Здрави корени в малките клонове
Разхождайте се в горите и слушайте тишината. Вижте как слънцето се процежда през балдахина на дърветата. Почувствайте тихото чудо на творенията на Небесния Отец. Дивете се как дърветата се изправят високи, издръжливи и крепки.
Джозеф Смит дошъл в гора като тази, когато коленичил в молитва и донесъл нова светлина на света. Той се нуждаел от място, където да бъде сам, тихо място, където можел да мисли и да получи отговори на въпросите си.
Джозеф Смит получил своето първо видение в Ню Йорк, североизточните Съединени щати, а тези гори са в Хърватско и Словения. Тук се събират младежи и девойки за провеждане на младежки конференции. Също както Пророка Джозеф, те се молят за отговори и ги намират в Евангелието на Исус Христос.
Хърватско и Словения са страни източно от Италия и до 1991 г. са били част от Югославия. Мисионерите-светии от последните дни дошли за пръв път в тази част на света в началото на 90-те години. Оттогава в Словения били организирани три, а в Хърватско седем клона на Църквата. Църквата още не се е разрастнала достатъчно за построяване на домове за събрания, но делото прогресира. Мнозина от най-новите членове са млади мъже и жени, които се срещат толкова често, колкото могат, за да намерят сила в обединените си свидетелства.
Да бъдеш сам
В тези малки клонове да си член на Църквата може да е самотно. Когато Кристина Местров посещава събранията на своя клон в Сплит, Хърватско, понякога с нея са само майка й и мисионерите. Но тя дава най-доброто от себе си, за да промени нещата. „Продължавам да се опитвам да бъда най-добрата мисионерка, която бих могла”, казва тя.
Много младежи са единствените членове на Църквата в семействата си. Петра Каракладжич от Загреб, Хърватско, копнее за деня, когато семейството й ще разбере нейната вяра. Тя казва, „Някои от членовете на семейството ми имат проблем заради моите неделни събрания и някои от вярванията на Църквата”. Но после Петра обяснява формулата си за оцеляване: „Открийте кой всъщност сте и къде трябва да отидете. И ако му позволите, Евангелието ще промени живота ви към по-добро. Просто дайте най-доброто от себе си и следвайте Исус Христос. Вие сте обично дете на живия Бог”.
Тина Добравч наскоро се присъедини към Църквата в Целье, Словения. От обръщането си тя започва да вижда позитивни промени в живота си. Но понякога тя открива, че е трудно да живее според Евангелието без подкрепата на семейството й. „У дома бе трудно да благословиш храната или да се молиш сам”, казва тя. „Но трябваше да помня, че това ще си струва усилията. Знам, че един ден семейството ми ще намери щастие и ще открие Евангелието”. Тина служи като ръководител по дейностите в своя клон.
Мнозина от младежите трябва също да бъдат сами сред приятелите си. Мнозина загърбват приятелите си, когато прегърнат Евангелието. Лучия Крайник, ново-обърната във вярата от Любляна, Словения, казва: „Откакто се присъединих към Църквата, се наложи да се отделя от старите си приятели, защото те бяха лоша компания. Най-доброто нещо за мен бе да се изолирам от тях и да общувам с членове и мисионери”.
Да бъдете заедно
Точно както дърветата в гората черпят сила едно от друго, младежите черпят сила от това, че са заедно. На една скорошна младежка конференция, първа за много от тях, 47 младежи се събраха заедно. Те не винаги се разбираха един друг, защото говореха английски, хърватски или словенски, но имаха като общ език, този на Евангелието.
Петра Каракладжич е укрепена от младежките конференции и други дейности с хора, които вярват по начина, по който вярва и тя. „Когато сме всички заедно, сме по-силни”, казва тя. „Чувствам се много благословена да имам своите братя и сестри в Църквата”.
Лучия Крайник знае, че се нуждае от своите приятели в Евангелието. „Къде щях да съм, ако нямах Църквата?”, пита тя. „Благодарна съм да бъда член на Църквата и да имам своите приятели до мен”.
Младежите знаят, че ако запознават другите с Евангелието, Църквата ще продължава да расте. Те често канят други да се присъединят към тях и да видят светлината на Евангелието.
Симон Стефанович от Целье, Словения, твърдо вярва, че трябва да споделя Евангелието с приятелите и семейството си: „Трябва да насърчаваме своите родители и приятели, тъй че Църквата да расте. Имаме много приятели. Трябва да разпространяваме Евангелието”. Симон помага на баща си да учи за Църквата и очаква един ден да отслужи пълновременна мисия.
Ава Жупанчич от Любляна, Словения, разбира, че да помогнеш на други да бъдат кръстени е само началото. „Наистина ме боли да виждам хора да се кръщават и после след известно време да не се връщат повече”, казва тя. „Това се случва твърде често. Трябва да помагаме на новите членове”.
Да останеш силен
В тези гори, дори със силни корени и наобиколени от дървета, които да те пазят, понякога бушуват бури и идат предизвикателства. Но тези младежи знаят, че да се бориш с бурите си струва усилието.
„За да си шампион”, казва Давор Майч от Крань, Словения, „трябва да се изправяш, без значение колко пъти си падал, докато се опитваш да стигнеш целта, отново и отново. Онези, които те чакат накрая, ще те окуражават и аплодират”.
Ивона Фрчек от Загреб, Хърватско, свидетелства, че „всичко лошо, което се случва, ще мине. Просто бъдете силни и се дръжте за истината”.
Младежите на Хърватско и Словения ще продължават да черпят сила един от друг и ще помагат на другите да намират отговорите на важните житейски въпроси. Те се надяват да бъдат като дърветата в тези гори: високи, издръжливи, непреклонни и крепки.
Помощ за тази статия оказаха Филип и Ани Максфийлд. Те служиха в мисия Хърватско Загреб и са членове на Айзакуа Пети район, кол Бевю Вашингтон.
„Призоваваме всеки член на Църквата да протегне ръка на новите обърнати, прегърнете ги и ги накарайте да се чувстват у дома. Благословете ги с приятелството си. Насърчавайте ги с вярата си. Гледайте да няма изгубени сред тях”.
Президент Гордън Б. Хинкли, „Състоянието на Църквата”, Лиахона, май 2003 г., стр. 4.