Трябва ли да напусна училище заради мисията?
Завърших гимназия през 1992 г. и незабавно подадох документите си да отслужа пълновременна мисия. Когато дойде времето ми, тъкмо се бях записал в един от най-добрите университети в Нигерия, за да уча медицина.
В Нигерия приемът в медицински институт е с конкурс и не е нещо, от което да се откажеш. Когато бях подложен на натиск от някои приятели и членове на семейството си да изоставя своето призование за мисия, обясних, че имам отговорността да служа и че съм очаквал да го сторя, откакто се бях присъединил към Църквата преди 6 години. Бях сигурен, че ще бъда повторно допуснат в медицинския институт след мисията ми, но мнозина мислеха, че ще съжалявам за решението си.
Благодарен съм на домашните учители, членовете на семейството ми и приятелите от Църквата, които подкрепиха решението ми да служа. Посещаването на семинара, изучаването на Писанията и животът според Евангелието ми позволиха да спазя убежденията си.
Като мисионер си поставих лични цели и работих упорито. Двадесет и четири месеца по-късно бях почетно освободен. Господ благославя завърналите се мисионери, но не обещава, че те ще бъдат освободени от изпитания. За завърналия се нигерийски мисионер тези изпитания включват безработица и липса на средства за образование.
През първите три години след мисията си взех три конкурсни изпита, но не бях допуснат повторно в медицинския институт. През онези три години не можех да намеря работа. Бях изкушен да повярвам, че някои от приятелите и роднините ми може да са били прави и че е било грешка да се откажа от следването си.
По време на мисията се научих да възлагам бремето си на Господ, тъй че Го оставих да ръководи живота ми според Своята воля. Веднага щом го направих, нещата за мен започнаха да се оправят – но не както го бях планирал.
През една неделя за пост реших да постя и съсредоточено да се моля за Господната помощ. Същата вечер на вратата се почука. Когато отворих, бях учуден да видя един познат, когото бях срещнал по време на обучението за охранители, което бях изкарал преди 6 месеца. Той ми каза, че в компанията, в която работи по-големия му брат, се освободило място за охранител и че компанията бързо се нуждаела от попълване на мястото. Аз съм бил единствения човек, за който се сетил.
На другия ден компанията ме нае. Това изключително изживяване ми потвърди, че Небесният Отец не ме е изоставил и че трябва да Му се доверя. Работата се оказа трамплин за други работи.
Небесните благословии не се измерват само с материални придобивки. След мисията си с години се борих за материална стабилност, но Господ ме благослови духовно. Патриархалната ми благословия ми заповяда да сключа брак и ми каза, че възможността за висше образование ще дойде. Така и стана.
Макар да не завърших медицински институт, получих равностойни дипломи по счетоводство и математика. Господ най-накрая ме благослови с достатъчно материална стабилност, та да мога да се оженя.
Ако отслужим почетна мисия, Господ се обвързва да ни благослови, когато след това търсим възможности за повече образование. Нищо в живота на един млад мъж или млада жена не може да надмине опита, наученото и благословиите на пълновременната мисионерска служба.