там нашият Спасител, нашият Изкупител, Божият Син принесе Себе си в изкупителна жертва за всеки от нас. Но мракът на онази тъмна вечер преди еврейския Шабат, когато безжизненото Му тяло било снето и набързо положено в наета гробница, пресушил надеждата дори на най-преданите Му и будни ученици. Те били отчаяни, не разбиращи какво им бил казал Той по-рано. Месията, в когото вярвали, бил мъртъв. Напуснал ги Учителят, на Който били възложили всичките си копнежи, вяра, надежда. Той, Който говорел за вечен живот, Който вдигнал Лазар от гроба, сега умрял също тъй сигурно, както и всички други хора преди Него. Дошъл краят на Неговия печален, кратък живот. Този живот бил такъв, какъвто много преди това го бил описал Исаия: Той бил „презрян и отхвърлен от човеците; Човек на скърби и навикнал на печали… Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир” (Исаия 53:3, 5). Сега Той бил мъртъв.

Можем само да гадаем чувствата на онези, които Го обичали, докато размишлявали над смъртта Му в дългите часове на юдейския Шабат, събота по нашия календар.

После се пукнал първият ден на седмицата, Господният ден, както го знаем. На онези, които дош- ли на гроба смазани от скръб, служещият ангел заявил, „Защо търсите живия между мъртвите?” (Лука 24:5).

„Няма Го тук, … възкрасна, както и рече” (Матея 28:6).

Ето го най-великото чудо в човешката история. По- рано Той им е казал, „Аз съм възкресението и живота” (Иоана 11:25). Но те не били разбрали. Сега знаели. Той умрял в злочестина, мъка и самота. Сега, на третия ден, Той се вдигнал в мощ, красота и живот, първият плод на починалите, уверението на хората от всички епохи, че „както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят” (1 Коринтяните 15:22).

На Голгота Той бил умиращия Христос. От гроба Той се появил като Живия Христос. Кръстът бил горчивия плод на предателството на Юда, общо следствие на отричането на Петър. Сега празната гробница става свидетелство за Неговата божественост, уверение за вечен живот, отговор на въпроса на Иов: „Ако умре човек, ще оживее ли?” (Иов 14:14).

Умирайки, Той можел да бъде забравен, или в най-добрия случай помнен като един от многото велики учители, чиито живот е обобщен в няколко реда в историческите книги.

Бидейки възкресен обаче, Той става Учителят на живота. Сега заедно с Исаия учениците Му могат да пеят, изпълнени с вяра, „И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исаия 9:6).

Сбъднали се очакваните слова на Иов: „Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

И, като изтлее след кожата ми това тяло, пак вън от плътта си ще видя Бога:

Когото сам аз ще видя, и очите ми ще гледат, и то не като чужденец; за тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене” (Иов 19:25-27).

Мария извикала „Равуни; което значи Учителю” (Иоана 20:16), когато първа видяла възкръсналия Господ, защото сега Той наистина бил Учителят, не само на живота, но и на самата смърт. Свършено било с жилото на смъртта, разбита била победата на гроба.

Страхливият Петър се променил. Дори неверният Тома заявил трезво, в благоговение и реализъм, „Господ мой и Бог мой” (Иоана 20:28). „Не бъди невярващ, а вярващ” (Иоана 20:27) били незабравимите слова на Господ при този изумителен случай.

Последвали явления пред мнозина, включително, както отбелязва Павел, „на повече от петстотин братя наведнъж” (1 Коринтяните 15:6).

А в Западното полукълбо имало други овце, за които Той говорил по-рано. И людете там „чуха глас, който като че идваше от небето;… и той им каза:

Ето Моя възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, в Когото прославих името Си—слушайте Него.

И… ето, те видяха един Човек да се спуска от небесата; и Той беше облечен в бяла роба; и Той слезе и застана сред тях;

И стана така, че Той простря ръката Си и заговори на людете, казвайки:

„Ето, Аз съм Исус Христос, за Когото пророците свидетелстваха, че ще дойде в света…

Станете и елате при Мене” (3 Нефи 11:3, 6-10, 14).

После в този разказ следват много слова за служението на възкресения Господ сред народа на древна Америка.

И накрая следват съвременните свидетелства, защото Той отново дошъл да открие тази диспенсация, диспенсацията на пророкуваната пълнота на времената. В едно славно видение Той – възкресеният, жив Господ – и Неговият Отец, Бог в небесата, се явили на едно момче-пророк, за да почне още веднъж Възстановяването на древната истина. Там последвал същински „облак от свидетели” (Евреите 12:1), и този, който получил Първото видение – Джозеф Смит, съвременният пророк, заявил с думи на здрав разум:

„И сега, след многото свидетелства, които са били дадени за Него, това е свидетелството, последно от всички, което даваме за Него: Той е жив!

Защото Го видяхме, тъкмо от дясната страна на Бога; и чухме гласа, който дава свидетелство, че Той е Единородният на Отца,

че чрез Него и посредством Него и от Него световете съществуват и бяха създадени, и че жителите им са родни синове и дъщери Божии” (вж. У. и З. 76:22-24).

Към което може да бъде добавено свидетелството на милиони, които чрез силата на Светия Дух получиха и сега дават тържествено свидетелство за Неговата жива реалност. Това свидетелство е тяхната утеха и сила.

Мисля си например за един приятел, с когото се запознах във Виетнам във времена на големи размирици в неговата земя. Той бе човек с кротка и съвършена вяра в Бог, нашият Вечен Отец, и в Неговия Син, живият Христос. Тъй добре си спомням как го слушах да пее с дълбока убеденост,

Ако призова те през буйни води,

В реките от мъка не бой се ти.

Със тебе ще съм, ще те благословя.

Аз ще се пожертвам, за да те спася.

(„Основа на нашата вяра”, Химни и детски песни , стр. 6)

И така, понеже нашият Спасител е жив, не използваме символа на Неговата смърт като символ на вярата ни. Но какво ще използваме? Няма знак, няма произведение на изкуството, нито форма, която задоволително да изрази славата и чудото на живия Христос. Той ни казва какъв следва да бъде този символ, когато заявява, „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди” (Иоана 14:15).

Като Негови последователи не можем да извършим нещо низко, просташко или неблагодарно, без да опетним Неговия образ. Нито пък можем да сторим добро, щедро или милосърдно дело, без да накараме да заблести по-ярко символът Му, Когото сме взели върху нас. И така животът ни трябва да стане пълноценен израз, символ на заявлението ни за нашето свидетелство за живия Христос, Вечния Син на живия Бог.

Това е толкова просто, мои братя и сестри, и толкова мъдро, че е по-добре никога да не го забравяме.

Спасителят живее, знам,

Утеха е за мен това!

Живее, победил смъртта,

Живее вечна светлина.

Живее, дава ми любов,

Живее Той за благослов,

Живее в моята душа,

Живее с мен да е в беда.

Живее мой Учител свят,

Живее, носи благодат,

Живее Утешител мой,

Живее, дава ми покой.

(Гордън Б. Хинкли, „Спасителя живее, знам”, Химни и детски песни, стр. 38)

ИДЕИ ЗА ДОМАШНИТЕ УЧИТЕЛИ

След като сте разучили това послание с молитва, споделете го, като използвате метод, който насърчава участието на тези, които учите. Следват няколко примера:

1. Поканете членове на семейството да разкажат как биха отговорили на следните въпроси: Защо в нашите църковни сгради няма кръстове? Кой е символът на нашата религия? Прочетете как е избрал да отговори на тези въпроси президент Хинкли (виж първите пет параграфа). Кое писание обяснява символа на нашата вяра? (виж последните четири параграфа). Какво можем да направим, та символът на нашата вяра да сияе ярко за околните?

2. Помолете членове на семейството да опишат какво мислят, че една „ключова фигура” в живота им би вършила или на какво би приличала. Четете на глас и обсъждайте части от тази статия, които разглеждат Исус Христос като ключова фигура на вярата ни.

3. Поканете членове на семейството да споделят любима история за Исус. Прочетете на глас една-две истории за Него от тази статия. Дайте свидетелство за възкресението и изкупителната жертва на Исус Христос.