Избавящата ръка на Спасителя
Едно лято от моето детство в Арканзас моите съседи ме поканиха да отида с тях на излет с палатки, риболов и плуване на един язовир близо до Сардис, Мисисипи. Прекарахме няколко дни, радвайки се на всякакъв вид дейности сред природата.
В последния ни ден се радвахме на заключителното плуване преди да тръгнем за вкъщи. Докато приятелите ми и аз си подавахме една плажна топка, тя прелетя над главата ми и се приземи на няколко метра зад мен. Вятърът незабавно я подхвана, отдалечавайки я от мен по повърхността на водата. Започнах да я гоня, но вятърът продължаваше да духа топката съвсем малко пред мен. Скоро след това достигнах шамандурите, които маркираха плитките води за плуване. Топката обаче ги беше подминала, насочила се към основната част на язовира.
Като подминавах шамандурите, не обърнах особено внимание, че плувам по-навътре от тях. Топката не беше далеч от мен и бях сигурен, че ще я хвана. В края на краищата бях завършил курс за спасители и с гордост носех символа на завършения курс на своите плувни гащета. Чувствах се удобно във водата и бях уверен, че имах достатъчно сила да си върна топката.
Вятърът обаче продължаваше да носи топката без да мога да я стигна. Понякога се приближавах толкова близо, че можех да я докосна с пръсти, само за да я гледам как се отдалечава от мен. Най-накрая един порив я изпрати далеч от мен.
Нямах представа колко много се бях отдалечил, докато не спрях да си почина. Водата изглеждаше много по-тъмна и студена, отколкото в плитката част за плуване. Когато погледнах към брега, осъзнах, че бях почти в средата на язовира. Реших да изоставя топката и да плувам към брега. Бях изморен, но не се притеснявах. Бях млад и чувствах, че ще се справя.
Но когато се опитах да се върна на брега, вятърът, който беше помагал на топката, работеше срещу мен. Изглеждаше, че колкото и усилено да плувам, напредвах малко. Ръцете и краката ми започнаха да парят и да ме болят. Заплувах за малко кучешката, опитвайки се да възвърна силите си.
После чух познат звук – този на моторна лодка. Бях щастлив и облекчен скоро да видя един човек в малка лодка, който мина край мен и ми предложи да ме върне на брега. Ръцете и краката ми се бяха изтощили. Дори не можех да се набера, за да се кача на лодката, така че се увиснах на една ръка за нея и непознатият бавно ме издърпа до плитките части. Хванах се за една от шамандурите, пуснах лодката, махнах за благодаря и доплувах до брега.
Петнадесет години по-късно отново се оказах в затруднено положение. Дълго време бях плувал в язовир от грях. Следвайки светски пътища и гонейки неща с малка или никаква стойност, се бях озовал в дълбоки води. Силите ми бяха изтощени и надеждата привършваше. Нещата, които бях преследвал, се оказаха далеч от мен и тъмнината, изглежда, ме поглъщаше.
В отчаянието си призовах Небесния Отец. Като човека в лодката Спасителят дойде на помощ в момента, в който имах най-голяма нужда от Него. Чрез един съвременен Божий пророк Той ме отведе до Книгата на Мормон. Той ме поведе по пътя на покаянието и ме очисти от моите грехове във водите на кръщението. След това ме постави нависоко, като оттогава се опитвам да стоя там.