Единението в действие
Знаех, че Господ има план за моя син, но когато той избра път, който предпочитах да не бе избирал, не бях сигурна, че ще се върне обратно.
Присъединих се към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни през 1992 г. в Холандия. Обаче съпругът ми не се присъедини и не позволяваше децата ни, Алекс и Петра, да бъдат кръстени (имената са променени). Дори така ние тримата ходехме на църква и провеждахме семейни домашни вечери.
Всичко вървеше добре за няколко години, докато Алекс, тогава на 13 г., обяви, че не желае повече да ходи на църква, нито да участва в семейни домашни вечери. Докато той растеше, нещата се влошаваха. Трудно ми бе да стоя близо до Алекс, защото той не само почна да пуши и пие, но и да лъже за своето поведение. Това разби сърцето ми и аз пролях много сълзи и отправих много молитви, докато умолявах нашия Небесен Отец да помогне на сина ми.
После една нощ, докато седях тихо в храма, видях в ума си една картина. Млад мъж раздаваше причастието. Изглежда Господ ми напомняше за реалността и силата на Неговото Единение, насърчавайки ме да обичам своя син и да стоя до него.
С течение на времето обаче животът наистина стана суров. След като се разведохме с баща му, Алекс наистина бе депресиран. Знаех, че наистина се нуждае от помощ, но той не я желаеше и не ме слушаше, когато се опитвах да говоря с него.
Една нощ нашият президент на клон попита дали може да дойде да говори с Алекс. Алекс бе раздразнен, но се съгласи на разговора. След срещата Алекс бе ядосан на президента на клон, че го е насърчил да отслужи мисия, казвайки, “Ако президентът на клон наистина беше Божий човек, щеше да знае по-добре. Щеше да знае, че не съм достоен да ида – тогава за какво ме безпокои?” Тази нощ разбрах, че Господ има план.
Планът започна да добива очертание по неочакван начин, когато ми позвъниха от местния полицейски участък. Алекс бе арестуван. Новият ми съпруг и аз облякохме шлиферите си и посред нощ прибрахме Алекс от участъка. Не направихме сцена; всъщност вторият баща на Алекс и аз говорихме твърде малко.
Когато се прибрахме в къщи, Алекс ни каза какво се е случило, когато той и приятелят му откраднали един скутер. Той толкова съжаляваше за случилото се. Видях за пръв път един съкрушен млад мъж.
Арестуването бе повратен момент за Алекс, който почна да си дава сметка за последиците от действията си и накъде бе тръгнал. От този ден нататък при нас започнаха да идват множество благословии.
На другия ден Алекс ни каза, че помолил полицая да ни звънне, защото знаел, че го обичаме. Той също си дал сметка колко много ни наранил и оценявал това, че сме останали спокойни.
Алекс имаше няколко приятели-членове, които му подадоха ръка за помощ. Един го покани на църковни дейности. Друг му даде Книгата на Мормон и го покани да я прочете. И въпреки че страдаше от дислексия (вижда буквите наопаки–б.пр.), открих, че Алекс от време на време я четеше.
Следващата благословия – ако наистина мога да ги изброя – бе когато Алекс попита дали може да му купим костюм, тъй като бе решил отново да ходи на църква. Помислих си, че това е само за Коледа. Но за голяма моя изненада той продължи да идва и след празниците.
Следващата благословия ми се стори прекалена да я проумея. Алекс обяви, че иска да се кръсти. Той не се нуждаеше от моята помощ и уреди всичко сам с помощта на приятелите си и мисионерите, които го учеха. Почти не вярвах на очите си, когато дойде денят и аз можах да видя сина си в бяло да сключва светите завети.
Когато той разказваше историята на своето обръщане във вярата по-късно, си дадох сметка, че мъката и скръбта на Алекс са били големи, но те също са му помогнали да се смири достатъчно и да коленичи и помоли за помощ. Алекс обясни: “Една нощ, когато бремето ми се стори непосилно за носене, си спомних думите на един добър приятел, който ми напомняше, че мога винаги да се моля за помощ. Тази нощ реших да направя един опит. За мен нямаше отворена друга врата, и тъй като майка ми ме бе научила как да се моля, коленичих и затворих очи. Като почнах да се моля за помощ, ме обзе най-прекрасното чувство. Никога няма да го забравя; чувствах чистата любов Христова. Чувствах, че проблемите ми се отдалечаваха от мен. Чувствата ми на отчаяние оттогава повече не се върнаха и бях благословен със свидетелство за Исус Христос. Сърцето ми се промени и изпитах желание да следвам Исус Христос”.
След неговото кръщение, потвърждение и ръкополагане в свещеничеството Алекс бе помолен да раздава причастието – светите символи на жертвата на Спасителя. После онова, което бях видяла в храма преди толкова много години, стана жива реалност пред очите ми. Мълчаливо благодарях на Небесния Отец за това, което бях преживяла. Това бе един свещен момент за мен.
Историята би могла да свърши тук, но за щастие не стана така. Оттогава наблюдавам как Единението продължава да действа в живота на моя син. Помните ли вдъхновения ни президент на клон? Свидетелството на сина ми продължаваше да расте и поканата на нашия президент на клон стана реалност. Алекс наскоро приключи службата си като пълновременен мисионер. Той прекара две години да подава ръка за помощ на другите – както Господ бе подал Своята на него.
Благодарна съм да бъда майка на Алекс, но още по-благодарна съм за Единението на Исус Христос, което действа в живота на всички ни.