Елате чуйте гласа на пророка
Как да даваме
Из “Giving with Joy”, Лиахона, дек. 1996 г., стр. 11–14.
Беше един летен ден. Майка ми почина в ранния следобед. Татко, брат ми и аз се върнахме от болницата в семейната ни къща, само ние тримата. Приготвихме си нещо за ядене; после разговаряхме с посетители. Стана късно, падна здрач, и помня, че още не бяхме запалили лампите.
Татко отвори на позвъняването на входната врата. Бяха леля Катерина и чичо Бил. Можех да видя как чичо Бил стиска буркан с череши. Още виждам тъмночервените, почти пурпурни череши и блестящо златистия капак на буркана. Той каза, “Може би тези ще ви харесат. Сигурно не сте имали десерт”.
Нямахме. Ние тримата седнахме около кухненската маса, сипахме си по малко череши в купички и ги ядяхме, докато чичо Бил и леля Катерина измиха няколко чинии.
Доколкото мога да кажа аз, даването и получаването на голям дар винаги има три части. Ето ги, илюстрирани от даряването на онези череши.
Първо, знаех, че чичо Бил и леля Катерина са изпитали онова, което изпитвах аз. Трябва да са почувствали, че сме твърде уморени, за да си приготвим повече храна. Трябва да са почувствали, че купа с домашно консервирани череши би ни помогнала да се почувстваме отново за момент като семейство. Не си спомням вкуса на черешите, но помня, че някой знаеше какво е на сърцето ми и го беше грижа.
Второ, знам, че той бе даден безкористно. Знаех, че чичо Бил и леля Катерина бяха избрали свободно да донесат подарък. Той сякаш им доставяше радост от даряването.
И трето, там имаше жертва. Знаех, че леля Катерина бе консервирала тези череши за своето семейство. Те трябва да са обичали черешите. Но тя бе отнела това удоволствие от тях и го даде на мен. В това се състои жертвата. Но оттогава си давам сметка за следния удивителен факт: на чичо Бил и леля Катерина трябва да им се е струвало, че ще им е по-приятно, ако аз изям черешите вместо тях.
Големият дар да даваме включва три неща: вие чувствате онова, което чувстват другите, дарявате безкористно и считате жертвата за нещо изгодно.
Бог Отец е дал Сина Си, а Исус Христос ни е дал Единението – дарове с необхватна дълбина и ценност за нас. Исус ни е дал Своя дар на всички нас безкористно и охотно. Един от сигурните белези на човек, която е приел единителния дар на Спасителя, е готовността да дарява.