Послание на Първото Президентство
Да преподаваме истинското учение
Още отпреди сътворението на света е съществувала война между светлината и мрака, между доброто и злото. Битката още бушува и жертвите, изглежда, се множат. Всички ние имаме близки и роднини, попаднали под ударите на Сатана, който желае да направи всички Божии деца окаяни. Много от нас са имали безсънни нощи. Опитвали сме се да прибавим всяка възможна сила на доброто към силите, въртящи се около застрашените хора. Обичали сме ги. Давали сме им най-добрия възможен пример. Молили сме се за тях. Един мъдър пророк много отдавна ни е дал съвет относно друга сила, която понякога може да подценяваме и поради това да използваме твърде малко.
Алма бил ръководител на народ, изправен пред унищожение от свирепи врагове. Изправен пред тази опасност, той не можел да стори всичко, тъй че трябвало да избира. Можел да създава укрепления или обучени войски, или да трупа въоръжения. Но единствената му надежда за победа била да получи Божията помощ, а за това той знаел, че людете трябва да се покаят. И тъй, той решил първо да опита нещо духовно: “И сега, тъй като проповядването на словото имаше голяма склонност да води людете да правят това, което е право, да, то е имало по-силно въздействие върху съзнанието на людете от меча или от нещо друго, което им се беше случвало, ето защо, Алма си помисли, че е нужно те да опитат добродетелта на словото Божие” (Алма 31:5).
Да отворим ума и сърцето си
Словото Божие е учението, проповядвано от Исус Христос и Неговите пророци. Алма знаел, че словата на учението имат голяма сила. Те могат да отворят ума на хората да виждат духовните неща, невидими за естественото око. И могат да отворят сърцето за чувствата на любовта към Бог и към истината. В 18 раздел на Учение и Завети Спасителят черпел от тези два източника на сила, за да отвори очите и сърцата ни, докато проповядвал учението Си на онези, които желаел да Му служат като мисионери. Като слушате, мислете за онзи млад мъж във вашето семейство, който се колебае дали да се готви за мисия. Ето как Учителят учел онези двама Свои служители и как вие можете да преподавате учението Му на младия мъж, когото обичате:
“А сега, Оливър Каудъри, Аз говоря на теб и също на Дейвид Уитмър заповедно; защото ето, Аз заповядвам навсякъде всички човеци да се покаят и Аз ви говоря, тъкмо както на Павел, Моя апостол, защото вие сте призовани със същото призование, с което той беше призован.
Помнете, ценността на душите е огромна в Божиите очи” (У. и З. 18:9–10).
Той започва, като казва колко много вярва в тях. После привлича сърцата им към Себе си, като казва колко много Той и Отец обичат всяка жива душа. После пристъпва към основата на Своето учение. Той описва колко голяма причина имаме да Го обичаме:
“Защото ето, Господ, вашият Изкупител, изстрада смърт в плътта; ето защо Той изстрада болката на всички човеци, та всички човеци да могат да се покаят и да дойдат при Него.
И Той е възкръснал от мъртвите, та да може да доведе всички човеци при Себе Си, при условие че се покаят.
И колко голяма е радостта Му за душата, която се покайва!” (У. и З. 18:11–13).
Изложил учението за Своята мисия да отвори сърцата им, Той им заповядва: “Затова вие сте призовани да възвестявате покаяние на тези люде” (У. и З. 18:14).
Накрая Той отваря очите им да виждат отвъд завесата. Отвежда ги в едно бъдно съществуване, описано във великия план на спасението, където тепърва можем да отидем. Разказва ни за чудесните взаимоотношения, заради които си струва да сторим всякаква жертва:
“И ако бъде тъй, че вие се трудите през всичките си дни, възвестявайки покаяние на тези люде, и доведете дори само една душа при Мен, колко огромна ще бъде радостта ви с нея в царството на Моя Отец!
И сега, ако радостта ви е огромна за една душа, която сте довели при Мен в царството на Отца Ми, колко по-огромна ще бъде радостта ви, ако доведете много души при Мен!” (У. и З. 18:15–16).
В тези няколко пасажа Той преподава учения, които да отворят сърцата ни за Неговата любов. И да отворят очите ни да видят духовните реалности, невидими за всеки ум, неозарен от Духа на Истината.
Как трябва да преподаваме?
Необходимостта да отворим очи и сърца ни подсказва как трябва да преподаваме учението. Учението придобива силата си, когато Светият Дух потвърждава, че то е истинно. Ние подготвяме онези, които учим, по най-добрият възможен начин да възприемат дискретните подтици на тихия тънък глас. За това е нужна известна вяра в Исус Христос. Нужно е известно смирение, готовност да се подчиним на волята на Спасителя за нас. Човекът, на когото желаете да помогнете, може да има малко или никак от тази вяра и смирение, но трябва да настоявате той да пожелае да вярва. Нещо повече, можете да получите увереност от други сили на учението. Истината може сама да проправи пътя си. Самото чуване словата на учението може да посее семената на вярата в сърцето. А дори едно малко семе на вяра в Исус Христос кани Духа.
Можем да имаме повече контрол над собствената си подготовка. Ние се угощаваме със словото Божие в Писанията и изучаваме словата на живите пророци. Постим и се молим, за да поканим Духа за нас и за човека, който ще учим.
Понеже имаме нужда от Светия Дух, трябва да внимаваме да не отиваме отвъд това да преподаваме вярното учение. Светият Дух е духът на истината. Неговото потвърждение бива поканено, като избягваме предположения или лични интерпретации. Това може да се окаже трудно за изпълнение. Вие обичате човека, на когото се опитвате да повлияете. Той може да е пренебрегнал чутото преди учение. Изкушаващо е да опитате нещо ново или сензационно. Но ние приканваме Светия Дух за наш спътник, когато внимателно преподаваме само истинското учение.
Един от най-сигурните начини да избегнем дори и самото доближаване до лъжливите учения е когато изберем да преподаваме по прост и разбираем начин. Чрез тази простота се печели сигурност и се губи малко. Знаем това, защото Спасителят ни е казал да преподаваме най-важните учения на малките деца. Чуйте Неговата заповед: “И отново, ако в Сион или в който и да е от неговите колове, които са организирани, има родители с деца, които до осем годишна възраст не ги научат да разбират учението за покаянието, за вярата в Христа, Синът на живия Бог, за кръщението и дара на Светия Дух чрез полагане на ръце, грехът ще е върху главите на родителите” (У. и З. 68:25).
Можем да преподаваме учението на Исус Христос дори на едно дете така, че то да го разбере. Следователно с Божията помощ е възможно да преподаваме спасителното учение по прост начин.
Започнете отрано
Най-голямата ни възможност е с младите. Най-доброто време за учене е отрано, докато децата са още имунизирани срещу изкушенията на техния смъртен враг и дълго преди да им е трудно да чуят словата на истината поради личните им борби.
Един мъдър родител никога не пропуска възможност да събере заедно децата, за да учат Христовото учение. Такива моменти са тъй редки в сравнение с усилията на врага. На всеки час, в който силата на учението бива представяна в живота на едно дете, може да се падат стотици часове послания и образи, отричащи или пренебрегващи спасителните истини.
Въпросът следва да е не дали сме твърде уморени да се подготвим да преподаваме учението или няма ли да е по-добре да се сближим с детето си чрез забавления, или дали детето няма да почне да мисли, че твърде много проповядваме. Въпросът трябва да бъде, “С толкова малко време и възможности кои слова на учението, преподадени от мен, ще ги укрепят срещу нападките над вярата им, които със сигурност ще дойдат?” Словата, които изричате днес, може да бъдат тези, които те ще запомнят. И днешният ден скоро ще отмине.
Годините минават, ние преподаваме ученията по най-добрия възможен ни начин и все пак някои хора не откликват. Това е печално. Но в написаното за семействата в Писанията има надежда. Помислете за Алма младши и Енос. В моментите на криза те си спомнили словата на бащите си, словата на учението на Исус Христос (вж. Eнос 1:1–4; Aлма 36:16–19). Те ги спасили. Преподаваното от вас свещено учение ще бъде запомнено.
Трайните последици от преподаването
Две съмнения могат да се промъкнат в ума ви. Може да се питате дали знаете достатъчно добре учението, та да го преподавате. И ако вече сте се опитали да го преподавате, може да се питате защо не може да видите повечко полезни последици.
В собственото ми семейство се разказва историята за една млада жена, която имала куража да започне да преподава учението, когато била само новообърната във вярата с малко образование. Фактът, че последиците от нейното преподаване още не са свършили, ми дава търпение да чакам плодовете на моите собствени усилия.
Мари Бомели била моята прабаба. Никога не съм я виждал. Нейна внучка я чула да разказва собствената си история и я записала.
Мари се родила през 1830 г. Мисионерите й преподавали в Швейцария, когато била на 24 г. Тя още живеела с родителите си, като тъчела и продавала платно, за да помогне в издръжката на семейството й в малката им ферма. Когато семейството чуло учението за възстановеното Евангелие на Исус Христос, те разбрали, че то било истинно. Те били кръстени. Братята на Мари били призовани на мисия и тръгнали без кесия или торба. Останалите продали имуществото си, за да заминат за Америка да се съберат със светиите.
Нямало достатъчно пари за всички. Мари доброволно пожелала да остане, защото чувствала, че можела да печели достатъчно с тъкането, за да се издържа и да спести за пътя. Тя заминала за Берлин в дома на една жена, която я наела да тъче платно за облекло на семейството й. Живеела в стаята на слугите и монтирала стана си в една от всекидневните.
В Берлин тогава било противозаконно да проповядваш учението на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Но Мари не можела да пази благата вест само за себе си. Жената-домакиня и приятелките й се събирали около стана, за да слушат как швейцарското момиче проповядва. Тя говорела за появата на Небесния Отец и Исус Христос пред Джозеф Смит, за посещението на ангели и за Книгата на Мормон. Като стигнала до разказите за Алма, тя преподала учението за Възкресението.
Това довело до някои проблеми с нейното тъкане. В онези дни много деца умирали съвсем малки. Жените около стана били загубили така свои деца, някои по няколко. Когато Мари учела за истината, че малките деца са наследници на селестиалното царство и че тези жени могат отново да бъдат с тях и със Спасителя и нашия Небесен Отец, сълзи се търкаляли по лицата на слушателките. Мари също плачела. Всички тези сълзи мокрели изтъканото от нея платно.
Ученията на Мари породили и друг проблем. Макар Мари да умолявала жените да не говорят за разказаното, те го направили. Споделили пълното с радост учение с приятели. Тъй че една нощ на вратата се похлопало. Била полицията. Отвели Мари в затвора. По пътя тя попитала полицая за името на съдията, пред когото трябвало да се яви на другата сутрин. Попитала дали има семейство. Попитала дали бил добър баща и съпруг. Полицаят се усмихвал, докато описвал съдията като човек, ценящ светските притежания и почести.
В затвора Мари помолила за молив и хартия. Тя написала писмо до съдията. Написала за Възкресението на Исус Христос, както е описано в Книгата на Мормон, за света на духовете и за това колко дълго съдията ще трябва да мисли и оценява живота си, преди да се изправи пред Страшния съд. Написала, че знаела, че той има много неща, за които да се кае, което щяло да разбие сърцето на семейството му и да му донесе голяма печал. Тя писала цяла нощ. На сутринта помолила полицая да отнесе писмото й на съдията. Той го направил.
По-късно полицаят бил извикан от съдията в канцеларията му. Писмото, написано от Мари, било безспорно доказателство, че тя проповядвала Евангелието и така нарушавала закона. Въпреки това не след дълго полицаят се върнал обратно в килията на Мари. Казал й, че всички обвинения били снети и тя била свободна да си върви. Проповедите й на учението за възстановеното Евангелие на Исус Христос отворили достатъчно очи и сърца, за да иде тя в затвора. А заявлението й до съдията относно учението за покаянието я извадило оттам.1
Да повлияете на своите потомци
Преподаването на Мари Бомели докоснало не само онези жени около стана и съдията. Баща ми, нейният внук, говореше с мен вечерно време, когато смъртта му наближи. Той разказваше за наближаването на радостното събиране в света на духовете. Почти можех да видя ярката светлина и усмивките в това място от рая, когато той говореше с такава увереност.
В един момент го попитах дали има нещо, за което да се покае. Той се усмихна. Засмя се тихо, докато казваше, “Не, Хал, покайвах се цял живот”. Учението за рая, което Мари Бомели преподавала на онези жени, било реалност за нейния внук. И тъкмо учението, което Мари преподавала на съдията, оформило към добро живота на баща ми. Преподаването на Мари Бомели няма да има край. Записаните й думи ще носят истинското учение до още неродените поколения от нейното семейство. Понеже тя вярвала, че дори един нов обърнат във вярата знае достатъчно учението, за да го преподава, умовете и сърцата на потомците ще се отворят и тя ще бъде укрепена в битката.
Вашите потомци ще преподават учението един на друг, защото вие сте го преподавали. Учението може да направи повече от това да отвори ума за духовните неща и сърцата за Божията любов. Когато носи радост и мир, учението има също силата да отваря устите. Подобно на онези жени в Берлин вашите потомци няма да могат да пазят благата вест за себе си.
Благодарен съм да живея във време, когато ние и семействата ни имаме възстановена пълнотата на Евангелието. Благодарен съм за изпълнената с обич към нас мисия на Спасителя и за словата на живот, които ни е дал Той. Моля се да можем да споделяме тези слова с хората, които обичаме. Свидетелствам, че Бог нашият Отец е жив и че обича всички Свои деца. Исус Христос е Негов Единороден Син в плътта и наш Спасител. Знам, че Той възкръснал, знам и че ние можем да бъдем очистени чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието на Исус Христос.
Илюстрации Майкъл Т. Малм
Снимка Кристина Смит