Уповавайте се на Господ
Ангажирайте се да вършите каквото можете в споделянето на великото послание за Възстановяването на Евангелието на Исус Христос.
Сестра Балард и аз наскоро се завърнахме от службата ни към пет страни в Европа. Там имахме привилегията да се срещнем с много от нашите мисионери, може би някои от вашите синове и дъщери. Откакто президент Томас С. Монсън обяви намаляването на възрастта за служба на нашите млади мъже и млади жени, аз имах възможността да се срещна с повече от 3 000 от тях. Светлината на Христос се излъчва от лицата им, те имат силното желание да придвижат делото напред – да намират и учат, да кръщават и връщат към активност, да укрепват и изграждат Божието царство. Срещайки се с тях, обаче, човек бързо разбира, че те не могат да свършат тази работа сами. Днес искам да се обърна към членовете на Църквата, защото наблюдаваме спешна нужда всеки един от нас да се заеме със споделяне на Евангелието.
Както е било цитирано множество пъти, Пророкът Джозеф Смит заявява: „след всичко, което е било казано, най-голям и важен дълг е да проповядваме Евангелието” (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., стр. 352).
През 1974 г. президент Спенсър У. Кимбъл казва следното: „Вероятно най-важната причина за мисионерската работа е да се даде възможност на света да чуе и приеме Евангелието. Писанията са пълни със заповеди, обещания, призиви и възнаграждения отнасящи се до проповядването на Евангелието. Умишлено използвам думата заповед, защото изглежда, че това е едно настоятелно напътствие, което ние, като отделни личности и като цяло, не можем да избегнем” (“When the World Will Be Converted,” Ensign, окт. 1974 г., стр. 4).
През юли същата тази година, сестра Балард и аз заминахме заедно с нашите деца да председателстваме над мисия Канада Торонто. Думите на президент Кимбъл звучаха в ушите ми, особено когато каза: „Братя мои, чудя се дали правим всичко по силите си. Дали не сме закърнели в нашия подход на проповядване на целия свят? Ние сме обръщали хора във вярата вече 144 години. Готови ли сме да удължим крачката си? Да разширим своята визия?” (Ensign, окт. 1974 г., стр. 5).
Той също така ни помоли да ускорим своята крачка, работейки заедно за изграждането на Църквата и Божието царство.
През месец юни президент Томас С. Монсън отправи съвсем същия призив към членовете на Църквата. Той каза: „Сега е времето членовете и мисионерите да се сплотят … (и) да се трудят в Господното лозе, за да доведат души при Него. Той е приготвил средства да споделяме Евангелието по много начини и ще ни помага в нашите усилия, ако действаме с вяра в изпълнение на Неговото дело” („Faith in the Work of Salvation”, (обръщение, дадено на специално излъчване, 23 юни 2013 г.); lds.org/broadcasts)
Добре е, братя и сестри, да помислим върху ученията на пророците от времето на Джозеф Смит до наши дни. Те насърчават и призовават ръководството и членовете на Църквата усърдно да се заемат с отправянето на посланието на възстановеното Евангелие до всички чеда на Небесния Отец по цялата земя.
Моето послание този следобед е следното: Господ наистина ускорява Своето дело. В наши дни това може да се случи само като всеки член на Църквата се стреми с любов да споделя истините за възстановеното Евангелие на Исус Христос. Ние трябва да работим заедно в партньорство с почти 80-те хиляди мисионера, които в момента служат. Информация за това велико дело, и по-специално задълженията на ръководителите на колове и райони, са ясно очертани на интернет страницата LDS.org, със заглавие „Ускоряване на делото на спасението”.
От нашите проучвания знаем, че повечето активни членове на Църквата искат благословиите на Евангелието да бъдат част от живота на хората, които те обичат, както и на хората, които никога не са срещали. Знаем също, че много членове се колебаят да извършват мисионерска работа и да споделят Евангелието основно по две причини.
-
Първата е страх. Много членове даже не се молят за възможности да споделят Евангелието, страхувайки се, че може да получат божествени подтици да вършат нещо, на което не са способни.
-
Втората причина е погрешно разбиране на същността на мисионерската работа.
Ние знаем, че когато някой се изправи да даде реч по време на събранието за причастие и каже: „днес ще говоря за мисионерска работа” или може би, когато старейшина Балард по време на обща конференция стане и каже същото, някои от вас, които слушате, може да си помислите: „о, стига, това сме го чували вече”.
Сега, знаем, че на никого не му харесва да се чувства виновен. Може би чувствате, че от вас се изисква да правите нереалистични неща във взаимоотношенията ви с приятели или съседи. С Господната помощ, нека премахна всеки страх, който вие или нашите пълновременни мисионери може да изпитват при споделяне на Евангелието с околните.
Вземете решение да правите това, което Исус иска да правим. Спасителят казва:
„Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори:
защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.
Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?
или, ако му поиска риба, ще му даде змия?
Ако вие … знаете да давате блага на чедата си, колко повече Отец ви, Който е в Небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него?” (Матея 7:7–11).
Братя и сестри, страхът ще бъде заместен с вяра и увереност, когато членовете и пълновременните мисионери коленичат в молитва и молят Господ да ги благослови с възможности за мисионерска работа. След което трябва да покажем вярата си и да внимаваме за възможности да представяме Евангелието на Исус Христос на чедата на нашия Небесен Отец и със сигурност ще се появят и самите възможности. Тези възможности никога няма да изискват насилени или изкуствени отзиви. Те ще дойдат плавно като естествен резултат от любовта ни към нашите братя и сестри. Просто бъдете позитивни, и тези, с които говорите, ще почувстват вашата любов. Те никога няма да забравят това чувство, дори и ако не е дошло времето за тях да приемат Евангелието. То може да дойде в бъдеще, когато обстоятелствата се променят.
Не е възможно до се провалим, когато полагаме най-добри усилия в изпълнение на Господното поръчение. Макар изходът да е резултат от проявата на нечия свобода на избор, споделянето е чисто наша отговорност.
Доверете се на Господ. Той е добрият пастир. Той познава овцете Си и овцете Му познават Неговия глас; и днес гласът на Добрия Пастир е ваш глас и мой глас. И ако ние не се ангажираме, много хора, които биха чули посланието за Възстановяването, ще бъдат подминати. Накратко казано, това е въпрос на вяра и действие от наша страна. Принципите са сравнително прости – молете се за мисионерски възможности, лично и като семейство. Господ казва в Учение и Завети, че много хора са възпирани да стигнат до истината „само защото не знаят къде да я намерят” (У. и З. 123:12).
Не е необходимо да бъдете свръхкомуникативни и красноречиви, нито убедителни учители. Ако храните трайна любов и надежда вътре в себе си, Господ обещава, че ако „издигнете гласовете си към този народ; изказва(те) мислите, които (Той) ще постави в сърцата ви, … няма да бъдете посрамени пред човеците.
(И) защото ще ви бъде давано … на момента, каквото трябва да кажете” (У. и З. 100:5–6).
Проповядвайте Моето Евангелие напомня на всички ни, че „нищо не се случва в мисионерската дейност, докато не намери(м) някого, на когото да преподава(ме). Говорете с колкото може повече хора всеки ден. Естествено е да сте някак неспокойни да говорите с хората, но можете да се молите за вяра и сила да бъдете по-смели в отварянето на устата си, за да оповестявате възстановеното Евангелие” (2004 г., стр. 179). Вие, пълновременните мисионери, трябва да говорите на всеки, на когото можете, всеки ден. Това винаги е било причината, поради която Господ изпраща мисионери.
Господ ни познава. Той знае, че всеки има трудности. Разбирам, че някои от вас може да се чувстват много натоварени, но се моля никой от вас да не чувства, че споделянето по един нормален, приятен начин, някога ще бъде тежест. По-скоро това е привилегия! Няма по-голяма радост в живота от тази да бъдем усърдно заети в служба на Господ.
Ключът е да бъдете вдъхновени от Бог, до Го молите за напътствие, след което да тръгнете и постъпвате както Духът ви напътства. Когато членовете погледнат делото на спасението като самостоятелна отговорност, може да бъде плашещо. Обаче ако гледат на делото на спасението като покана да следват Господ при довеждането на души при Него, да бъдат учени от пълновременни старейшини и сестри, тогава тази работа е вдъхновяваща, укрепваща и възвисяваща.
Ние не искаме всеки да прави всичко. Просто молим всички членове да се молят, знаейки, че ако всеки член, млад и стар, говори само с един човек за периода от сега до Коледа, милиони хора ще почувстват любовта на Господ Исус Христос. И какъв чудесен подарък за Спасителя е това.
Преди шест седмици получих писмо от едно жънещо успехи семейство членове мисионери, семейство Мънс от Флорида. Те пишат:
„Скъпи старейшина Балард, 30 минути след като гледахме световното предаване относно ускоряване на делото на спасението, ние проведохме нашия семеен мисионерски съвет. Бяхме развълнувани да разберем, че нашите внуци младежи имаха желание да се включат. Щастливи сме да кажем, че след нашето събрание ние увеличихме с 200 процента хората, на които нашето семейство преподава.
Нашите внуци доведоха приятели на Църква, радвахме се в събранията за причастие на присъствието на слабо активни приятели, и някои от новите хора, с които осъществихме контакт, взеха решение да започнат мисионерските беседи. Една от нашите слабо активни сестри не само че се върна в Църквата, но и доведе нови проучватели със себе си.
Никой не отхвърли поканата да започне мисионерските беседи. Какво вълнуващо време е да бъдеш член на тази Църква” (лично писмо, 15 авг. 2013 г.).
Вслушвайте се в подтиците на Духа. Обръщайте се към Господ в усърдна молитва. Ангажирайте се да вършите каквото можете в споделянето на великото послание за Възстановяването на Евангелието на Исус Христос.
Цитирам един друг имащ успех член мисионер, Клейтън Кристенсен: „Всеки път, когато образно казано хванете някого за ръката и го запознаете с Исус Христос, вие ще почувствате колко много нашият Спасител обича вас и човека, чиято ръка държите в своята” (The Power of Everyday Missionaries: The What and How of Sharing the Gospel, 2013 г., стр. 1).
Бог да ви благослови, братя и сестри, да намерите голямата радост, която произлиза от изпитването на чудеса чрез вашата вяра. Както сме учени в Мороний глава 7:
„Христос е казал: Ако вие имате вяра в Мене, ще имате сила да вършите всичко, което Ми е необходимо. …
… Защото само чрез вярата се правят чудеса; и чрез вярата ангели се явяват и служат на човеците; и ако тези неща са престанали, то е поради неверие; в такъв случай горко на чедата човешки, защото всичко е напразно” (Мороний 7:33, 37).
От собствен опит мога да свидетелствам, че Господ ще чуе вашите молитви и ще имате множество възможности сега и през идните години да представяте Евангелието на Исус Христос на чедата на нашия Небесен Отец. Президент Монсън, ние чухме какво се иска от нас. Ще възлезем да търсим подготвените. Моля се всички ние да изпитаме голямата радост, произлизаща от мисионерската служба, в името на Исус Христос, амин.