Гласът на добрия Пастир
Като фермерка от Монтана през повечето от моите 70 години аз високо ценя притчата за добрия пастир, намираща се в Иоана 10:1–18, защото съм я преживяла. Следващите преживявания бяха особено силни в придаването на жив смисъл на тази притча.
В библейските времена всеки пастир викал на глас своето стадо измежду многото стада, събрани заедно в кошарата за през нощта (вж. ст. 3–4). По същия начин когато придвижвам овцете си, просто ги викам и те ме следват.
Преди години моята пъргава 96-годишна съседка Алис, която също гледаше овце, се разболя по времето, когато овцете се агнят, тъй че аз предложих да гледам агънцата й през нощта. Когато влязох в сайванта за агнета на първата си нощна “смяна”, близо 100-те оагнили се овце на Алис кротко си лежаха. Щом се появих, те веднага усетиха чуждия човек сред тях. Ужасени, те моментално подириха безопасност, като се скупчиха заедно в един далечен ъгъл (вж. ст. 5).
Това продължаваше няколко вечери. Без значение колко тихо влизах, овцете изпадаха в паника и бягаха. Говорех успокоително на новородените агнета и майките им, докато се грижех за тях. Около петата нощ те вече не се плашеха, докато работех сред тях. Бяха почнали да разпознават гласа ми и ми имаха доверие.
Известно време по-късно казах на Алис, че ще храня около дузината осиротели агнета с шишета. (Това са агнета, чиито майки са починали или не дават достатъчно мляко). Имитирайки Алис, аз ги повиках, “Елате, бе-бе-е! Елате, бе-бе-е!” Очаквах гладните агнета да се скупчат незабавно около мен, както правеха с нея. Нито едно агне обаче дори не погледна към мен. Тогава Алис излезе през кухненската врата и повика. Чувайки нейния глас, те нетърпеливо хукнаха към нея, жадни за своето мляко.
Заинтригувани, Алис и аз проведохме един опит. Стоейки в моята кошара, Алис наподоби моя повик: “Тук, агънца, агънца! “Тук, агънца, агънца” и не получи каквото и да е внимание. Но когато аз повиках с абсолютно същите думи, овцете ми бързо ме заобиколиха. Макар думите, които използвахме да повикаме овцете, бяха еднакви, нашите непривични гласове оставаха нечути. Овцете вярно слушаха само истинския си пастир (вж. ст. 4).
Иоана 10 разграничава пастира от наемника. Един пастир, чиито овце са негови собствени, има пълна с обич грижа за безопасността им. Напротив, който не е стопанин, е само “наемник” и “не го е грижа” (ст. 13). Притчата учи също, че докато наемникът бяга и оставя овцете (вж. ст. 12), пастирът дава живота си за своите овце (вж. ст. 11). Това със сигурност е вярно за нашия добър Пастир – нашият Спасител, Исус Христос – Който с обич отдава живота Си за нас (вж. ст. 15, 17–18).
За мен тези преживявания потвърдиха едно от жизнено важните послания на притчата: стремежът лично да познаем нашия добър Пастир и да различаваме гласа Му ще ни предпази по грешка да последваме наемника. Като слушаме с вяра гласа на нашия добър Пастир – и никой друг – ние ще бъдем отведени във вечната безопасност.
Пастир мой е Господ, от Саймън Дюи, предоставено от Altus Fine Art, American Fork, Utah