Всичко ще бъде наред
Забележка: Последното изследване на сестра Костън, 8 години след диагнозата, сочи, че ракът е изчезнал.
Очите ми бяха пълни със сълзи, докато карах към болницата за допълнителни изследвания. Бяха ми поставили диагноза рак след раждането на дъщеря ми преди 2 години. Бях претърпяла операция и последващо лечение и щях да узная дали те си били успешни. “Небесни Отче, научих много от това изживяване. Моля Те вдигни това изпитание от мен. Искам да отгледам дъщеря си и един ден да отслужа мисия със съпруга си. Моля Те изцели ме”.
Сълзите се стичаха по лицето ми. Внезапно молитвата ми премина в думите на песента “A Child’s Prayer” (Детска молитва)1. Нещо ме подтикна да ги изговарям на глас.
Моли се, Той е тук;
Говори, Той слуша.
Ти си Негово дете;
Сега любовта Му те обгръща.
Той чува твоята молитва.
Едно непреодолимо чувство на обич ме обзе. Чувствах, че Небесният Отец ме познава, загрижен е за мен и чува какво Му казвам. Чувствах, че всичко ще бъде наред.
Получих резултатите на другия ден. Те не показваха следи от рак. Почувствах как огромен товар пада от гърба ми. На другия ден обаче моят лекар ми позвъни и ми обясни, че макар предварителните резултати да са добри, кръвната проба показва, че аз все още имам ракови образувания. Питах се, “Как е възможно това?” Ако това беше действително, защо имах чувството, че Небесният Отец е отговорил на молитвата ми?
Опитах се да отхвърля съмненията си, докато се връщах за допълнителни изследвания. Те показаха, че не само още имам рак, но и че той се разсейва. Продължавах да се питам за изживяването си в колата. Не можех да отрека, че го бях изпитала, при все това започнах да се съмнявам в тълкуванието си.
Новата информация бе съкрушителна и причини сериозно размишление. Чувствах, че е трябвало да науча още нещо от онова изпитание. Докато размишлявах, си дадох сметка, че не се замислях да върша всички неща като активен светия от последните дни, при все това често ги вършех по-скоро по навик, отколкото искрено. Не бях на духовното равнище, на което желаех да съм. Трябваше да се върна към основните принципи, тъй че почнах да се съсредоточавам над нещата, които да ме доведат по-близо до Исус Христос. Нуждаех се от Неговата сила, за да премина през моите изпитания.
Като влагах повече усилия в духовните неща, вярата ми в Исус Христос и Неговия план за мен се усили. Дадох си сметка, че изживяването ми по пътя за болницата бе наистина отговор на моята молитва. Като разпознах и приех този отговор (че всичко ще бъде наред), си дадох сметка, че Небесният Отец не винаги казва точно кога ще се погрижи за всяко нещо. Може никога да не се излекувам физически, но се уча да приемам волята Му. Животът ми наистина е в Неговите ръце.
Изминаха 7 години, откакто ми поставиха диагноза рак. Претърпях множество операции и лечебни процедури, но продължавах да го имам. Животът обаче продължаваше и аз съм благодарна за това. Заедно с моите изпитания идваха и благословии, сред тях и втора дъщеря. Най-важното, Господният отговор, че “всичко ще бъде наред” още ме утешава.