Не сте вече странници и пришелци
В тази Църква няма странници и отхвърлени. Има само братя и сестри.
Повечето от нас в един или друг момент са били в ситуация, която е нова за нас, в която сме се чувствали странно и несигурно. Семейството ми изпадна в тази ситуация преди пет години, когато президент Томас С. Монсън отправи призование към мен да служа като висш ръководител на Църквата. Това призование изискваше преместването на семейството ни от красивото място, на което се бяхме радвали повече от две десетилетия. Съпругата ми и аз все още си спомняме незабавната реакция на децата ни, когато научиха за промяната. Нашият 16-годишен син възкликна: „Няма проблеми. Може да тръгвате; аз оставам!”
По-късно бързо реши да ни придружи и с вяра прие тази нова възможност в живота си. Животът на нови места през изминалите няколко години се оказа възможност за учене и радост за семейството ни, особено поради топлия прием и добротата на светиите от последните дни. Като живеехме в различни страни, ние разбрахме, че единството на Божия народ по цялата земя е нещо реално и осезаемо.
Призованието ми ме е водило из много страни и ми е дало чудесната привилегия да председателствам на много събрания. Като оглеждам различните конгрегации, аз често виждам членове, които представляват много страни, езици и култури. Един от прекрасните аспекти на нашата евангелска диспенсация е, че тя не се ограничава до географска област или до група народи. Тя е глобална и е навсякъде. Тя ни подготвя за величественото завръщане на Божия Син чрез събирането на „чедата (Му) от четирите краища на земята”1.
Макар и броят на членовете на Църквата да нараства по своето разнообразие, нашето свещено наследство надхвърля различията ни. Като членове на Църквата, ние сме приети в дома Израилев. Ние ставаме братя и сестри, равностойни наследници на едно и също духовно потекло. Бог обещава на Авраам, че „всички, които приемат това Евангелие, ще бъдат наречени на (негово) име и ще се считат (негово) потомство, и те ще издигнат и благословят (него) като техен баща”2.
Обещание, което се дава на всички, които станат членове на Църквата: „Затова вие не сте вече странници и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство”3.
Думата странник произлиза от латинската дума extraneus, което означава „външен” или „от външната страна”. По принцип описва някой, който е „аутсайдер” по различни причини – независимо дали поради произхода, културата, мненията или религията си. Бидейки ученици на Исус Христос, които се стремят да бъдат в света, но не от света, ние понякога се чувстваме като аутсайдери. Ние, по-добре от мнозина, знаем, че някои врати може да бъдат затворени за хора, които са считани за различни.
През всички времена на Божия народ е било заповядано да се грижи за всички хора, които са странници или които може да бъдат възприемани като различни. В древни времена, странниците са получавали същото гостоприемство като вдовиците или сираците. Подобно на тях, странникът е бил в много уязвимо положение и оцеляването му зависело от защитата, която получавал от местното население. Народът Израилев получава точни указания по този въпрос: „Чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя”4.
По време на земното си служение, Исус е пример, който оказва много повече от просто задължение за гостоприемство и толерантност. Хората, които били изключени от обществото, които били отхвърляни и считани за нечисти от онези, които считали себе си за праведни, получили Неговото състрадание и уважение. Те получили равна част от Неговите учения и служение.
Например, Спасителят нарушил установените порядки на времето Си, като се обърнал към жената от Самария, като я помолил за малко вода. Той сядал да яде заедно с бирниците. Не се поколебал да се обърне към прокажения, да го докосне и да го изцели. Възхищавайки се на вярата на стотника, Той казва на тълпата: „Истина ви казвам, нито в Израил съм намерил толкова вяра”5.
Исус ни е помолил да спазваме закона на съвършената любов, който е всеобщ и безусловен дар. Той каза:
„Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец”6.
В тази Църква няма странници и отхвърлени. Има само братя и сестри. Знанието, че имаме Вечен Отец, ни помага да бъдем по-чувствителни към братството и сестринството, които следва да съществуват между всички мъже и жени по земята.
Един пасаж от романа Клетниците илюстрира как носителите на свещеничеството могат да се отнасят към хората, които са считани за странници. Жан Валжан току що бил освободен от затвора. Изтощен от дълго пътуване и умиращ от глад и жажда, той пристига в едно градче, търсейки място, където да намери храна и подслон за нощта. Когато новината за пристигането му се разчува, един по един обитателите на града затварят вратите си за него. Нито хотелът, нито страноприемницата, нито дори затворът му дават подслон. Той е отхвърлен, изгонен, пропъден. Най-накрая, останал без сили, той припада пред вратата на градския епископ.
Добрият свещеник е напълно наясно за историята на Валжан, но поканил скитника в дома си със следните състрадателни думи:
„Това не е моят дом, това е домът на Исус Христос. Тази врата не изисква от влизащия името, а страданията му. Ти страдаш, гладен си и жаден, добре дошъл си. … По каква причина трябва да знам името ти? Освен това, преди да ми кажеш (името си), ти вече имаш едно, което знам”.
(Валжан) с широко отворени очи възкликва:
„Наистина ли? Знаеш как се казвам?”
„Да – отговаря епископът – ти се наричаш мой брат”7.
В тази Църква, нашите райони и кворуми не ни принадлежат. Те принадлежат на Исус Христос. Който и да влезе в нашите сгради за събрания, трябва да се чувства добре дошъл. Отговорността да се приветства всеки има все по-голямо значение. Светът, в който живеем, преминава през период на големи промени. Поради нарастващото наличие на транспорт, скорост на комуникации и глобализация на икономиките, земята става едно голямо село, където хората и народите се събират, свързват и смесват като никога преди.
Тези огромни световни промени обслужват плановете на Всевишния Бог. Събирането на Неговите избрани от четирите краища на земята не само се случва чрез изпращането на мисионери до далечни страни, но и чрез пристигането на хора от други краища в нашите градове и квартали. Мнозина, без да го знаят, биват отвеждани от Господ на места, където могат да чуят Евангелието и да влязат в стадото Му.
Много вероятно е следващият човек във вашия район, който се обърне в Евангелието, да е някой, който не идва от обичайния ви кръг от приятели и познати. Може да забележите това поради неговия външен вид, език, начин на обличане или цвят на кожата. Този човек може да е отраснал в друга религия, да е с различен произход или с друг начин на живот.
Приобщаването е важна свещеническа отговорност. Кворумите на Аароновото и Мелхиседековото свещеничество трябва да действат заедно със сестрите под ръководството на епископа, за да може всеки човек да е приветстван мило и с любов. Домашните учители и посещаващите учителки трябва да се грижат за това никой да не остане забравен или пренебрегнат.
Всички ние трябва да работим заедно, за да изградим духовно единство в нашите райони и клонове. Пример за съвършено единство ни е даден от Божия народ след посещението на Христос в Америка. Летописът отбелязва, че „нито пък имаше ламанити, нито какъвто и да е друг вид -ити; но те всички бяха събрани в едно, чедата Христови наследници на царството Божие”8.
Единството не се постига като игнорираме и изолираме членове, които изглеждат различни или по-слаби и общуваме само с хора, които са като нас. Точно обратното – единството се придобива като приветстваме и служим на хората, които са нови или имат конкретни нужди. Тези членове са благословия за Църквата и ни осигуряват възможности да служим на ближните си и така да пречистим сърцата си.
И така, мои братя, ваше задължение е да помагате на всички, които се появят пред вратите на вашите сгради за събрания. Приветствайте ги с благодарност и без предразсъдъци. Ако хора, които не познавате, влязат в някое от събранията ви, приветствайте ги топло и ги поканете да седнат до вас. Моля, направете първата стъпка, за да им помогнете да се чувстват добре дошли и обичани, вместо да чакате те да дойдат при вас.
След първоначалното приветствие, помислете за начини, по които бихте могли да им служите. Веднъж чух за един район, в който след кръщението на две глухи сестри, две прекрасни сестри от Обществото за взаимопомощ решили да научат езика на глухите, за да могат да общуват по-добре с тези нови обърнати във вярата. Колко прекрасен пример за любов към братята и сестрите в Евангелието!
Свидетелствам, че никой не е странник за нашия Небесен Отец. Няма никой, чиято душа да не е ценна за Него. Заедно с Петър аз свидетелствам, че „Бог не гледа на лице; но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е”9.
Моля се да може, когато Господ събере овцете Си в последния ден, да може да каже на всеки един от нас: „Странник бях и ме облякохте”.
Тогава ние ще Му кажем: „И кога Те видяхме странник и те прибрахме?”
И после Той ще отговори, “Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили”10.
В името на Исус Христос, амин.