Малки и прости средства
Нека протегнем ръка към околните с вяра и обич.
Мои обични братя и сестри, само преди няколко седмици бях в центъра за обучение на мисионери в Мексико сити, за да споделя послание с мисионерите. Съпругата ми и аз умишлено пристигнахме няколко часа по-рано. Докато разглеждахме красивите градини и поддържаните улици на Центъра за обучение, нямаше как да не забележим щастието, което излъчваха лицата на стотиците млади старейшини и сестри, съсредоточени върху научаването на чужд език и по-доброто разбиране на целта им като мисионери.
Спирайки се да видя добре тази невероятна гледка, аз се замислих над думите на Алма, с които той заповядва на сина си Еламан да пази историята на своя народ като част от летописите, които са му поверени, и да пази като свещени всички тези неща, за да може те един ден да достигнат до всеки народ, племе, език и люде.
Алма му казва:
„Сега, ти можеш да предположиш, че това е безумие от моя страна; но ето, аз ти казвам, че великите дела се осъществяват чрез малки и прости средства; и в много случаи малки неща объркват мъдрите.
И Господ Бог действа чрез средства, за да осъществи великите Си и вечни цели; и чрез дребни средства Господ обърква мъдрите и осъществява спасението на много души” (Алма 37:6–7).
Невинността и младостта на нашите мисионери е пример за Божия начин, чрез който смирените могат да “кан(ят) другите да дойдат при Христа, като им помаг(ат) да приемат възстановеното Евангелие чрез вяра в Исус Христос и Неговото Единение, покаяние, кръщение, получаване на дара на Светия Дух и устояване до края” (Проповядвайте Моето Евангелие: ръководство за мисионерска служба, 2004 г., стр. 1).
Като членове на Църквата ние можем чрез нашите малки и прости средства да „убед(им) мнозина в заблудата на техните пътища, и (да) ги довед(ем) до знанието за техния Бог, за спасението на душите им” (Алма 37:8).
Веднъж придружих един президент на кол и един епископ на посещение при слабо активен член. Разказахме му простичко за благословиите на Господния ден. Показахме му нашата искрена обич. Той отговори: „Всичко, от което имах нужда, бе някой да дойде и да ми даде abrazo”, което означава прегръдка. Веднага се изправих и го прегърнах. Следващият ден беше неделя. Същият този брат дойде на събрание за причастие с цялото си семейство.
По време на едно посещение за обучение, Марта, член от нашия район, казва на съпругата ми и на нейната колежка посещаваща учителка да не идват никога повече. Тя решила да спре да посещава църквата. Една от посещаващите учителки пита Марта дали може да изпеят за последен път един химн заедно и тя се съгласява. Докато пеят, нещо специално се случва. Малко по малко Духът започва да изпълва стаята. Всяка от тях го усеща. Сърцето на Марта започва да се смекчава. С очи пълни със сълзи, тя споделя с посещаващите учителки чувствата в своето сърце. В този момент тя разбира, че е знаела, че Евангелието е истина. След това тя благодари на посещаващите учителки и изразява желание те да дойдат пак. От този ден нататък тя ги посреща с радост.
Марта започна да посещава църквата с малката си дъщеря. Години наред те идват редовно, като Марта никога не изгуби надежда, че и съпругът й може да реши да се присъедини към тях. Накрая дойде деня, в който Бог докосна сърцето му и той започна да идва с тях, както направи и другата им дъщеря скоро след това. Това семейство започна да усеща истинската радост от това благословиите на Евангелието да присъстват в дома им. Оттогава Марта е служила вярно като президент на Обществото за взаимопомощ в нашия район, а съпругът й е служил добре в няколко призовавания в кола. Всичко това започна с пеенето на един химн, малко и просто нещо, което докосна сърцето на Марта.
Нееман бил военачалник на царя на Сирия – почтен мъж, силен и смел, но болен от проказа (вж. 4 Царете 5:1). След като не успял да намери лек за проказата при царя на Израил, Нееман отишъл в дома на пророк Елисей. Елисей му пратил пратеник със следното съобщение:
„Иди, окъпи се седем пъти в Иордан, и ще се обновят местата ти и ще се очистиш.
А Нееман се разгневи, та си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане и ще призове името на Господа своя Бог, и ще помаха ръката си върху мястото и така ще изцери прокажения. …
А слугите му се приближиха та му говориха, казвайки: „Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, прочее, като ти казва: Окъпи се и очисти се!
Тогава той слезе, та се потопи седем пъти в Иордан, според думите на Божия човек; и месата му се обновиха, като месата на малко дете, и очисти се” (2 Царете 5:10–11, 13–14).
Нашият пророк, президент Томас С. Монсън, покани всички нас да възлезем и да спасим нашите братя и сестри. Той каза: „Светът се нуждае от вашата помощ. Има нозе за укрепяване, ръце за улавяне, умове за насърчаване, сърца за вдъхновяване и души за спасяване. Благословиите на вечността ви очакват” (“Избавлението”, Лиахона, юли 2001 г., стр. 57).
Свидетелствам, че много от хората, които се нуждаят от нашата помощ, ни чакат. Те са готови техните вярващи братя и сестри да стигнат до тях и да ги спасят чрез малки и прости средства. Лично аз съм прекарал много часове в посещения на слабо активни членове на Църквата, чиито сърца вече са били смекчени от Бог, и които сега са готови да приемат нашите свидетелства и нашата искрена проява на обич. Когато им подадем ръка и ги поканим, те ще се върнат в Църквата без колебание.
Нека протегнем ръка към околните с вяра и обич. Нека не забравяме следното Господно обещание:
„И ако бъде тъй, че вие се трудите през всичките си дни, възвестявайки покаяние на тези люде, и доведете дори само една душа при Мен, колко огромна ще бъде радостта ви с нея в царството на Моя Отец!
И сега, ако радостта ви е огромна за една душа, която сте довели при Мен в царството на Отца Ми, колко по-огромна ще бъде радостта ви, ако доведете много души при Мен!” (У. и З. 18:15–16).
Давам свидетелство за обичта на Господ към всичките Му чеда. Знам, че Той е жив, и че е нашият Изкупител. В името на Исус Христос, амин.