Ключът към духовната безопасност
Мирът може да се установи в сърцето на всеки, който се обърне към Писанията и отключи обещанията на защита и изкупление.
Неотдавна запечатах една млада двойка в храма. Тези двама души се бяха опазили достойни да стигнат до прекрасния ден, когато един син и една дъщеря напускат дома си и се превръщат в съпруг и съпруга. В този свещен миг те бяха чисти. След известно време те самите ще започнат да отглеждат своите деца, съгласно модела, установен от нашия Небесен Отец. Тяхното щастие и щастието на бъдещите поколения зависи от това да се живее съгласно стандартите, постановени от Спасителя и изложени в Неговите Писания.
Родителите днес се питат дали съществува безопасно място за отглеждане на деца. Има такова безопасно място. Това е домът, основан на Евангелието. В Църквата наблягаме на семейството и съветваме родителите, където и да са, да отглеждат децата си в праведност.
Апостол Павел пророкува и предупреждава, че „в последните дни ще настанат усилни времена.
Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбители, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви,
без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто,
предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви,
имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни”1.
Павел пророкува също: „Нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени”2.
Тези стихове служат като предупреждение, показвайки кои модели да избягваме. Ние винаги трябва да бъдем бдителни и усърдни. Можем да разгледаме всяко от тези пророчества и да поставим отметка до тях, тъй като съществуват в света днес и дават повод за тревога:
Усилни времена – налични. Ние живеем в много усилни времена.
Сребролюбиви, хулители, горделиви – има такива хора са сред нас.
Хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви – всички тях ги има.
Непримирими, клеветници и т.н. – всички могат да бъдат отметнати, защото е доказано, че съществуват.
Мороний също говори за нечестието в днешно време, когато предупреждава:
„Като видите тези неща да стават между вас, (ще) се пробудите към чувството за ужасното ви положение. …
Ето защо, аз, Мороний, получих заповед да напиша тези неща, за да може злото да бъде премахнато; за да може да дойде времето, когато Сатана няма да има повече сила над сърцата на чедата човешки, но те да може да бъдат убедени да вършат добро непрестанно, за да може да се доближат до източника на всяка праведност и да бъдат спасени”3.
Описанията, които Павел и Мороний дават на нашето време, са толкова точни, че не може да не им обърнем внимание. За мнозина това може да е доста обезпокоително, дори обезсърчително. И все пак, когато мисля за бъдещето, съм изпълнен с чувства на положителен оптимизъм.
В откровението на Павел, в допълнение към списъка на предизвикателства и проблеми, той ни казва и какво можем да правим, за да се защитим:
„А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил;
от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса”4.
Писанията съдържат ключа към духовната защита. Те съдържат учението, законите и обредите, които ще доведат всяко дете на Бог до свидетелство за Исус Христос като Спасител и Изкупител.
В резултат на много години подготовка, бе положен огромен труд, за да може Писанията да бъдат достъпни на всеки език, с бележки под линия и препратки. Стремим се да ги предоставим на всички, които желаят да се учат. Те ни учат къде да отидем и какво да правим. Те ни предлагат надежда и знание.
Преди години, старейшина С. Дилуърт Йънг от Седемдесетте ми преподаде един урок относно четенето на Писанията. Един кол имаше проблем с напрежение между членовете и бе необходимо да бъде даден съвет.
Попитах президент Йънг: „Какво да кажа?”
Той просто отвърна: „Кажи им да четат Писанията”.
Аз попитах: „Кои Писания?”
Той каза: „Няма никакво значение. Кажи им например да отворят Книгата на Мормон и да започнат да четат. Скоро ще дойде чувството на мир и вдъхновение, а също и решение на проблема”.
Направете четенето на Писанията част от нормалното ви ежедневие и благословиите ще дойдат. В Писанията има един глас на предупреждение, но има и значително подхранване.
Ако езикът на Писанията в началото ви изглежда странен, продължете да четете. Скоро ще осъзнаете красотата и силата, които се намират на тези страници.
Павел казва: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата”5.
Може да изпитате това обещание за себе си.
Ние живеем в опасни времена, но можем да намерим надежда и мир за себе си и за семействата си. Хората, които живеят в скръб, отчаяни от опитите да спасят някое дете от мястото, където го е завлякъл света, никога не трябва да се отказват. „Не бой се, само вярвай”6. Праведността е по-силна от нечестието.
Децата, които са научени от малки да разбират Писанията, ще опознаят пътеката, по която трябва да вървят, и ще бъдат по-склонни да останат на тази пътека. Онези, които се отклонят, ще имат способността да се върнат и, ако им се помогне, могат да се върнат.
Синовете на Мосия се борили срещу Църквата известно време, но по-късно се покаяли и претърпели драматична промяна. В Алма четем: „Синовете на Мосия … бяха станали силни в знанието за истината; защото те бяха мъже с правилно разбиране и изследваха усърдно светите писания, за да имат познание за словото Божие”7.
Президент Джозеф Ф. Смит бил на шест години, когато баща му Хайръм бил убит в затвора в Картидж. По-късно, Джозеф прекосява равнините с овдовялата си майка.
На 15 г. е призован на мисия в Хаваите. Той се почувствал изгубен и самотен и казал: „Бях много подтиснат. … Чувствах се тъй унижен в състоянието си на бедност, липса на ум и разум, просто едно момче, че едва смеех да погледна (който и да е) човек в лицето”.
Една вечер, докато размишлявал относно положението си, младият Джозеф сънувал, че е на пътуване, бързайки колкото може повече. Той носел със себе си малък вързоп. Най-накрая стигнал до една прекрасна сграда, накъдето бил тръгнал. Когато я достигнал, той видял една табела, на която пишело: „Баня”. Той бързо влязъл и се измил. Разгърнал малкия си вързоп и в него намерил чисто, бяло облекло – „Нещо”, казва той, „което не бях виждал от много време”. Облякъл го и се втурнал към вратата на сградата.
„Почуках”, казва той, „и вратата се отвори и мъжът, който стоеше там, бе Пророкът Джозеф Смит. Той ме погледна с лек упрек и първите думи, които каза, бяха: „Джозеф, закъсняваш”. Аз обаче се окопитих и казах:
„Да, но съм чист – чист съм!”8
Така може да бъде с всеки един от нас.
Ако сте тръгнали по пътя на вяра и активност в Църквата, останете на този път и спазвайте заветите си. Продължете напред до времето, когато Господните благословии ще дойдат при вас и Светият Дух ще ви бъде разкрит като движеща сила в живота ви.
Ако в момента сте на път, който ви отклонява от този, описан в Писанията, нека ви уверя, че можете да се върнете.
Исус Христос е описал един много ясен метод, за да можем да се покаем и да намерим изцеление в живота си. Може да се намери лек за повечето грешки, като потърсим прошка чрез лична молитва. Обаче има някои духовни болести, особено онези, свързани с нарушаване на моралния закон, които определено изискват помощта и лечението на квалифициран духовен лекар.
Преди години в офиса ми влезе една млада жена и нейният възрастен баща. Тя го бе довела на няколко стотин километра, за да намери лек за вината, която той чувствал. Когато бил млад мъж, той направил сериозна грешка и във старостта му отново се върнал споменът за нея. Не можел да се отърси от чувството на вина. Не можеше да се върне и сам да поправи проблема от младежките си години, но можеше да започне от сегашното положение и с помощ да изтрие вината, която го бе преследвала през всичките тези години.
Бях благодарен, че когато обсъдихме принципи от Книгата на Мормон, все едно че огромен товар се свали от плещите му. Когато той и дъщеря му си тръгнаха към вкъщи през всичките тези километри, възрастният мъж вече бе оставил зад гърба си вината за прегрешението от миналото.
Ако се „пробудите към чувството за ужасното ви прегрешение”9 и пожелаете да се завърнете към пълно духовно здраве, вижте се с епископа си. Той държи ключовете и може да ви помогне по пътя на покаянието.
Покаянието е лично, както е прошката. Господ изисква само да се отвърнем от греха си и „(Той) ще прост(и) беззаконието … и греха им няма да помн(и) вече”10.
Когато процесът на покаяние приключи, ще разберете значението на обещанието на Исаия относно Единението: „Дойдете сега та да разискваме, казва Господ; ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна”11.
Също както тебеширът може да бъде изтрит от черната дъска, при искрено покаяние, резултатът от прегрешението ни може да бъде изтрит чрез Единението на Исус Христос. Това обещание се прилага във всички случаи.
Евангелието ни учи да сме щастливи, да имаме вяра, вместо страх, да имаме надежда и да преодолеем отчаянието, да напуснем тъмнината и да се обърнем към светлината на вечното Евангелие.
Павел и други ни предупреждават за изпитанията на нашето време и на идните дни. Мирът, обаче, може да се установи в сърцето на всеки, който се обърне към Писанията и отключи обещанията на защита и изкупление, които се дават в тях. Ние приканваме всички да се обърнат към Спасителя Исус Христос, към ученията Му, както са изложени в Стария завет, Новия завет, Книгата на Мормон, Учение и Завети и Скъпоценен Бисер.
Аз ви свидетелствам, че Писанията са ключът към духовната ни безопасност. Свидетелствам също за изцеляващата сила на Единението на Исус Христос, „та чрез Него да бъдат спасени всички”12, които ще бъдат спасени. Господната Църква е установена още веднъж на земята. Свидетелствам за истинността на Евангелието. За Него съм свидетел. В името на Исус Христос, амин.