Без да работя цяла нощ
Когато дойде време да се дипломирам в колежа, открих, че евангелските принципи са благословили както моя светски, така и моя духовен живот.
Дори когато бях млада жена, повечето от призованията ми в Църквата включваха преподаване на децата от Неделното училище за деца и това повлия на решението ми да взема степен в основното образование. Но изборът на основна специалност не бе единствения начин, по който Църквата повлия на образованието ми. Това стана много ясно, докато се готвех да се дипломирам.
Последният проект, който трябваше да изпълня, бе финален доклад-дипломна работа, който трябваше да защитя в устен изпит пред комисия от трима експерти. Те бяха някои от преподавателите, които бяха водили мои класове.
Тъй като докладът ми бе грижливо привършен, прекарах част от вечерта преди устния изпит със семейството на моя приятел. Когато станах да си вървя, неговата майка каза, че се надява всичко да мине добре и цитира, “ако сте подготвени, вие няма да се боите” (У. и З. 38:30).
Следващият ден дойде. Десетки спомени минаваха през ума ми. Спомнях си как реших да напусна града, където бях израсла, за да продължа образованието си; спомнях си всичките жертви, които семейството ми бе направило, за да го плати. Не бих могла да ги разочаровам. Последният ми изпит трябваше да бъде успешен.
Моите колеги също чакаха да си вземат изпитите. Всички ние бяхме угрижени от въпросите, които членовете на комисията можеха да зададат, но аз се чувствах сигурна, защото се бях молила за помощ и знаех, че Бог знае какви усилия бях положила да организирам, проуча и напиша дипломната си работа.
Дойде моят ред. След като изложих работата си на комисията, започнах да отговарям на въпросите. След като зададоха няколко неща, на които отговорих, един от комисията се поинтересува, “Колко труд вложихте в тази дипломна работа?”
“Много”, отвърнах аз. “Дадох всичко, защото исках да бъде иновационна”.
“До късно през нощта?”
“Не, обикновено не стоя да готвя уроците до късно”, казах аз. “Организирам деня си така, че да мога да си свърша работата”.
Лицата на членовете на комисията ясно изразиха изненада. Същият експерт отбеляза, “Намирам за странно, че признавате, че не сте стояли до късно. Знаете ли, че вашите колеги са го правили, много нощи”.
Друг член на комисията каза, “Позволете ми да кажа нещо за тази студентка. Тя има време за всичко. Мога да го кажа, защото я познавам. Тя има време за учене, за приятелите си, за семейството си и дори ходи на църква”.
“Така ли”, първият член бе отново изненадан. “Коя църква посещавате?”
“Аз съм член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”.
“О, да, знам каква е тази църква”, рече той.
“И нас ни учат да си лягаме рано, за да можем да бъдем бодри на другия ден”.
Чувствах се спокойна и сигурна да говоря за Евангелието, макар и да бях изненадана да ме питат за религия по време на професионален изпит.
“Работата ви е писана с голямо чувство. Тя е отлична. Предполагам, това също е резултат на навиците, възпитани у вас от църквата ви”.
“Да”, рекох аз. “В Църквата бях учена как да преподавам на деца и това наистина ми помогна в моето следване”.
“Справяте се като риба във вода”, пошегува се един от членовете. “Надяваме се да не спрете да ходите на църква, защото дължите много на онези ценности, които сте придобили в нея”.
След това бях освободена от залата, за да могат експертите да вземат решение. Две минути по-късно те ме повикаха обратно.
“Не ни беше трудно да стигнем до съгласие. Пред вид примерното ви поведение, отличните ви оценки и работата, която защитихте днес, решението ни е единодушно за дипломиране с почетна грамота. Поздравления!”
Когато казах на семейството си, те плакаха от радост.
Свидетелствам, че когато Небесният Отец ни заповядва, “оттегляйте се в леглото си рано, та да не сте уморени, ставайте рано, та телата и умовете ви да могат да бъдат ободрени” (У. и З. 88:124), Той прави това, за да ни благослови. Благодарна съм Му, че позволява Евангелието да ни носи щастие във всички области на живота ни.
Фотоилюстрация Кристина Смит