Бъдете обърнати във вярата
Истинското обръщане във вярата настъпва, като продължавате да постъпвате съгласно ученията, които знаете, че са истинни, и спазвате заповедите, ден след ден, месец след месец.
Братя и сестри, какво смиряващо преживяване е да застана на този амвон, където толкова много герои от моя живот са заставали. Бих искала да споделя с вас някои от чувствата на сърцето ми и да ги отправя специално към младите хора.
Един от великите герои на Стария завет е пророкът войн Исус Навиев. Той отправя следната покана към чедата Израилеви, които води: „Изберете днес кому искате да служите; … но аз и моят дом ще служим Господу”1. Това изявление на Исус Навиев показва истинско обръщане в Евангелието. За Исус Навиев и за всички нас обръщането в става чрез праведен живот съгласно принципите на Евангелието и чрез вярност на заветите ни с Господ.
Бих искала да споделя разказ за обръщане във вярата от моята семейна история относно един друг от моите герои. Нейното име е Агнес Хогън. Тя и нейният съпруг се присъединяват към Църквата в Шотландия през 1861 година. Претърпявайки големи преследвания в родината си, те емигрират заедно с децата си в Америка. Няколко години по-късно тя остава вдовица с осем деца и работи усърдно за да ги храни и облича. Нейната 12-годишна дъщеря Изабел има късмет да намери работа като прислужница в богато, не-мормонско семейство.
Изабел живее в техния голям дом и помага в грижите за по-малките им деца. В замяна за нейните услуги, всяка седмица те плащат една малка сума на майка й. Скоро Изабел е приета като член на семейството и започва да се радва на много привилиегии, като уроци по танци, красиви дрехи и посещения на театър. Това положение продължава четири години до момента, когато семейството, за което тя работи, било прехвърлено в друг щат. Те толкова се привързали към Изабел, че се обърнали към майка й Агнес с молба да разреши законно да я осиновят. Те обещали, че ще й осигурят добро образование, ще се погрижат да се омъжи добре и ще я направят наследник, заедно с другите им деца, на техните имоти. Те също обещавали да продължат да плащат на Агнес.
Живеещата в бедност вдовица и майка трябвало да вземе трудно решение, но тя не се поколебала нито за момент. Чуйте думите на нейната внучка, записани много години по-късно: „Ако нейната любов не била достатъчна да откаже, тя имала още една по-добра причина – тя дошла чак от Шотландия и преминала през нещастия и изпитания заради Евангелието и нямала намерение, доколкото е човешки възможно, да позволи нейно дете да изгуби това, за което тя дошла толкова далеч да получи”2. Богатото семейство използвало всеки възможен довод, дори самата Изабел плакала и молила да й позволи да замине с тях, но Агнес останала непоколебима. Както можете да си представите, 16-годишната Изабел чувствала, че животът й е съсипан.
Изабел Хогън е моята прабаба и аз съм много благодарна за свидетелството и убеждението, горели толкова силно в сърцето на майка й, които не й позволили да замени членството в Църквата на дъщеря си за светски обещания. Днес стотици от нейните наследници се радват на благословиите от членството в Църквата и са облагодетелствани от силната вяра на Агнес и обръщането й в Евангелието.
Млади приятели, ние живеем във време на големи опасности и решенията, които трябва да вземате в този ден или дори в този час, имат последствия за вечността. Решенията, които вземате във всекидневния си живот, определят какво ще ви се случи по-късно. Ако все още не притежавате силно вкоренено свидетелство и убеденост, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е Божието царство на земята, сега е времето да извършите каквото е необходимо, за да получите това убеждение. Да отлагате полагането на усилието, необходимо да добиете тази убеденост, може да е опасно за душата ви.
Истинското обръщане във вярата е повече от знание за Евангелските принципи и означава повече от това да имаме свидетелство за тези принципи. Възможно е да имаме свидетелство за Евангелието и да не живеем съгласно него. Да бъдем истински обърнати във вярата означава нашите постъпки да са в съгласие с нашите вярвания, да позволим на обръщането да извърши „голяма промяна в нас, в сърцата ни”3. От книжката Предани ще сме на вярата научаваме, че „обръщането е процес, не събитие. Вие ставате обърнати в резултат на … праведни усилия да следвате Спасителя”4. Необходими са време, усилия и работа. Моята прапрабаба имала силното убеждение, че Евангелието е по-важно за децата й от всичко, което светът може да предложи като богатство и удобство, защото тя жертвала, продължила напред и живяла според Евангелието. Нейното обръщане във вярата дошло чрез живот съгласно принципите на Евангелието и жертването за тях.
Ние трябва да преминем същия процес, ако искаме да получим същия вид отдаденост. Спасителят учи: “Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря”5. Понякога се опитваме да постъпваме според противоположния принцип. Например, може да прилагаме следния подход: нямам нищо против да спазвам закона за десятъка, но първо трябва да знам, че е истина. Може даже да се молим да получим свидетелство относно закона за десятъка и да се надяваме Господ да ни благослови с това свидетелство преди да сме попълнили бланка за десятък. Нещата не стават по този начин. Господ очаква от нас да упражняваме вяра. Ние трябва редовно да плащаме пълен и честен десятък, за да получим свидетелство за него. Същият модел важи за всички принципи на Евангелието, като закона за целомъдрието, принципа за скромност, Словото на мъдростта или закона за поста.
Бих искала да споделя един пример как животът според някой принцип ни помага да го приемем. През 60-те години бях млада жена и бях единствения член на Църквата в моята гимназия. Тогава бе революционен период, характеризиращ се с отхвърляне на традиционния морал, използване на наркотици и мислене от типа „всичко става”. Много от моите връстници бяха добри хора, но се оказа лесно да попаднат в капана на възторга от този нов морал, който всъщност беше старата неморалност. Моите родители и учители в Църквата ми бяха внушили колко е важно да се отнасям към тялото си с уважение, да мисля трезво и, най-важното, да се науча да се доверявам на Господните заповеди. Взех решение да избягвам ситуации, където знаех, че ще има алкохол, и да не използвам тютюн или наркотици. Това често означаваше, че не бях включвана в купони и рядко излизах на срещи. Използването на наркотици ставаше все по-разпространено сред младите хора и опасностите от тях не бяха така добре известни, както сега. Много от връстниците ми по-късно получиха трайни увреждания от тези влияещи на разума наркотици или сериозно се пристрастиха. Бях благодарна, че у дома ме учеха да живея съгласно Словото на мъдростта и получих дълбоко свидетелство за този принцип на Евангелието, докато го прилагах и живеех според него. Доброто чувство, което ме обзе от това, че живея според истинен евангелски принцип бе Светият Дух, потвърждаващ истинността на принципа. Тогава започва истинското обръщане във вярата.
Пророкът Мороний от Книгата на Мормон учи: „Аз бих желал да покажа на света, че вярата е нещо, за което се надяваме, но не виждаме; ето защо, не оспорвайте затова, че не виждате, защото няма да получите никакво свидетелство, докато вярата ви не бъде изпитана”6. В нашия свят, където се очаква незабавното удовлетворение, често сме виновни в това да очакваме награда, без да сме се потрудили за нея. Вярвам в това, което Мороний ни казва, че трябва първо да вложим необходимия труд и да упражняваме вяра, като живеем съгласно Евангелието, за да получим свидетелство, че то е истина. Истинското обръщане във вярата настъпва, като продължавате да постъпвате съгласно ученията, които знаете, че са истинни, и спазвате заповедите, ден след ден, месец след месец.
Сега е славно време да си млад човек в Църквата. Вие сте първите, които участват в младежката програма Ела, следвай Ме, чиято основна цел е вашето обръщане в Евангелието на Исус Христос. Добре е да се помни, че независимо колко вдъхновени са вашите родители и младежки ръководители, „вие носите основната отговорност за вашето обръщане във вярата. Никой не може да се обърне във вярата вместо вас и никой не може насила да ви накара да се обърнете във вярата”7. Обръщането във вярата става, като сме усърдни в своите молитви, изучаването на Писанията, посещението на църковните събрания и като сме достойни да участваме в храмовите обреди. Обръщането във вярата става, като постъпваме съгласно праведните принципи, които учим в нашите домове и в Църковната образователна система. Обръщането във вярата става, като живеем чист и добродетелен живот и се радваме на спътничеството на Светия Дух. Обръщането във вярата става, когато разбираме Единението на Исус Христос, приемаме Го за наш Спасител и Изкупител и позволяваме на Единението да действа в живота ни.
Вашето лично обръщане във вярата ще ви помогне да се подготвите да сключите завети в храма, да отслужите мисия и да създадете ваш собствен дом в бъдеще. Когато се обърнете във вярата, ще имате желание да споделите с други какво сте научили и увереността и способността ви да свидетелствате на околните с убеждение и сила ще нарастват. Това желание за споделяне на Евангелието и увереността да свидетелствате смело са естествени последици от истинското обръщане във вярата. Спасителят учи Петър: „Когато се обърнеш, утвърди братята си”8.
Спомняте ли си Исус Навиев, пророка войн? Той самият не само бил обърнат във вярата, но и работил неуморно до края на живота си да доведе чедата Израилеви при Бог. Четем в Стария завет: „И Израил служи на Господа през всичките дни на Исуса”9. Човек, който е преживял истинско обръщане във вярата, разчита на силата на Единението и получава спасение за душата си, след което полага усилия да окаже силно влияние върху всички, които го познават.
Да живеем съгласно Евангелието и да стоим на свети места не винаги е удобно или лесно, но аз свидетелствам, че си заслужава! Господ съветва Ема Смит: „трябва да оставиш настрана нещата от този свят и да търсиш нещата от един по-добър”10. Предполагам, че не можем да си представим колко прекрасни са тези „неща от един по-добър” свят!
Свидетелствам, че имаме любящ Отец в Небесата, чието най-голямо желание е да ни помага и благославя в усилията ни да живеем според Евангелието и да се обръщаме във вярата. Той ясно заявява, че главната Му цел и дело са нашите „безсмъртие и вечен живот”11. Той желае да ни доведе у дома в Неговото присъствие. Свидетелствам, че когато постъпваме съгласно ученията на Евангелието и ги прилагаме всекидневно, ние ще бъдем обърнати във вярата и ще станем средството за постигане на много добри неща в нашите семейства и в света. Нека всички бъдем благословени във всекидневните ни усилия да постигнем тази цел, е моята молитва в името на Исус Христос, амин.