Призовани от Него да провъзгласяме словото Му
Ако сте смирени, покорни и се вслушвате в гласа на Духа, ще намирате голямо щастие във вашата служба като мисионери.
Когато бях подкрепен като висш ръководител миналия април, аз служих като президент на мисия в Индия. Съвсем непосредствено успях да видя това, което друг президент на мисия ми беше описал: „Мисионерите на тази Църква са просто смайващи”1.
Един от впечатляващите мисионери, с когото сестра Фънк и аз служихме, бе старейшина Покрел от Непал. Само две години след кръщението си в Църквата, той бе призован да служи в мисия Индия Бангалур – мисия, в която се говори на английски език. Той би ви казал, че не беше добре подготвен. Това бе разбираемо. Той никога не бе виждал мисионер, докато не стана такъв, защото в Непал няма млади мисионери. Той не можел да чете на английски достатъчно добре, за да разбере указанията в писмото с неговото призование. Когато се появил в центъра за обучение на мисионери, вместо да донесе представителни панталони, бели ризи и вратовръзки, той сложил в багажи си, по негови думи, „пет чифта дънки, две тениски и голямо количество гел за коса”2.
Дори и след като се снабдил с подходящо облекло, той сподели, че се чувствал не на място всеки ден от първите няколко седмици. Той описва този период от своята мисия така: „Не само че английският език бе труден, но и мисионерската работа имаше своите предизвикателства. … Освен всичко това, аз бях гладен, уморен и обзет от носталгия. … Независимо от сложните обстоятелства, аз бях твърдо решен. Чувствах се слаб и непълноценен. По това време се молех на Небесния Отец да ми помага. И всеки път, щом се молех, аз се чувствах утешен”3.
Макар мисионерската работа да бе нова и изпълнена с предизвикателства за старейшина Покрел, той служи с огромна вяра и отдаденост, търсейки да разбере и следва това, което научаваше от Писанията, Проповядвайте Моето Евангелие и своите ръководители в мисията. Той проповядваше Евангелието със сила – на английски език – и стана отличен ръководител. След мисията си прекара известно време в Непал и се завърна в Индия, за да продължи своето образование. От януари насам той служи като президент на клон в Ню Делхи. Благодарение на истинското израстване, който изпита като мисионер, той продължава да допринася за истинския растеж на Църквата в Индия.
Как един млад мъж, който никога не бе виждал мисионер, става такъв с толкова голяма духовна сила? Как вие бихте получили духовна сила като мисионери, за да достигате до хората във вашите мисии по всички възможни начини? Както винаги, отговорите се намират в Писанията и словата на живите пророци и апостоли.
Когато Евангелието за пръв път бива проповядвано в Англия през юли 1837 г., Господ разкрива: „И отново, Аз ви казвам, че всеки, когото вие ще изпратите в Мое име чрез гласа на вашите братя, Дванадесетте, надлежно препоръчан и упълномощен от вас, ще има сила да отвори вратата на царството Ми на всеки народ, където и да го изпратите”4.
Където и да сте изпратени, в която и мисия да сте определени да служите, знайте, че член на Дванадесетте надлежно е препоръчал това назначение и вие сте призовани от Господния пророк. Вие сте призовани чрез „пророчество и чрез полагане на ръце”5.
След това Господ дава условията за изпълнението на това обещание. Той казва: „Доколкото (което означава, че обещанието ще бъде изпълнено, ако) (те) (изпратените мисионери) (1) се смир(ят) пред Мен и (2) съблюдава(т) словото Ми и (3) послуша(т) гласа на Духа Ми”6.
Обещанията на Господ са ясни. За да имате необходимата духовна сила да отворите вратата на Божието царство в страната, в която сте изпратени, вие трябва да бъдете смирени, покорни и да имате способността да чувате и следвате Духа.
Тези качества са взаимосвързани. Ако сте смирени, ще искате да бъдете покорни. Ако сте покорни, ще чувствате Духа. Духът е така важен, защото, както учи президент Езра Тафт Бенсън: „Без Духа никога не ще успеете, независимо от вашите таланти и способности”7.
Като президент на мисия понякога интервюирах мисионери, които изпитваха затруднения, понеже все още не бяха напълно чисти. Те живееха под своя духовен потенциал. Независимо колко усърдно работеха или колко добро вършеха, те не можеха да бъдат в мир със себе си и напълно да се радват на спътничеството на Светия Дух, докато не се смириха, покаяха изцяло и приеха милостта и благодатта на Спасителя.
Господ напътства Своите служители да бъдат смирени, понеже процесът на духовното изцеляване започва със съкрушено сърце. Помислете си за доброто, което идва от съкрушени неща: Пръстта се натрошава, за да се посее жито. Зърното се стрива, за да се направи хляб. Хлябът се разчупва, за да бъде част причастието. Всеки път, когато разкайващ се човек взима от причастието със съкрушено сърце и каещ се дух, той (или тя) бива изцелен8. Когато се покайваме и биваме изцелявани чрез Единението на Исус Христос, ние в много по-голяма степен има какво да предложим на Спасителя, като Му служим. „Да, елате при Него и Му принесете изцяло душите си като приношение”9.
Ако сте обременени от греха и имате нужда да се покаете, моля, направете го веднага. Когато Спасителят изцелява огорчените, Той често ги кани да станат. В Писанията се казва, че те стават начаса или веднага10. За да бъдете изцелени от вашите духовни тегоби, моля, приемете Неговата покана да станете. Незабавно говорете с вашия епископ, президент на клон или на мисия и започнете процеса на покаянието сега.
Изцеляващата сила на Единението ще даде мир на душата ви и ще ви помогне да чувствате Светия Дух. Жертвата на Спасителя е неизмерима, но нашите грехове, независимо че са многобройни и сериозни, могат да бъдат изброени и изповядани, изоставени и опростени. „И колко голяма е радостта Му за душата, която се покайва!”11
Голяма сила има в обещанието в Учение и Завети: „И нека добродетелта непрестанно да украсява мислите ви; тогава ще нараства увереността ви, когато сте в присъствието Божие”12. Когато водите добродетелен живот, ще усещате изпълнена с мир увереност относно вашето достойнство пред Бог и силата на Духа ще бъде с вас13.
Някои от по-новите членове на Църквата или такива, които наскоро са се завърнали към пълна активност, биха казали: „Вече съм достоен и имам желание да служа, но не съм сигурен, че знам достатъчно”. През април президент Томас С. Монсън ни учи: „Знание за истината и отговори на нашите най-големи въпроси идват до нас, когато сме покорни на заповедите Божии”14. Колко обнадеждаващо само е да знаем, че посредством нашето подчинение, ние получаваме знание.
Други хора вероятно чувстват, че не могат да предложат особени таланти, способности или опит. Ако имате такива притеснения, спомнете си преживяванията на старейшина Покрел. Подгответе се възможно най-добре и знайте, че нашият Небесен Отец ще увеличи вашите скромни и покорни усилия. Старейшина Ричард Г. Скот дава следния насърчителен съвет: „Когато спазваме заповедите Господни и безкористно служим на децата Му, естественото последствие е сила от Бог – силата да вършим повече, отколкото можем да вършим сами. Нашата интуиция, нашите таланти, нашите способности нарастват, защото получаваме сила и помощ от Господ”15.
Когато се доверявате на Господ и Неговата добрина, Всемогъщият Бог ще благославя Своите чеда чрез вас16. Старейшина Холинс от Невада научи този урок в началото на своята мисия. Ден след като пристигна в Индия, той отпътува с мен и сестра Фънк до Раджамундри – неговият първи район. Същия следобед старейшина Холинс и старейшина Ганапарам посетиха една сестра от Църквата и нейната майка. Майката имала желание да научи относно Църквата, понеже бе виждала как Евангелието благославя живота на нейната дъщеря. Сестра Фънк отиде с тях, за да предложи своето приятелство. Тъй като урокът щял да се преподаде на английски език, а майката говорела единствено телугу, един брат от клона присъствал, за да превежда.
Задачата на старейшина Холингс в неговия първи урок била да преподаде Първото видение, използвайки думите на Пророка Джозеф Смит. В този момент от урока той се обърнал към сестра Фънк и попитал: „Да го кажа ли дума по дума?”, понеже знаел, че ще бъде преведено.
Тя отвърнала: „Кажи го дума по дума, за да може Духът да свидетелства за твоите думи”.
Когато този нов мисионер искрено преподал Първото видение, използвайки думите на Пророка, изражението на тази мила сестра се променило. Тя започнала да плаче. След като старейшина Холингс свършил със славното послание и преди думите му да бъдат преведени, тя през сълзи попитала на родния си език: „Мога ли да бъда кръстена? Ще учите ли сина ми?”
Мои млади приятели в служението, врати и сърца се отварят всеки ден за посланието на Евангелието – послание, което дава надежда, мир и радост на чедата Божии по света. Ако сте смирени, покорни и се вслушвате в гласа на Духа, ще намирате голямо щастие във вашата служба като мисионери17. Какъв чудесен период е да бъдете мисионери – време, когато Господ ускорява Своето дело!
Аз свидетелствам за нашия Спасител и Неговата „божествена заповед”18: „идете, научете всички народи”19. Това е Неговата Църква. Той я ръководи чрез живи пророци и апостоли. През следващия час ще бъдем учени от Първото Президентство. Нека бъдем „много наблюдателни”20 като Мормон, така че, когато призованието дойде, да бъдем достойни и способни да заявим със силата на Духа: „Ето, аз съм ученик на Исуса Христа, Сина Божий. Аз съм призован от Него да провъзглася словото Му на Неговия народ, за да могат да имат живот вечен”21. В името на Исус Христос, амин.