Вяра, която да спре наводнението
Беше един пролетен ден в Хелзинки, Финландия. Слънцето ярко грееше и снегът бързо се топеше. С часове аз работех заедно с моите две момчета, Юха, на 8 г., и Хану, на 6 г., да попречим на топящия се сняг да наводни мазето ни. Близката шахта, която трябваше да поеме събиращата се вода, все още бе здраво замръзнала.
Като тръгваше за работа сутринта, съпругът ми ни поръча да се уверим, че в мазето ни не прониква вода. Ние работихме здраво до следобед, когато стана време за Неделно училище за деца. (По онова време Неделното училище за деца се провеждаше през седмицата). Казах на момчетата ми обаче, че ще трябва да пропуснат училището, за да предотвратим нахлуването на вода в мазето. Освен това съпругът ми не бе член на Църквата и не би разбрал колко важно е Неделното училище за нашите деца.
Юха и Хану в хор ме увериха, че ако отидем на училище, Небесният Отец ще се погрижи водата да не достигне до мазето ни. Гледах ту събиращата се вода, ту пълните с вяра лица на моите синове. Част от мен казваше, “Не можем да отидем, защото никаква сила не може да попречи на водата да напълни мазето”. Обърнах се към Небесния Отец с молитва в сърцето си. После взех едно трудно решение.
“Тръгваме за неделното училище за деца сега!”, заявих, като хвърлих кофите. Без значение какво щеше да стане, нямах намерение да накърнявам вярата на децата ми.
Момчетата прекараха чудесно в училище. Но по пътя обратно към къщи, колкото повече наближавахме, толкова повече растяха страховете ми. Като стигнахме двора, момчетата бързо изтичаха до вратата на мазето. Поглеждайки надолу, те извикаха, “Мамо, какво ти казахме?” Побързах. Никога няма да забравя гледката, която се откри пред очите ми. Мястото бе напълно сухо, сякаш никога не е било мокрено. Никъде нямаше и следи от вода. Дори сега, 40 години по-късно, ми е трудно да повярвам на онова, което видях.
Блясъкът в очите на моите момчета отразяваше радост и упование в Небесния Отец. Радост и благодарност изпълваха и моето сърце!
Никоя сила на света не може да победи детската вяра. Писанията казват, че ако вярваме и не се съмняваме, можем да преместим планина (вж. Матея 17:20). В онзи ден силата на вярата на моите деца спря наводнението.