Из живота на Пророка Джозеф Смит
Да се помири с неприятелите си
Адаптирано от Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, гл. 29, абзаци 3–11.
Един ден, когато Пророкът посещава дома на родителите си във Фар Уест, група членове на местната милиция нахлуват през вратата.
Кой от вас е Джо Смит?
Тук сме да го убием!
Джозеф незабавно пристъпи напред, усмихна се на мъжете и се ръкува с тях.
Аз съм Джозеф. Приятно ми е да ви видя. Моля влезте и седнете.
Мъжете невярващо се взират в Пророка, докато той продължава да говори.
Ние, мормоните, вярваме в Исус Христос и просто искаме мир. Но в тези последни месеци, откакто се преместихме в Мисури, преживяхме много гонения. Доколкото ми е известно, никой от нас никога не е нарушил закона. Но ако сме го нарушили, сме готови да бъдем съдени по закона.
Майко, мисля да си вървя в къщи. Ема ще ме чака.
Не можете да си идете сам, защото не е безопасно.
Ще дойдем с вас и ще ви пазим.
Благодаря ви.
Обещаваме да разпуснем милицията под наше командване и да си идем в къщи.
Ако се нуждаете от нас, ще се върнем и ще сторим всичко, от което се нуждаете.
Извън дома на родителите на Джозеф останалите мъже говорели за срещата си с Джозеф.
Не се ли почувства странно, когато той те държеше за ръка? Никога не съм се чувствал тъй през живота си.
Чувствах се, сякаш не можех да мръдна. Не бих повредил и косъм от главата на този човек за нищо на света.
Този е последният път, когато изобщо ме въвличате да дойда да убивам Джо Смит или мормоните въобще.
Илюстрации Сал Велуто и Еудженио Матоци