Спасителят живее, знам
Като първа година студентка в Университета Бригъм Йънг – Айдахо (тогава Рикс Колидж), семейството ми липсваше. Но след няколко месеца свикнах със студентския живот и си прекарвах добре. Тогава позвъни телефонът, бях в апартамента си, учех.
“Кристи, имам лоши новини”, каза майка ми с разтреперан глас. “Баща ти почина тази вечер от тежък инфаркт”.
Бях обзета от емоции, докато се опитвах да осъзная онова, което току що бях чула. Видях се с баща ми само няколко дни преди това, но нямах представа, че щеше да е за последно. Смъртта на татко беше шок за цялото семейство; също така беше и шок за района ни. Татко беше само на 53 години и служеше като епископ.
Следващите няколко дни бяха изпълнени с посещения и обаждания на роднини, приятели, членове на района и съседи. Почувствахме огромно излияние на обич от хората около нас. На погребението на татко от семейството споделихме спомени от живота ни с него и свидетелствахме за плана за спасение и живота след смъртта.
Татко беше верен съпруг, отдаден светия, ненаситен скаут и прекрасен баща. Много хора бяха благословени от живота, който той беше живял. След погребението най-големият ми брат освети гроба и като семейство застанахме и ридаейки изпяхме “Чедо на Бога съм”(Химни и детски песни, стр. 58).
Денят след погребението се върнах в университета. Не бях твърде ентусиазирана да се върна, но знаех, че трябва да продължа с живота си и да изпълня своите отговорности. Някои дни бяха по-лесни от други. Много време мислех за баща си и се осланях на моето знание за плана на спасение и вярата в Исус Христос да ми помогнат да се справя със своите предизвикателства и съмнения.
Около две седмици след като баща ми почина взех дневника си и отидох в сградата за събрания на студентското градче да запиша своите чувства и събитията около смъртта на баща ми. Докато пишех, чувствах Духа толкова силно, че получих пълна сигурност, че моят Небесен Отец ме обича, че има план лично за мен и че никога нямаше да бъда оставена сама. Когато приключих с писането, от центъра за студенти наблизо прозвучаха камбани по мелодията на химна “Спасителят живее, знам” (Химни и детски песни, стр. 38). Думите на химна незабавно изплуваха в ума ми:
Спасителят живее, знам..
Утеха е за мен това!
Живее, победил смъртта,
Живее – вечна светлина…
Живее – да не зная страх,
Живее да не плача аз.
Живее Той в сърцето ми,
Живее с радост ме дари.
Знам, Спасителя ми е жив и знам, че ме обича. Понеже Той възкръснал от мъртвите, знам, че моят баща и всички обични нам хора, живели преди нас, също ще живеят отново. Каква утеха е да се знаят тези истини.