Послание на Първото Президентство
Развиване на Христови качества
По време на моят професионален живот като пилот от гражданската авиация понякога пасажери посещаваха кабината на моя самолет. Питаха за многото бутони, прибори, системи и процедури и как всичкото това техническо оборудване ще помогне на този огромен и красив самолет да лети.
Аз обяснявах, че е нужен добър аеродинамичен дизайн, множество спомагателни системи и програми и мощни двигатели, за да може тази летателна машина да отговори на задачата да осигури комфорт и сигурност на хората, които се качват на борда.
За да опростя моето обяснение, говорейки за основните неща, добавях, че всичко, от което има нужда, е силна движеща тяга, мощна подемна сила и правилно положение на самолета, и законите на природата сигурно ще понесат към целта него и пътниците му над континенти и океани, високи планини и опасни бури.
Размишлявайки на собствените ми преживявания с онези посетители, често размишлявах над това, че да сме членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ни кара да си задаваме подобни въпроси. Кои са основните, съществени принципи на нашето членство в царството Божие на земята? В края на краищата, какво наистина ще ни отведе до нашата желана вечна цел във времена на най-голяма нужда?
Неизменната същност на Евангелието
Църквата, с цялата си организирана структура и програми, предлага много важни дейности за нейните членове, целта на които е да помогнат на семействата и отделните хора да служат на Бог и един на друг. Понякога обаче може да изглежда, че тези програми и дейности са по-близки до нашите сърца и души, отколкото основните учения и принципи на Евангелието. Процедурите, програмите, правилата и моделите на организация ни помагат в духовното ни развитие тук на земята, но нека не забравяме, че те подлежат на промяна.
От друга страна, същността на Евангелието – учението и принципите – никога не ще се промени. Животът според основните принципи на Евангелието ще донесе сила, опора и духовна самостойност в живота на всички светии от последните дни.
Вярата е такъв принцип на сила. Имаме нужда от този източник на сила в живота си. Бог работи със сила, но Неговата сила обикновено се изявява като отговор на нашата вяра. “Вярата, отделена от дела е мъртва” (Яковово 2:26). Бог действа според вярата на Своите деца.
Пророкът Джозеф Смит обяснява, “Аз ги уча на правилните принципи и те сами се ръководят”1. За мен това учение е директно по един прекрасен начин. Когато се стремим да разберем, обмислим и живеем според правилни Евангелски принципи, ще сме духовно по-самостойни. Принципът на духовната самостойност произтича от едно основно учение на Църквата: че Бог ни е дал свобода на избор. Вярвам, че моралната свобода на избор е може би един от най-великите дарове, който Бог е дал на Своите деца, редом със самия живот.
Когато изучавам и размишлявам върху свободната воля и вечните последици, които произтичат от нея, си давам сметка, че ние наистина сме духовни деца на Бог и следва да се държим като такива. Това разбиране също така ми напомня, че като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ние сме част от едно огромно семейство от светии.
Организационната структура на Църквата позволява голяма гъвкавост в зависимост от размера, начина на растеж и нуждите на нашите конгрегации. Има една основна програма за единица с една много проста организационна структура и по-малко събрания. Също имаме големи райони с огромен организационен потенциал да си служат един на друг. Всички те са установени в рамките на вдъхновените програми на Църквата да помогнат на членовете да “(дойдат) в Христа и да стан(ат) съвършени в Него” (Мороний 10:32).
Всички тези различни варианти са равни в божествената си стойност, защото учението на възстановеното Евангелие е едно и също във всяка една единица. Давам свидетелство като ръкоположен свидетел на Господ Исус Христос, че Той е жив, че Евангелието е истинно и предлага решенията на всички лични и колективни предизвикателства, които могат да имат децата Божии на земята днес.
Силата на верните
През 2005 г. съпругата ми и аз посетихме членове на Църквата в много страни из Европа. В някои части на Европа Църквата е присъствала от много години, още от 1837 г. Има едно голямо наследство от верни членове в Европа. В този момент на този континент имаме повече от 400 000 члена. Като погледнем всичките поколения, които са емигрирали от Европа в Америка през ХІХ и ХХ век, това общо число спокойно може да се умножи няколко пъти.
Защо толкова много членове със силни свидетелства напуснали своите страни през ранните дни на Църквата? Много причини могат да бъдат назовани: да се спасят от гонение, да помогнат да се изгради Църквата в Америка, да подобрят своето икономическо състояние, да бъдат близко до храм и още много.
Европа все още чувства последиците на това преселение. Но силата, която идва от няколко поколения верни членове на Църквата, сега става по-явна. Виждаме повече млади мъже и жени и повече възрастни двойки да отслужват мисии за Господ, виждаме повече бракове в храма, виждаме повече увереност и смелост в членовете да споделят Евангелието. Сред хората в Европа и много други части на света има една духовна празнота относно истинските учения на Исус Христос. Тази празнота трябва, може и ще бъде запълнена от посланието на възстановеното Евангелие, докато нашите чудесни членове живеят и провъзгласяват това Евангелие с по-голяма смелост и вяра.
С растежа на Църквата в Европа сега има държави, където Църквата присъства по-малко от 15 години. По време на посещението ни през 2005 г. говорих с един президент на мисия, служещ в родината си Русия, който е член само от седем години. Той ми каза, “През същият месец, през който бях кръстен, ме призоваха за президент на клон.” Чувствал ли се е затруднен понякога? Абсолютно! Опитал ли се е да въведе пълната гама църковни програми? За щастие, не! Как станал толкова силен в такава малка конгрегация за толкова кратко време? Той обясни, “Знаех с цялата си душа, че Църквата бе истинна. Учението на Евангелието изпълни ума и сърцето ми. Когато се присъединихме към Църквата, се почувствахме като част от едно семейство. Почувствахме топлота, доверие и обич. Бяхме само неколцина, но всички се опитвахме да следваме Спасителя”.
Членовете се подкрепяли взаимно, правили най-доброто, което могли, и знаели, че Църквата е истинна. Не съвършената организация била нещото, което го привлякло, а светлината на Евангелието, и тази светлина укрепила онези добри членове.
В много страни Църквата е още в началото си и организационните обстоятелства понякога далеч не са съвършени. При все това членовете могат да имат съвършено свидетелство за истината в своите сърца. Когато членовете остават в страната си и изграждат Църквата въпреки икономически предизвикателства и трудности, бъдещите поколения ще бъдат благодарни на тези смели съвременни пионери. Те живеят според любящата покана на Първото Президентство, дадена през 1999 г.:
“В ден днешен Господ е счел за нужно да предостави благословиите на Евангелието, включително увеличен брой храмове в много части на света. Затова ние искаме да повторим отдавнашната препоръка към членовете на Църквата да останат в родните си страни, а не да емигрират в Съединените щати…
Когато членовете по целия свят остават да живеят в родните си страни, като работят да изграждат Църквата в тях, големи благословии ще ги споходят както лично тях, така и Църквата като цяло”2.
Мога ли да добавя предупредителни думи към онези от нас, които живеят в големи райони и колове? Трябва да внимаваме центърът на нашето свидетелство да не бъде в социалното измерение на църковната общност, или прекрасните дейности, програми и организации на нашите райони и колове. Всички тези неща са важни и ценни – но не са достатъчни. Дори приятелството не е достатъчно.
Сигурност в подчинението
Признаваме, че живеем във времена на смут, бедствия и войни. Ние, заедно с много други хора, силно чувстваме огромната нужда от “отбрана и убежище от бурята и от яростта, когато те ще се излеят без смесване върху цялата земя” (У. и З. 115:6). Как да намерим такова място на сигурност? Президент Гордън Б. Хинкли (1910–2008) учи: “Нашата сигурност почива на нашата добродетел. Нашата сила е в нашата праведност”3.
Спомнете си с мен как Исус Христос ясно и директно учил Своите апостоли в началото на Своето земно служение: “Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци” (Матея 4:19). Това също било началото на служението на дванадесетте апостоли и подозирам, че те също изпитвали чувство на неспособност. Нека да предложа, че Сам Спасителят ни дава урок за основното учение и приоритети в живота. Всички ние индивидуално трябва първо да “дойдем след Него” и когато направим това, Спасителят ще ни благослови отвъд нашите собствени възможности да станем каквото Той иска да бъдем.
Да следваме Христа означава да станем по-подобни на Него. То е да се учим от Неговия характер. Като духовни деца на нашия Небесен Отец ние наистина имаме потенциала да влагаме Христови качества в нашия живот и характер. Спасителят ни кани да научим Неговото Евангелие, като живеем според Неговите учения. Да Го следваме означава да приложим правилни принципи и после да видим сами благословиите, които следват. Този процес е едновременно много сложен и много прост. Древни и съвременни пророци са го описали с две думи: “Спазвай заповедите” – нито повече, нито по-малко.
Да развием Христови качества в живота си не е лесна задача, особено когато се отдалечим от обобщения и абстракции и се заемем с истинския живот. Изпитанието идва от практикуването на това, което провъзгласяваме. Сверката с реалността идва, когато Христовите качества трябва да станат видими в живота ни – като съпруг или съпруга, син или дъщеря, в нашите приятелства, в работата ни, в задълженията ни и когато почиваме. Можем да разпознаем своя растеж, както могат и тези около нас, докато постепенно все повече “постъпва(ме) в пълна святост пред (Него)” (У. и З. 43:9).
Писанията описват множество Христови качества, които трябва да развием по време на нашия живот. Те включват знание и смирение, милосърдие и обич, подчинение и усърдие, вяра и надежда (вж. У. и З. 4:5–6). Тези лични качества на характера са независими от начина, по който е организирана църковната ни единица, икономическите ни обстоятелства, семейното ни положение, културата, расата или езика ни. Христовите качества са дарове от Бог. Те не могат да бъдат развити без Неговата помощ.
Уповавание в Неговата сила
Помощта, която е нужна на всички нас, ни е щедро дадена чрез Единението на Исус Христос. Да имаме вяра в Исус Христос и Неговото Единение означава да се осланяме напълно на Hего – да уповаваме в безкрайната Му мощ, разум и любов. Христовите качества идват в живота ни, когато праведно използваме нашата свободна воля. Вярата в Исус Христос води до действие. Когато имаме вяра в Христос, ние се доверяваме на Господ дотолкова, че да следваме Неговите заповеди – дори тогава, когато не разбираме напълно причините за тях. В усилието си да станем по-подобни на Спасителя ние трябва редовно да преоценяваме живота си и да се уповаваме на заслугите на Исус Христос и благословиите на Неговото Единение по пътя на искреното покаяние.
Развиването на Христови качества може да бъде болезнен процес. Нужно е да сме готови да приемем напътствие и наказание от Господа и Неговите служители. Чрез редовните конференции на Църквата, предавани по света например с тяхната музика и слово ние чувстваме и получаваме духовна сила, насока и благословии “свише” (У. и З. 43:16). Това е време, в което гласът на личното вдъхновение и откровение ще донесе мир в душите ни и ще ни научи как да станем по-подобни на Христа. Този глас ще бъде толкова сладък, колкото гласа на скъп приятел и ще изпълни душите ни, когато сърцата ни са достатъчно съкрушени.
Като ставаме по-подобни на Христа, ще израснем в способността си “чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата (ни)” (Римляните 15:13). Ще “остави(м) настрана нещата от този свят и да търси(м) нещата от един по-добър” (У. и З. 25:10).
Това ме връща до аеродинамичната ми аналогия от началото. Говорих за това да обърнем внимание на основните неща. Христовите качества са основните неща. Те са основополагащите принципи, които ще създадат вятъра под нашите крила. Когато развием Христови качества в живота си, те стъпка по стъпка ще ни “понеса(т) нагоре като с крила на орел” (У. и З. 124:18). Нашата вяра в Исус Христос ще бъде силна движеща тяга; нашата непоколебима и действена надежда ще ни даде мощна подемна сила. Нашите вяра и надежда заедно ще ни пренесат над океани от изкушения, над планини от несгоди, като по сигурен начин ни върнат обратно до нашата цел и вечен дом.