ИЗОБИЛИЕ ОТ ОБИЧ
След лека злополука ми се налага да използвам бастун и да ходя бавно. Стълбите са много трудни за мен. На църква винаги се страхувах да не падна по стълбите, докато през една неделя не чух тих глас и не почувствах една малка ръка да държи моята: “Хайде. Аз ще дойда с вас”.
Погледнах надолу и видях уверената усмивка на 9-годишния Габриел.
“Много добре!”, казах аз. “Отсега нататък ти ще си моя помощник. Да вървим!”
Никой не беше изпратил Габриел. Той просто беше видял една баба, която има нужда от помощ и се яви.
Сега всяка неделя Габриел и аз слизаме по стълбите без да се страхуваме.
По-късно казах на родителите на Габриел: “Не физическата сила ме кара да не се страхувам, а изобилието от обич, която той ми дава всяка неделя. Габриел е великан на добротата!”