Непрестанно придържайки се здраво

От старейшина Кевин С. Хамилтън

От Седемдесетте

Нека непрестанно се държим здраво за пръта от желязо, който води до присъствието на Небесния ни Отец.

Баща ми може да си спомни точния ден, дори точния час, в който неговото семейство – баща му, майка му и четирите им деца, напускат църквата, като много от тях така и не се връщат, поне не в този живот. Той е бил на 13 години, дякон, и в онези дни семействата посещавали сутрин Неделно училище, а следобeд – събрание за причастие. В един хубав пролетен ден, след като се върнали от неделно богослужение и обядвали заедно, майка му се обърнала към баща му и го попитала: „Скъпи, мислиш ли, че трябва да отидем на събранието за причастие този следобед или да заведем децата на екскурзия сред природата?”

Идеята, че съществува алтернатива на събранието за причастие, никога не била хрумвала на баща ми, но той и братята и сестрите му седнали и слушали внимателно. Тази следобедна екскурзия сред природата в неделя сигурно е била приятно семейно занимание, но това решение отклонило семейството му от сигурността, безопасността и благословиите на Църквата и го повело по друг път.

Като урок за хората, които в наши дни се изкушават да изберат друг път, в Книгата на Мормон пророка Лехий споделя със семейството си видение, в което се казва: „видях безбройни множества от люде, мнозина от които напираха напред, така че да могат да стигнат до пътеката, която водеше към дървото, до което стоях аз.

И … те тръгнаха и продължиха по пътеката, която водеше към дървото.

И … се надигна мъгла от мрак, … така че тези, които бяха тръгнали по пътеката, загубиха пътя си, така че те се заблудиха и изгубиха”¹.

След това Лехий вижда втора група хора, „които напираха напред, и те излязоха напред, и се хванаха за края на пръта от желязо; и те напираха напред през мъглата от мрак, придържайки се за пръта от желязо, докато излязоха напред и взеха от плода на дървото”. За съжаление, „след като бяха взели от плода на дървото, те хвърлиха поглед наоколо, като че ли бяха засрамени”, заради онези във „величественото и обширно здание”, „и тяхното поведение бе да се присмиват и да сочат с пръст онези, които бяха дошли да вземат от плода.” Тези хора след това „отпадаха в забранени пътеки и се изгубваха”². Те не могли, а може би не искали, да издържат до края.

Имало и трета група, която не само успяла да достигне дървото на живота, но и не се отказали след това. За тях Писанията казват, че те „напираха в пътя си напред, непрестанно придържайки се здраво за пръта от желязо, додето не дойдеха и не паднеха долу и не вземеха от плода на дървото”³. Прътът от желязо символизира за тези хора единствената сигурност и безопасност, които могли да намерят, и те продължавали да се държат здраво; отказали да се пуснат дори заради нещо простичко като следобедна екскурзия сред природата в неделя.

За тази група хора старейшина Дейвид А. Беднар казва: „Ключовият израз тук е непрестанно придържайки се здраво за пръта от желязо. … Може би хората от тази трета група последователно чели и изучавали и изследвали словата на Христос. … Към тази група вие и аз трябва да се стремим да се присъединим”⁴ .

Тези от вас, които са членове на Църквата Божия днес, са сключили завет да следват Исус Христос и да се подчиняват на Божиите заповеди. При кръщението ние сключваме завет да бъдем свидетели за Спасителя⁵, да подкрепяме слабите и нуждаещите се⁶, да спазваме Божиите заповеди и да се покайваме при нужда, както Апостол Павел казва: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога”⁷.

Всяка седмица имаме възможността да присъстваме на събрание за причастие, където можем да подновим заветите си, вземайки от хляба и водата по време на обреда на причастието. Това обикновено действие ни позволява отново да обещаем да следваме Исус Христос и да се покаем за пропуските си. В замяна Бог ни обещава Неговия Дух да ни напътства и пази.

От Проповядвайте Моето Евангелие нашите мисионери преподават, че откровението и свидетелството са резултат на посещаване неделните църковни събрания: „Когато посещаваме църковните служби и се покланяме заедно, ние се укрепваме едни други. Ние се възстановяваме чрез общение с приятели и членове на семейството. Вярата ни се укрепва, когато изучаваме Писанията и научаваме повече за възстановеното Евангелие”⁸.

Човек може да се запита защо има три отделни събрания в неделя и за какво са ни те. Нека на кратко да разгледаме тези три събрания:

Събранието за причастие дава възможност за участие в обреда на причастието. Ние подновяваме заветите си, получаваме допълнително вдъхновение от Духа и получаваме допълнителната благословия да бъдем напътствани и поучавани от Светия Дух.
Неделното училище ни позволява да се „поучава(ме) един друг за учението на царството”⁹, в което всички ще се „назидават, и се радват заедно”¹⁰. Голямата сила и личен мир произлизат от разбирането на ученията на възстановеното Евангелие.
Събранията на свещеничеството дават възможност на мъжете и младежите да „науч(ат) задълженият(а) си”¹¹ и да бъдат „обучени по-съвършено”¹², а Обществото за взаимопомощ дава възможност на жените в Църквата да „увеличават вярата си … , да укрепват семействата и домовете си, и да помагат на нуждаещите се”¹³.

По същият начин нашите млади жени и деца имат своите събрания и уроци, на които изучават Евангелието, докато се подготвят за важните отговорности, които им предстоят. На всяко от тези различни, но взаимосвързани събрания, ние изучаваме учението, усещаме Духа и служим един на друг. Макар че са възможни изключения поради разстояние, пътни разходи или здравословно състояние, ние трябва да се стремим да присъстваме на неделните събрания. Обещавам, че благословии от голяма радост и мир ще произлязат от богослужението по време на трите часа събрания в неделя.

Нашето семейство винаги е присъствало на всички неделни събрания. Разбрали сме, че това укрепва нашата вяра и задълбочава нашето разбиране за Евангелието. Разбрали сме, че се чувстваме добре от решението си да присъстваме на църковните събрания, особено като се върнем у дома и продължим да съблюдаваме Господния ден. Ние посещаваме всички неделни събрания, дори когато сме на почивка или пътуваме. Една от дъщерите ни наскоро ни писа, за да ни каже, че е посетила църква в града, в който се е намирала при своето пътуване, след което добави: „Да татко, присъствах и на трите събрания”. Ние знаем, че тя е била благословена за това праведно решение.

Всеки от нас трябва да прави много избори за това как да спазва Господния ден. Винаги ще има някоя „добра” дейност, която ще трябва да бъде жертвана за по-добрия избор – да посетим църковно събрание. Това е всъщност един от начините на противника да „мами душите им и (да) ги отвежда внимателно надолу”¹⁴. Той използва „добрите” дейности като заместители за „по-добри” или дори „най-добри” деиности¹⁵.

Непрестанно да се придържаме здраво за пръта означава при всяка възможност да посещаваме събранията в неделя: събранието за причастие, Неделното училище и събранията на свещеничеството или Обществото за взаимопомощ. Нашите деца и младежи посещават съответните събрания в Неделното училище за деца, млади мъже и млади жени. Никога не трябва да подбираме на кое събрание да присъстваме. Ние просто се държим здраво за словото Божие, като се покланяме и присъстваме на предложените ни събрания през Господния ден.

Непрестанно да се придържаме здраво за пръта означава да се стремим да спазваме всички Божии заповеди, да се молим ежедневно самостоятелно и със семействата си, както и да изучаваме Писанията всеки ден.

Непрестанно да се придържаме здраво за пръта е част от учението на Христос, както то е изложено в Книгата на Мормон. Ние упражняваме вяра в Исус Христос, покайваме се за греховете си и се променяме в сърцата си, след което Го следваме във водите на кръщението и получаваме потвърждаващия дар на Светия Дух, които ни служи като водач и утешител. След това, както казва Нефи, ние: „трябва да бързаме напред с увереност в Христа” до края на живота си¹⁶.

Мои братя и сестри, ние сме един заветен народ. По своя воля сключваме и спазваме завети и ни е обещана благословията да получим „всичко, което (Моят) Отец има”¹⁷. Като непрестанно се придържаме здраво за пръта чрез спазване на сключените завети, ние ще бъдем подсилени да устояваме на изкушенията и опасностите на света. Ще можем да изживеем този смъртен живот с неговите предизвикателства, докато наистина достигнем дървото, “чиито плод е най-ценния и най-желателния от всички други плодове”¹⁸.

Баща ми е имал късмета да се ожени за добра жена, която го насърчила да се върне в Църквата в младостта му и да започне да напредва по пътя. Техният верен живот благословиха всичките им деца, следващото поколение внуци, а сега и правнуци.

Както простичкото решение да присъстват или не на едно от техните събрания в Господния ден оказва голямо влияние в живота на моите баба и дядо, така и решенията, които вземаме всеки ден, ще повлияят на живота ни по значителен начин. Едно на пръв поглед простичко решение, като това да присъстваме или не на събрание за причастие, може да има дълготрайни, дори вечни последствия.

Нека изберем да бъдем усърдни и да спечелим благословиите и закрилата, които идват от събирането ни заедно и спазването на заветите. Нека непрестанно се държим здраво за пръта от желязо, който води до присъствието на Небесния ни Отец. Това е моята молитва в святото име на Исус Христос, амин.