Да извървиш още една миля
Понякога влагането на малко усилие поражда големи неща.
Когато Стейн Артър Андерсън бил на около 15 г., той не бил активен в Църквата. Нито пък неговото семейство. Няколко пъти те се местили в различни райони на Норвегия. Този път те живеели в Ставангер. Това е четвъртият по големина град в страната, разположен на югозападното крайбрежие. Стейн няколко пъти ходил на църква в Ставангер и се бил срещнал с някои от младежите светии от последните дни в района. В частност, един млад мъж направил на Стейн особено силно впечатление – името му било Тор Ласе Бьерга.
Стейн срещнал Тор Ласе именно по време на едно от редките посещения на църквата. “Той бе 1-2 години по-голям от мен и наистина ме впечатли”, казва Стейн. “Усещах един добър дух, когато бях около него и мислех, че той е екстра момче”. Ако не бил впечатлен от Тор Ласе, Стейн може би нямало да има желание да го изслуша, когато Тор Ласе отишъл до дома на Стейн със специална покана.
Поканата дошла в средата на 70-те години, когато в Норвегия била представена програмата на Семинара и Тор Ласе бил призован за пръв учител в Семинара. Тъй като бил само на 18 г., Тор Ласе бил малко нервен да поеме такава голяма отговорност. “Молех се много”, спомня си той. Нещото, което знаел със сигурност, било, че искал да протегне ръка на младежите в района, които били слабо активни. Тор Ласе казва, “Можах веднага да почувствам, че трябва да посетя Стейн Артър”.
“Вероятно бях едно от имената в списъка”, казва Стейн. Но за Тор Ласе Стейн бил много повече от обикновено име в списък. Той си спомня, че бил впечатлен от интелигентността на Стейн и неговия спокоен и решителен характер. И така, Тор Ласе решил да направи лично посещение, за да покани Стейн да участва в новата програма на Семинара.
Тор Ласе предварително телефонирал и говорил с родителите на Стейн, за да е сигурен, че ще го завари у дома. За да стигне до дома на Стейн, Тор Ласе трябвало да пътува около 35 минути с автобус до пристана на ферибота. После да пътува още 45 минути с ферибот. Накрая трябвало да върви пеша още 30 минути. “Мислех за това през цялото време”, казва Стейн. “Това, което всъщност правеше Тор Ласе, бе да измине още една миля, да върши повече от онова, което се иска от него”.
Двамата мъже все още си спомнят духа, който почувствали, срещайки се преди близо 35 г. Докато седели в трапезарията, Стейн отново и отново обмислял дейностите, в които участвал. “Бях много зает с футбол и скаутство, свирех на тромпет и се занимавах с много други неща. Бях много зает”.
“Тор Ласе се обърна към мен, докато говореше за Семинара, и каза, “Стейн Артър, би ли се записал в програмата на Семинара, като почнеш да изучаваш Писанията с нас?” Бях седнал до камината и казах да. Логически погледнато, би следвало да му откажа, защото нямах време. Но казах да. И оттам почна цялата работа”.
“Цялата работа” включвала ранно ставане всяка сутрин, за да учи сам у дома Писанията и уроците си в Семинара. После малка група от 4-5 ученици се събирали заедно всяка седмица. “Постепенно започнах да чувствам Духа в онези ранни утрини, четейки сам, и ставах всяка сутрин”, казва Стейн. “След време усетих, че денят не би бил същия, ако не учех сутринта. И започнах да придобивам свидетелство, без дори да знам това”.
Стейн обяснява, че “след известно време разбрах какво бяха тези чувства. Чувствах се добре от това, което учех, и усещах Духа. Чувствах, че това е правилно. И знаех, че е нещо, върху което исках да изградя живота си”.
Но защо Стейн казал да, когато бил толкова зает? “Мисля, че влиянието на Светия Дух ми въздейства”, казва той. “Трябва да съм бил подготвен по някакъв начин. Тъй че когато Тор Ласе дойде с вяра, той измина допълнителната миля, а аз бях готов да приема поканата му. Това е начинът, по който работи Господ”.
Около година-година и нещо по-късно Тор Ласе решил да служи на мисия и бил призован да служи в Норвегия. През това време Стейн продължавал да укрепва свидетелството си за Евангелието. “Когато Тор се върна от мисията си, това ме накара и аз да почна да обмислям отиване на мисия”, казва Стейн. “Стигнах до извода, че трябва да отида, защото исках да служа на Господ и мислех, че ако не ида, мога да съжалявам до края на живота си”.
Стейн си спомня, че след разговора с неговите свещенически ръководители относно отиването на мисия се чувствал така, сякаш краката му едва докосват земята на път за вкъщи. Преди да замине за мисията си (също в Норвегия), на младежка конференция в Осло Стейн срещнал бъдещата си жена, Хилде. По време на мисията му те си пишели и след връщането му у дома се оженили. Сега те имат четири деца: двама синове, които вече са сключили брак в храма, и две по-малки дъщери, които още живеят у дома и са активни в Семинара.
“Онази вечер, в която Тор Ласе дойде в дома ни, промени из основи целия ми живот”, казва Стейн. Онова посещение открило за него пътя, където срещнал съпругата си, отслужил мисия, създал семейство, здраво стъпил с два крака на евангелска земя. “Бях президент на клон, президент на окръг, епископ – всичко благодарение на това, че Тор Ласе дойде у дома и аз почнах да посещавам програмата на Семинара”. Всичко това станало, защото Тор Ласе бил охотен да измине още една миля.
Илюстрации Грег Торкелсън
Снимка Пол Ванденберге
Ида Андерсън (вдясно) със сестра си Ане и родителите си, Хилде и Стейн.