Законът за поста: лична отговорност да се грижим за бедните и нуждаещите се
Като последователи на Спасителя, ние носим лична отговорност да се грижим за бедните и нуждаещите се.
Мои скъпи братя, аз обичам свещеничеството и обичам да бъда с вас. Много съм благодарен, че имаме възможност да служим заедно в тази велика кауза.
Живеем в забележителни времена. Чудодейния напредък в медицината, науката и технологиите подобриха качеството на живот на много хора. И въпреки това наблюдаваме големи човешки страдания и беди. Войните и слуховете за войни, зачестяването на природните бедствия, включително наводнения, пожари, земетресения и болести – всички те въздействат на живота на милиони хора по света.
Църковното ръководство навременно допринася за добруването на Божиите чеда по света. Когато и където е възможно, ресурсите за спешни случаи на Църквата се впрягат в помощ на нуждаещите се. Например миналия ноември тайфуна Хаян удари островния народ на Филипините.
Тайфун от категория 5, Хаян причини големи разрушения и страдание. Цели градове бяха унищожени, много животи погубени, милиони домове бяха силно повредени или разрушени, а основни услуги като водоснабдяване, канализация и електричество спряха да работят.
Ресурсите на Църквата бяха впрегнати непосредствено след катастрофата. Членовете на църквата, живеещи във Филипините, се обединиха в усилията си да помагат на своите братя и сестри, като осигурят храна, вода, дрехи и хигиенни комплекти както на членове, така и на не-членове.
Сградите за събрания на църквата се превърнаха в спасителен лагер за хилядите, останали без дом. Под ръководството на Областното президентство и местните свещенически ръководители, много от които загубиха всичко, което притежават, бе направена оценка на състоянието и безопасността на всички членове. Вдъхновени планове започваха да се създават, за да се помогне на членовете да възстановят условията си живеене и разчитането на собствените сили.
Скромни ресурси бяха осигурени в помощ на членовете на Църквата, за да построят отново своите дървени подслони и домове. Тази помощ не бе дадена просто като подаяние. Членовете получиха обучение и извършиха необходимия труд за себе си и след това за останалите.
Една от последвалите благословии е, че членовете придобиха умения по дърводелство, водопроводни умения и строителни такива, като успяха да си осигурят значими възможности за работа, когато започна възстановяването на близките градове и общности.
Грижата за бедните и нуждаещите се е основно учение на Евангелието и е важна част от вечния план на спасение.
Преди своето земно служение, Иехова заявява чрез Своя пророк: „Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; затова ти заповядвам, като казвам: непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат в земята си“1.
В наши дни, грижата за бедните и нуждаещите се е една от четирите божествено-дадени отговорности на Църквата, която помага на отделните хора и семейства да станат достойни за възвисяване2.
Грижата за бедните и нуждаещите се се отнася както за материалното, така за духовното спасение. Тя включва служението на отделни църковни членове, когато те се грижат за бедните и нуждаещите се, както и официалната хуманитарна дейност на Църквата, която се изпълнява чрез свещеническото ръководство.
Важна част от Божия план за грижа за бедните и нуждаещите се е законът за поста. „Господ създава закона за поста и дарението от пост, за да благослови Своите люде и да им осигури начин да служат на изпадналите в нужда“3.
Като последователи на Спасителя, ние носим лична отговорност да се грижим за бедните и нуждаещите се. Верни членове на Църквата навсякъде по света помагат, като постят всеки месец – въздържат се от храна и вода 24 часа, а след това дават на Църквата финансово дарение от пост, равно най-малко на сумата, която са щели да похарчат за храната.
Следните слова на Исаия трябва да се обмислят с молитва и изучават във всеки дом:
„Не това ли е постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените, и да счупваш всеки хомот?
Не е ли да разделяш хляба си с гладния, и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, и да не се криеш от своите еднокръвни?“4
Исаия продължава, като изброява чудесните благословии, обещани от Бог на онези, които се подчиняват на закона за поста. Той казва:
„Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, и здравето ти скоро ще процъфне; правдата ти ще върви пред тебе, и славата Господна ще ти бъде задна стража.
Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече, Ето Ме! …
Ако даруваш на гладния желаното от душата ти, и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне;
Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие“5.
За тези стихове президент Харолд Б. Лий казва: „Огромните благословии, които идват (от поста), са изложени ясно във всяка диспенсация, и сега Бог ни казва чрез този велик пророк защо съществува поста, и какви благословии произлизат от него. … Ако разгледате … 58 глава от Книга на Исаия ще откриете защо Бог иска от нас да плащаме дарения от пост, защо иска да постим. Защото, ако изпълним това, ние можем да повикаме Бог И той ще отговори. Можем да викаме и Бог ще каже: „Ето Ме“.
Президент Лий добавя: „Искаме ли да бъдем в състояние, в което да викаме и Той да не отговоря? Да плачем в нашето нещастие и Той да не е с нас? Мисля, че е време да помислим за тези основни неща, защото в дните, които предстоят, ще имаме все по-голяма нужда от Господните благословии, когато присъдите ще бъдат излети без смесване по цялата земя“6.
Нашият обичан пророк, президент Томас С. Монсън, сподели своето свидетелство за тези принципи, свидетелство, родено от личен опит. Той казва: „Никой член на Църквата, който е помагал в осигуряване на нуждаещите се, не забравя или съжалява за опита. Работливостта, пестеливостта, разчитането на собствени сили и споделянето с другите не са нови за нас“7.
Братя, членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни са хора, които сключват завети и спазват заповеди. Не мога да се сетя и за един закон, за една заповед, която, ако е спазена вярно, е по-лесно да бъде спазена и която да носи по-големи благословии от закона за поста. Когато постим и даваме честно дарение от пост, ние допринасяме за Божия склад с онова, което би било похарчено за храна. Той не изисква парична стойност по-голяма от тази, която нормално би била похарчена. В същото време ни се обещават невероятните благословии, които споменахме по-рано.
Законът за поста се отнася за всички членове на Църквата. Дори децата могат да бъдат научени да постят, като се започне с едно ядене, после с две, докато успеят да разберат и физически да спазват закона на поста. Съпрузи и съпруги, несемейни членове, младежи и деца трябва да започват поста с молитва, като отдават благодарност за благословиите в живота си, докато се стремят да получат Божиите благословии и сила по време на периода на поста. Пълното изпълнение на закона за поста се случва, когато дарението от поста е направено на Божия представител, епископа.
Епископи, вие управлявате хуманитарната помощ в района. Вие имате божествено нареждане да издирвате и да се грижите за бедните. С подкрепата на президентката на Обществото за взаимопомощ и на ръководителите на Мелхиседековото свещеничество, вашата цел е да помагате на членовете да си помагат сами и да започнат да разчитат на себе си. Вие се грижите за материалните и духовни нужди на членовете като внимателно използвате даренията от пост като временна помощ и допълнение към даренията от семейства и обществени ресурси. Когато с молитва следвате свещеническите задължения и с прозорливост помагате на бедните и нуждаещите се, ще разберете, че правилната употреба на даренията от пост има за цел да поддържа живота, а не начина на живот.
Президентите на кворума на Аароновото свещеничество, вие държите ключовете и имате властта да отслужвате материалните обреди. Вие работите с епископа и инструктирате членовете на кворума за техните задължения в свещеничеството и в издирване на членове на Църквата, за да им дадете възможност да допринесат към поста. Когато вие, носителите на Аароновото свещеничество увеличавате своите свещенически отговорности и давате тази възможност на всички членове на Църквата, вие често спомагате получаването на обещаните благословии от поста на страна на онези, които може би най-много се нуждаят от тях. Вие ще станете свидетели, че духът на грижата за бедните нуждаещите се има силата да смекчава иначе закоравелите сърца и да благославя живота на хората, които може и да не посещават Църквата често.
Президент Монсън казва: „Онези епископи, които организират своите Кворуми на Аароновото свещеничество да участват в събирането на дарения от пост, ще имат нарастващ успех в тази свещена отговорност“8.
Епископи, помнете, че обстоятелства са различни във всяка област и във всяка държава. Посещаването на дома на всеки член от представител на кворума на Аароновото свещеничество може да не е практично в района, в който живеете. Въпреки това, ние ви каним с молитва да обмислите съвета на пророка и да търсите вдъхновение за подходящи начини, по които носителите на Аароновото свещеничество във вашия район да увеличат своята духовност, като участват в събирането на дарения от пост.
В глава 27 на 3 Нефи, възкръсналият Господ пита: „Прочее, какви човеци трябва да бъдете вие?“ После отговаря: „тъкмо какъвто съм Аз“9. Като взимаме върху си Христовото име и се стремим да Го следваме, ние ще получим Неговия образ на лицата си и ще заприличаме повече на Него. Грижата за бедните и нуждаещите се е неразделна част от служението на Спасителя. Тя е във всичко, което Той прави. Той подава ръка на всички и ни въздига. Неговото иго е благо, и Неговото бреме е леко. Каня всеки от нас да заприлича повече на Христос като се грижи за бедните и нуждаещите се, като вярно спазва закона на поста и като допринася със щедро дарение от пост. Скромно свидетелствам, че преданата грижа за бедните и нуждаещите се е отражение на духовна зрялост и ще благослови и даващия, и получаващия. В святото име на Исус Христос, амин.