Помогни и бъди щастлив
“Ти ще посветиш цялата си служба на Сион” (У. и З. 24:7).
Джонатън мърмореше, докато сядаше в колата до брат си Майк. Той искаше да остане у дома и да поиграе на новата игра, която бе получил за рождения си ден миналата седмица. Но майка му бе настояла те всички да отидат до дома за събрания и да помагат в деня за почистване на района.
“Защо трябва да ходим?”, бе попитал майка си Джонатън, докато й помагаше да натоварят прахосмукачката в колата.
“Ще бъде забавно”, каза тя, усмихвайки се. “Освен това всички ние използваме дома за събрания. Редно е да помогнем той да бъде почистван от време на време”.
Джонатън гледаше през прозореца как къщи и дървета минават покрай тях, докато те пътуваха към църквата. Когато майка му отби на паркинга на църквата, Джонатън бе изненадан да види брат Лоусън да паркира колата си до тяхната.
“Какво прави брат Лоусън тук?”, почуди се той.
Брат Лоусън бе много болен напоследък от рак, наречен левкимия. Той дълго време бе в болницата. Джонатън си спомни, че родителите му насърчаваха Майк и него да се молят за брат Лоусън по време на своите лични и семейни молитви. Заради болницата брат Лоусън много дълго не си беше идвал в къщи.
Джонатън винаги харесваше брат Лоусън. Той бе по-възрастен от дядовците му, но бе готов винаги да говори с Джонатън, да го пита за училище и спортните му отбори. Един път той дори дойде на един от мачовете му.
Докато Джонатън излизаше от колата, брат Лоусън помаха и каза, “Здравей, Джонатън”. После заобиколи колата си и извади от багажника прахосмукачка. Крачейки бавно, той я изтика в сградата на Църквата.
“Джонатън”, повика го майка му, “би ли ми помогнал с това?” Тя се мъчеше да извади тяхната прахосмукачка от багажника на колата им.
“Разбира се, мамо”, отвърна Джонатън. Той помогна да извадят тяхната прахосмукачка и бързо я изтика през паркинга.
Цялата тази вечер Джонатън и Майк работиха редом с брат Лоусън. Няколко пъти Джонатън се уморяваше и спираше да почине, но забеляза, че брат Лоусън продължаваше да работи. И се усмихваше! “Хубаво е да можеш да помогнеш, нали”, каза брат Лоусън.
Джонатън почувства нещо вътре в него да се променя. “Щом брат Лоусън може да е щастлив, докато помага, значи и аз мога”, помисли си той. И започна да работи още по-усърдно.
“Благодаря ви, че дойдохте с мен”, каза майка им по-късно на път за дома.
“Няма защо”, отвърна Джонатън. “Съжалявам, че се оплаквах на тръгване. Не знаех, че човек може да научи толкова много от чистене с прахосмукачка“.