ПОСЛАНИЕ НА ПЪРВОТО ПРЕЗИДЕНТСТВО
Ние свидетелстваме за Исус Христос
Преди малко повече от 2 000 години Изкупителят на човечеството бил роден във Витлеем в Юдея. Докато бил още невръстен младенец, Той бил доведен в храма в Ерусалим. Там Мария и Иосиф чули чудесните пророчества, изречени от Симеон и Анна относно малкото бебе, което било предопределено да стане Спасителя на света.
Той прекарал голяма част от Своето детство в Назарет в Галилея и когато навършил 12 години, бил отново доведен в храма. Мария и Иосиф Го заварили да разговаря с учените мъже, които Го слушали и Му задавали въпроси (вж. Превода на Джозеф Смит, Лука 2:46).
Исус станал юноша и “напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците” (Лука 2:52). Бил кръстен от Иоан в река Иордан, за “да изпълним всичко, що е право” (Матея 3:15). Той постил 40 дни и нощи и устоял на изкушенията на Сатана, преди да започне служението си сред множествата. После тръгнал да проповядва, изцелява и благославя.
Великият Иехова
Исус в действителност бил великия Иехова от Стария завет, който изоставил царските дворци на Своя Отец в небесата и благоволил да дойде на земята като младенец, роден в най-скромни условия. Неговото раждане било предсказано векове по-рано от Исаия, който заявил пророчески, “Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исаия 9:6).
Този Исус Христос, за Който ние тържествено свидетелстваме е, както Иоан Откровител провъзгласил, “верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе.” Той “ни люби и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си и Който ни е направил Царство от свещеници на Своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и Господство във вечни векове” (Откровението 1:5-6).
Спасителят на света
Той е бил и е Сина на Всемогъщия. Той бил единствения съвършен човек, крачил по земята. Той изцелявал болните и карал куците да прохождат, слепите да виждат, глухите да чуват. Възкресявал мъртвите. При все това, Той пожертвал живота си извършвайки Единение, величината на което е извън нашето разбиране.
Лука записва, че тази мъка била толкова голяма, че “потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята” (Лука 22:44), физическа проява, потвърдена и от Книгата на Мормон, и от Учение и Завети (вж. Мосия 3:7; У. и З. 19:18). Страданието в Гетсиманската градина и на кръста на Голгота, само няколко стотин метра от нея, включва и физически и духовни “изкушения, … болка, глад, жажда и умора, дори повече, отколкото човек може да изтърпи”, казва цар Вениамин, “без да умре” (Мосия 3:7).
След терзанието в Гетсиманската градина последвал Неговият арест, съд и осъждането Му, след това неизразимата болка на Неговата смърт на кръста, последвана от погребението Му в гробницата на Иосиф и триумфалното завръщане чрез Възкресението. Той, скромният младенец от Витлеем, Който преди две хилядолетия крачел по прашните пътища на Светата земя, се превърнал в Господ Всемогъщи, Цар на царете, Дарител на спасение на всички. Никой не може да разбере напълно величието на Неговия живот, величието на смъртта Му, универсалността на Неговия дар за човечеството. Ние недвусмислено заявяваме със стотника, който казал при на смъртта Му, “Наистина тоя човек беше Син Божий” (Марка 15:39).
Нашият жив Господ
Това е свидетелството на завета на Стария свят, Светата Библия. Има и още един глас, този на завета на Новия свят, Книгата на Мормон. В нея Отец представя Своя възкресен Син, като казва, “Ето Моя Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, в Когото прославих името Си” (3 Нефи 11:7). Това божествено представяне започва един разказ за служението на Спасителя сред някои от Неговите “други овце” (Иоана 10:16) след възнесението Му от Ерусалим. През цялата Книга на Мормон посланието е за божествеността на Исус Христос и вечните благословии, идещи при всички синове и дъщери Божии чрез Неговата изкупваща любов. По думите на един пророк от Книгата на Мормон:
“Защото ние се трудим усърдно да пишем, да убеждаваме децата си, също и братята си да повярват в Христа и да се помирят с Бога; понеже ние знаем, че чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим…
Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си” (2 Нефи 25:23, 26).
Към всичко това се добавя и изявлението на съвременните пророци: “И сега, след многото свидетелства, които са били дадени за Него, това е свидетелството, последно от всички, което ние даваме за Него: Той е жив!” (У. и З. 76:22). В Учение и Завети Той недвусмислено свидетелства за собствената Си божествена роля: “Аз съм Алфа и Омега, Христос Господ, да, Аз съм тъкмо Този, началото и краят, Изкупителят на света” (У. и З. 19:1).
В Него ние виждаме не само нашият Учител и добър Пастир, но и нашият голям Пример, който ни приканва, “Ако искаш да бъдеш съвършен, … дойди и Ме следвай” (Матея 19:21).
Крайъгълният камък
Той е главният крайъгълен камък на Църквата, носеща Неговото име, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Няма друго име, дадено между човеците, чрез което можем да бъдем спасени (вж. Деянията 4:12). Той е Причината на нашето спасение, Онзи, Който дава вечен живот (вж. Евреите 5:9). Няма равен Нему. Никога не е имало. Никога няма и да има. Да благодарим на Бог за дара на Неговия Възлюбен Син, Който отдаде живота Си, та да можем да живеем ние, и Който е главния, непоклатим крайъгълен камък на нашата вяра и Неговата Църква.
Центърът на нашата вяра
Ние не знаем всичко, което ни предстои. Живеем в свят на несигурност. За някои в него ще има големи постижения. За други разочарование. За някои много ликуване и радост, добро здраве и приятен живот. За други вероятно болест и известно количество печал. Ние не знаем. Но едно нещо знаем. Подобно на Полярната звезда в небето, независимо какво носи бъдещето, там е Изкупителят на света, Синът Божий, сигурен и уверен като котва на безсмъртния ни живот. Той е канарата на нашето спасение, наша сила, утеха, самият център на нашата вяра.
В слънце и в дъжд ние гледаме към Него и Той е там да ни даде увереност и усмивка.
Той е центъра на нашето поклонение. Той е Синът на Живия Бог, Първородният на Отца, Единородният в плътта. Той е “бил възкресен, първият плод на починалите” (1 Коринтяните 15:20). Той е Господ, Който ще дойде отново “да царува на земята сред людете Си” (У. и З. 76:63; вж. и Михей 4:7; Откровението 11:15).
Никой друг толкова велик човек не е крачил по земята. Никой друг не е направил съизмерима жертва или дарил подобна благословия. Той е Спасителят и Изкупителят на света. Вярвам в Него. Провъзгласявам Неговата божественост недвусмислено и безусловно. Обичам Го. Произнасям името на Исус Христос с благоговение и изумление. Той е нашия Цар, Господ, Учител, живия Христос, който стои от дясната страна на Своя Отец. Той е жив! Той е жив, сияен и прекрасен, живият Син на Живия Бог.