Знанията и светиите от последните дни
Придобиването на знания е траеща цял живот, свещена дейност, угодна на нашия Отец в Небесата и подкрепяна от служителите Му.
“Който желае да навлезе в царството на знанието, трябва да подходи като Моисей към горящия храст; той стои на свещена земя; той ще придобие свети неща”, казва президент Дж. Рубен Кларк-младши (1871–1961), член на Първото Президентство, говорейки на тържествено встъпване в длъжност на нов президент на университета “Бригъм Йънг”. “Ние трябва да пристъпим към това дирене на истина–във всички области на човешкото познание, каквито и да са те, не само в благоговение, но и дух на преклонение”.1
Като светии от последните дни ние вярваме в образованието и имаме философия относно това как и защо трябва да го преследваме като цел. Нашата вяра ни учи, че следва да търсим знание чрез Духа и че имаме настойничество за използваме знанието си за полза на човешкия род.
Нашето търсене на истината
“(Нашата) религия … (ни) подтиква да търсим усърдно знание”, учи президент Бригъм Йънг (1801–1877). “Не съществуват други хора по-жадни да видят, чуят, научат и разбират истината.”2
Нашето търсене на истината следва да бъде така разнообразно, както дейностите на живота ни, и толкова дълбоко, колкото позволяват обстоятелствата ни. Един грамотен светия от последните дни следва да се стреми да разбира важните религиозни, физически, социални и политически проблеми на деня. Колкото повече знание за небесните закони и земните неща имаме, толкова по-голямо влияние можем да упражняваме за доброто на хората около нас и толкова по-защитени можем да бъдем от мръсните и нечестиви влияния, които могат да ни объркат и унищожат.
В своето търсене на истината трябва да търсим помощта на нашия любещ Небесен Отец. Неговият Дух може да насочва и подсилва усилията ни да учим и да увеличи способността ни да усвояваме истината. Това усвояване на знания чрез Духа не е ограничено до класните стаи или подготовката за училищните изпити. То се отнася до всичко, което вършим в живота, и до всяко място, на което го вършим–у дома, на работа и в църквата.
Като се стремим да получим и приложим водачеството на Духа в един свят, движен от тенденциите и въпросите на деня, ние се сблъскване с една лавина от често погрешна и несъществена информация, поднасяна от модерната технология. Рискуваме да станем това, което един наблюдател нарече “хора-палачинки”–разпрострени широко, незадълбочени, обвързани с тази широка информационна мрежа, достъпна само с едно докосване на бутона.”3
Също така сме бомбардирани от водещи на популярни толк-шоута, телевизионни психолози, модни списания и медийни коментатори, чиито изкривени ценности и съмнителни практики могат да повлияят на мнението и поведението ни. Например, президент Спенсър У. Кимбъл (1895–1985) казва, “На света никога не е имало време, когато ролята на (мъжете и жените) е била по-объркана”.4
При тези условия объркването, обезсърчението или съмнението в себе си могат да почнат да разяждат вярата ни и да ни отпъдят от Спасителя и построяването на царството Му на земята. Ако основаваме решенията си върху тенденциите и насоките на света, ще бъдем “блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство по измамителни хитрости” (Ефесяните 4:14).
Без да се влияе от популярни мнения, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни учи на принципи. Разликата е огромна. Тенденции, мода и популярна идеология са мимолетни и преходни. Принципите служат като котви на сигурност, напътствие и истина. Като съсредоточаваме идеалите и напътствието си над учения и принципи като вяра в Господ Исус Христос и следване на пророка, днес ние ще имаме напълно сигурно, неизменно ръководство за житейските си решения.5
Не бива да се боим. Президент Хенри Б. Айринг, първи съветник в Първото Президентство, учи: “Господ знае както какво ще трябва да вършите, така и какво ще трябва да знаете. Той е добър и всезнаещ. Тъй че можете с доверие да очаквате, че Той е подготвил за вас възможности да учите в подготовка на службата, която ще извършите. Няма да разпознаете тези възможности напълно. … Но когато поставите духовните неща на първо място в живота си, ще бъдете благословени да усетите известно знание насочено пряко към вас и ще бъдете мотивирани да работите по-упорито”.6
Лично достойнство
Усилията ни да учим трябва да бъдат съчетани с лично достойнство да получаваме напътствие от Светия Дух. Трябва да избягваме сексуалната нечистота, порнографията и пристрастяванията, както и негативни чувства към другите или към нас самите. Грехът прогонва Духа Господен и когато това се случи, специалното просветление на Духа изчезва и лампата на знанието започва да мъждука.
В едно съвременно откровение ние имаме обещанието, че ако очите ни са отправени единствено към славата Божия, което включва лично достойнство, “целите (ни) тела ще бъдат изпълнени със светлина и няма да има мрак във (нас); и това тяло, което е изпълнено със светлина, схваща всички неща” (У. и З. 88:67).
Можем да проверим този вечен принцип чрез непосредствено лично преживяване. Спомнете си някой момент, в който сте били сърдити, заядливи или свадливи. Можехте ли да учите ефикасно? Получихте ли просветление в онзи период?
Грехът и гневът замъгляват ума. Те предизвикват състояние, противоположно на светлината и истината, характерни за разума, който е славата Божия (вж. У. и З. 93:36). Покаянието, което може да ни очисти от греха чрез единителната жертва на Исус Христос, е следователно съществена стъпка по пътя към знанието за всички, които търсят светлина и истина чрез поучаващата сила на Светия Дух.
Ние сме несъвършени същества, но всеки от нас може да се стреми да бъде по-достоен за спътничеството на Духа, което ще увеличи собствената ни прозорливост и ще ни подготви по-добре да защитаваме истината, да устояваме на обществен натиск и да имаме положителен принос.
Образование
В своите избори за образование следва да се подготвим да обезпечаваме себе си и хората, които може да са на наша издръжка. Нужно е да имаме умения, за които има пазар. Образованието е задължително за личната сигурност и благополучие.
Нашият Небесен Отец очаква да използваме нашия свободен избор и вдъхновение, за да изследваме себе си и способностите си и да определим курса на образование, които да следваме. Това е особено важно за млади хора, които са завършили гимназия и мисионерска служба и сега са изправени пред избора за по-нататъшно учение и работа. Тъй като изборите, пред които се изправят мъжете и жените, могат да са доста различни, започваме, като излагаме нашите различни преживявания, като вярваме, че те са типични за много светии от последните дни.
Старейшина Оукс: Подобно на повечето млади мъже моите официални образователни занятия бяха интензивни, продължителни и мотивирани от нуждата да се квалифицирам, за да издържам семейство. Университетът бе последван от магистратура. Тя бе платена от работа на половин ден и заем, изплатен от възможността за повече заплащане, придобита поради образованието. Междувременно се ожених и се появиха децата. Подкрепата на съпругата ми и отговорността за растящото семейство подобриха проявите ми в училище и ми дадоха силна мотивация да се дипломирам и да продължа напред с работата си в живота. Със завършване на официалното ми образование аз посветих част от новополученото свободно време, за да продължа професионалното си образование и за допълнително четене в отдавна желани области – история на Църквата и обща култура.
Сестра Оукс: Образователният път и преживявания на жените често са много различни от тези на мъжете. Израснах във време, когато жените като че ли имаха само две възможности да се издържат –като учителки и медицински сестри. Моят “проблем” бе, че никога не бях обмисляла сериозно нито една от тях. Да се издържам финансово бе нещо, което не бях считала за възможно или нужно. Обичах да уча и знаех как да работя; всъщност обичах да работя. Работех най-различни неща през лятото и се справях добре в училище. Когато осъзнах факта, че трябва напълно да се издържам, се уплаших, почти се парализирах от невижданите предизвикателства, които застрашително възникнаха пред мен. Нямах реални работни умения. Овладяването на хуманитарни науки бе подхранвало душата ми, но сега се нуждаех от подхранване на джоба си.
Записах се в магистърска програма, за да придобия умения, позволяващи да се издържам. Обичах всяка минута на учение и откривах не само нови идеи, но и собствените си възможности. Където се бях чувствала боязлива и уязвима, се усещах способна и компетентна да се изправя сама пред живота.
Кръстопътища
Знаем, че нищо не е по-смущаващо и объркващо от това да не знаете какво да правите с бъдещето си, но нищо не е по-възнаграждаващо в личен план от това да откриете възможностите си. Четете патриаршеската си благословия, обмисляйте вродените си склонности и таланти и вървете напред. Направете първата стъпка и вратите ще се отворят. Например когато сестра Оукс се записала да следва английска литература, не е и сънувала, че това ще я отведе до една издателска къща в Бостън. Когато старейшина Оукс следвал счетоводство, никога не е предполагал, че това ще го отведе до правото, университета “Бригъм Йънг” и накрая до Върховния съд на Юта. С Господ “всичко (ни) съдейства за добро” (Римляните 8:28), и образованието, което получаваме, иде на порции, докато животът ни се разгръща пред нас.
Трябва да избираме учението си грижливо, защото то има вечни последици за живота ни и всяко едно полезно знание или мъдрост или “качество на мъдростта”, което придобием в този живот, “ще възкръсне с нас при възкресението” (У. и З. 130:18).
Обезпокояващо е, че толкова много хора, особено жени, изпитват колебания и се съмняват в способността си да успеят. Обръщайки се към студентките по математика, точни науки и инженерство през март 2005 г., президентът на УБЙ старейшина Сесил O. Самюелсън-младши от Седемдесетте казва: “Един от професорите ви отбеляза пред мен, … че някои от вас имат по-малко увереност в способностите и възможностите си от техните връстници мъже, дори когато фактите може да подсказват, че това не е оправдано. Вие трябва да разпознаете своите таланти, умения, наклонности и силни страни и да не сте объркани относно дарбите, които Бог ви е дал.”7
Специално жените могат да получат негативни коментари, когато имат амбиции за професионални занимания. Една млада сестра, наближаваща 30-те години и изправена пред нуждата да се издържа, ни писа за съвет. Тя призна, че се е допитала до ръководител в Църквата дали да следва право и той я обезсърчил. Не знаем нейните способности, нито възможности; съветът, който е получила, може да почива на тях, или на вдъхновение, свързано с нейните обстоятелства. Но от страниците на писмото се чувстваше решимостта й и бе твърде ясно, че тя би следвало да бъде посъветвана да достигне пълния си потенциал.
Предупреждаваме, че поради нуждата да завършат и да си осигурят финансова стабилност мъжете или жените могат да се изкушат да дадат на брака по-нисък приоритет. От вечна гледна точка е недалновидно да се преследва професионално развитие, при което човек не е на разположение за брак, който е с вечна ценност, защото не се вписва в графика на професията, една светска ценност.
Една приятелка отишла с дъщеря си да огледат висшите институти в източните САЩ. Силно мотивираната и талантлива дъщеря знаела, че ако посещава някой първокласен институт по свой избор, ще затъне в огромни дългове за образованието си. Често най-доброто образование си струва парите, но в този случай дъщерята се молила и добила усещането, че макар един голям дълг няма да й попречи да се омъжи, евентуално би могъл да й попречи да спре да работи, когато се наложи да остане у дома с децата си. Бъдете мъдри. Всеки от нас е различен. Ако търсите съвета Му, Господ ще ви помогне да узнаете кое е най-доброто за вас.
Жажда за знания
Старейшина Джей Е. Дженсън от Президентството на Седемдесетте учи, че трябва винаги да “поддържаме острието на знанието добре наточено”.9 Това може да става чрез желанието да учим, насочвани от вечните приоритети.
Освен да увеличаваме професионалната си квалификация, ние следва да искаме да научим как да станем по-завършени емоционално, по-умели в личните си взаимоотношения и по-добри родители и граждани. Тези няколко неща са по-удовлетворяващи и забавни от изучаването на нещо ново. От тях произтичат голямо щастие, задоволство и финансови компенсации. Едно образование не се ограничава до официалното учене. Трупането на знания цял живот може да увеличи способността ни да ценим и се наслаждаваме на въздействията и красотата на света около нас. Този вид учение отива далече отвъд книгите и селективното ползване на нови технологии като Интернет. То включва артистични усилия. Включва и изживявания с хора и места: разговори с приятели, посещения на музеи и концерти, възможности за служба. Ние следва да се развиваме и да се наслаждаваме на пътуването.
Може да се наложи да се борим за постигане на целите си, но тези борби може да ни донесат толкова израстване, колкото и знание. Силата, която развиваме в преодоляване на предизвикателствата, ще бъде с нас в предстоящата вечност. Не следва да завиждаме на хората, чиито финансови или интелектуални ресурси правят това по-лесно. Израстването никога не се е състояло от леснота и хората, които лесно са постигнали тези неща, ще трябва да изживеят израстването си с други жертви или да пропуснат напредъка, който е цел на живота.
Най-важното, ние имаме дълг да продължаваме духовното си образование, като изучаваме Писанията и църковната литература и като ходим на църква и в храма. Угощаването със словата на живота ще ни обогати, ще увеличи способността ни да учим онези, които обичаме и ще ни подготви за вечен живот.
Крайната цел на всяко образование е да ни направи по-добри родители и служители в царството. В дългосрочен план тъкмо израстването, знанието и мъдростта, които постигаме, разширяват душите ни и ни подготвят за вечността, не оценките и дипломите. Нещата от Духа са онова, което е вечно, и нашите семейни отношения, запечатани със силата на свещеничеството, са върховните плодове на Духа. Образованието е дар от Бог; то е крайъгълен камък в нашата религия, когато го използваме за благото на другите.
Вляво: Снимка Крейг Даймънд; вдясно: фотоилюстрации Джон Люк, Матю Рейер и Кристина Смит
Фотоилюстрации Робърт Кейси, Марина Лукач и Крейг Даймънд
Фотоилюстрации Матю Рейер, Крейг Даймънд и Кристина Смит
Усвояването на знания чрез Духа не е ограничено до класните стаи или подготовката за училищните изпити. То се отнася до всичко, което вършим в живота, и до всяко място, на което го вършим–у дома, на работа и в църквата.
Едно образование не се ограничава до официалното учене. Трупането на знания цял живот може да увеличи способността ни да ценим и се наслаждаваме на въздействията и красотата на света около нас.