Дойдете и ще видите

От старейшина Дейвид А. Беднар

От Кворума на дванадесетте апостоли

Църквата на Исус Христос винаги е била и винаги ще бъде мисионерска църква.

Посланието ми е насочено специално към хора, които не са членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Ще засегна един основен въпрос, който много от вас вероятно си задават: „Защо светиите от последните дни имат такова желание да ми кажат в какво вярват и да ме поканят да науча за църквата им?“

Моля се Духът Господен да помогне посланието ми да има резултат и вие правилно да разберете моя отговор на този важен въпрос.

Божествено възложена задача

Верните ученици на Исус Христос винаги са били и винаги ще бъдат доблестни мисионери. А мисионер е последовател на Христос, който свидетелства за Него като Спасител и оповестява истините на Неговото Евангелие.

Църквата на Исус Христос винаги е била и винаги ще бъде мисионерска църква. Членовете на Църквата на Спасителя приемат така важното задължение да помагат при изпълнение на Божествената задача, дадена от Господ на учениците Му, както е записано в Новия завет:

„Идете, прочее, научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух:

Като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал: и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. Амин” (Матея 28:19–20).

Светиите от последните дни се отнасят сериозно към тази отговорност да учат всички хора от всички народи за Господ Исус Христос и Неговото Евангелие. Ние вярваме, че същата Църква, основана от Спасителя в древността, е възстановена от Него в последните дни. Учението, принципите, свещеническата власт, обредите и заветите на Неговото Евангелие се намират днес в Неговата Църква.

Когато ви каним да дойдете на богослужение с нас или да учите заедно с пълновременните мисионери, ние не се опитваме да ви продадем продукт. Като членове на Църквата, ние не получаваме награди или бонус точки в някакво небесно състезание. Не се опитваме просто да увеличим числения състав на Църквата. И най-важното, ние не ви принуждаваме да вярвате по нашия начин. Ние ви каним да чуете възстановените истини на Евангелието на Исус Христос, така че да можете да изучавате, обмисляте, да се молите и да узнаете за себе си дали нещата, които споделяме с вас, са истина.

Някои от вас може да кажат, „Но аз вече вярвам в Исус и следвам ученията Му“, или „Не съм сигурен дали Бог наистина съществува“. Нашите покани към вас не са опит да се омаловажат традициите ви в религията или жизнения ви опит. Донесете всичко, което знаете, че е истинно, добро и достойно за похвала – и проверете нашето послание. Както Исус кани двама от учениците Си „дойдете и вижте“ (Иоана 1:39), така и ние ви каним да дойдете и да видите дали възстановеното Евангелие на Исус Христос добавя и обогатява това, което вече приемате за истина.

Всъщност, ние чувстваме сериозната отговорност да занесем това послание до всички народи, племена, езици и люде. И точно това правим днес с повече от 88 000 пълновременни мисионери, работещи в над 150 отделни държави по света. Тези забележителни мъже и жени помагат на членовете на Църквата да изпълнят божествено дадената и лична отговорност на всеки от нас да оповестява вечното Евангелие на Исус Христос (вж. У. и З. 68:1).

Повече от духовен дълг

Но желанието ни да оповестяваме това послание не е само резултат от чувство за духовен дълг. По-скоро желанието ни да споделяме възстановеното Евангелие на Исус Христос с вас е израз на това, колко важни са тези истини за нас. Считам, че най-добре мога да опиша защо сме толкова откровени с вас, като споделя едно преживяване, което аз и жена ми имахме преди много години с двама от синовете ни.

Една вечер Сюзън и аз стояхме на прозореца в дома ни и гледахме как две от малките ни момчета играят навън. Докато играеха, по-малкото от двете момчета се удари леко. Ние бързо разбрахме, че не се е ударил сериозно и решихме да не му помогнем веднага. Искахме да ги наблюдаваме и да видим дали нашите семейни разговори за братска любов са били възприети. Това, което последва беше както интересно, така и поучително.

По-големият брат утеши и грижовно помогна на по-малкото си братче да се прибере вкъщи. Сюзън и аз застанахме близо до кухнята, така че да можем да видим какво ще се случи по-нататък, като бяхме готови да се намесим незабавно, ако имаше вероятност за допълнително телесно нараняване или ако ни застрашаваше по-сериозен инцидент.

По-големият брат домъкна един стол близо до кухненската мивка. Покачи се на стола, помогна на брат си да седне на него и започна да излива изобилно препарат за миене на съдове върху протегнатата ръка на малкия си брат. Направи най-доброто на което можеше, за да измие внимателно замърсения участък. Реакцията на малкия брат към това може най-точно да се опише използвайки език от Светите писания: „И те ще имат причина да ридаят и да плачат, да викат и да скърцат със зъби“ (Мосия 16:2). И как само ридаеше това малко момченце!

След като свърши почистването, ръката бе внимателно подсушена с хавлия. По някое време ридаенето спря. След това по-големият брат се покачи на кухненския плот, отвори шкаф и намери чисто нова туба с медицински крем. Макар драскотините на малкия му брат да не бяха нито дълбоки, нито обширни, по-големият брат използва почти цялата туба за да намаже цялата наранена ръка. Нямаше ридаене, понеже малкият брат явно харесваше облекчаващия ефект на крема много повече от почистващия ефект на препарата за миене на съдове.

По-големият брат отново се върна към шкафа, в който беше крема и извади от там нов пакет със стерилни превръзки. Отвори ги и превърза отгоре до долу ръката на брат си – от китката до лакътя. Когато този спешен проблем беше решен със сапунени балони, крем и опаковки разхвърляни из цялата кухня, двете малки момчета скочиха от стола с широки усмивки и щастливи лица.

Това което последва беше най-важното. Пострадалият брат събра останалите превръзки и почти празната туба с крем и излезе от къщата. Бързо намери приятелите си и започна да им слага крем и да превързва ръцете им. Сюзън и аз бяхме поразени от искреността, ентусиазма и бързината на реакцията му.

Защо това малко момченце направи това? Забележете, че той незабавно и интуитивно поиска да даде на приятелите си това, което му помогна, когато беше наранен. Това малко момче не трябваше да бъде карано, подтиквано или принуждавано да действа. Желанието му да споделя бе естествен резултат от най-полезното и благотворно за него лично преживяване.

Много от нас възрастните, постъпваме по същия начин, когато намерим лечение или лекарство, облекчаващо болка, от която дълго сме страдали или получим съвет, даващ ни възможност да посрещнем предизвикателствата със смелост, а затрудненията с търпение. Споделянето на неща, които са най-значими за нас или са ни помогнали, изобщо не е необичайно.

Същият начин на поведение е особено очевиден при неща от голяма духовна важност и с големи духовни последствия. Например, разказ от един том Писания, известен като Книгата на Мормон, описва сън на един древен пророк-водач, наречен Лехий. Централно място в съня на Лехий заема дървото на живота – което представлява „любовта Божия“, която е „най-желателна от всички неща“ и „най-радостната за душата“ (1 Нефи 11:22–23; вж. 1 Нефи 8:12, 15).

Лехий обяснява:

„И стана така, че аз отидох и взех от плода му; и видях, че той беше най-сладкият, повече от от всичко друго, което бях вкусвал дотогава. Да, и аз видях, че плодът на дървото беше бял и белотата му надминаваше всяка друга белота, която бях виждал някога.

„И след като взех от плода му, той изпълни душата ми с извънредно велика радост; ето защо, аз започнах да искам семейството ми също да вземе от него“ (1 Нефи 8:11–12; курсив добавен).

Най-голямата проява на Божията любов към чедата Му е земната служба, изкупителната жертва и Възкресението на Господ Исус Христос. Плодът на дървото може да се счита като символ на благословиите от Единението на Спасителя.

Незабавната реакция на Лехий след вземането на плода и усещането на велика радост е нарастващото желание да сподели и да служи на семейството си. Така, обръщайки се към Христос, той също се обръща към други хора с любов и желание за служба.

Друг важен епизод в Книгата на Мормон описва какво се случва с човек на име Енос след като Бог чува и отговаря на искрената му и усърдна молитва.

Той казва:

„И душата ми зажадува; и аз коленичих пред моя Създател и го призовах в усърдна молитва и жалба за моята собствена душа; и аз Го призовавах през целия ден; да и когато падна нощта, аз още издигах гласа си, та да стигне небесата.

И тогава дойде глас към мене, казвайки: Еносе, греховете ти са опростени и ти ще бъдеш благословен.

И аз, Енос, знаех, че Бог не може да лъже; затова вината ми беше премахната.

И аз казах: Господи, как става това?

И Той ми каза: Поради вярата ти в Христа, когото ти никога не си виждал, нито чувал. … затова иди си, твоята вяра те изцели.

„Сега стана така, че когато чух тези слова, аз започнах да изпитвам силно желание за благосъстоянието на братята ми, нефитите; затова аз излях цялата си душа пред Бога за тях“ (Енос 1:4–9; курсив добавен).

Когато Енос се обръща към Господ „с цялостно намерение в сърцето“ (2 Нефи 31:13), неговата загриженост за благосъстоянието на неговото семейство, приятели и познати нараства.

Трайният урок, който научаваме от тези два епизода, е важността да получим в личния си живот благословиите на Единението на Исус Христос, като предусловие за искрена и истинска служба, която се простира далеч над „механично извършване на съответните действия.“ Подобно на Лехий, Енос и малкото ни момченце в разказаната от мен история, ние като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни изпитваме мъката, свързана с духовна несигурност и грях. Ние също изпитваме очистването, мира на съвестта, духовното изцеление и обновление и напътствието, които се получават само чрез изучаване н принципите на Евангелието на Спасителя и И живот според него.

Единението на Исус Христос дава изчистващото средство, необходимо да ни направи чисти и неопетнени, облекчаващия крем, който да изцели духовни рани и да премахне вината, и защитата, която ни позволява да останем верни като в добри, така и в лоши времена.

Пълната истина съществува

На вас, нашите роднини и приятели, които не сте се присъединили към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, аз се опитах да обясня основните причини за нашите мисионерски усилия.

Пълната истина съществува в един свят, който все повече презира и отхвърля пълнотата. В един бъдещ ден обаче „всяко коляно (ще) се преклони“ и „всеки език (ще) изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бог Отец“ (Филипяните 2:10–11). Исус Христос е Еднородният Син на Вечния Отец. Като членове на Църквата Му, ние свидетелстваме, че Той живее и че Неговата Църква е възстановена в своята пълнота в тези последни дни.

Поканите, които отправяме към вас да научите и проверите нашето послание, са породени от положителното влияние на Евангелието на Исус Христос в нашия живот. Понякога може да сме непохватни, резки или непреклонни в опитите си. Нашето просто желание е да споделим с вас истините, които са от най-голяма ценност за нас.

Като един от Господните апостоли и с цялата енергия на душата си, аз давам свидетелство за Неговата божественост и съществуване. И ви каня „дойдете и ще видите“ (Иоана 1:39), в святото име на Исус Христос, амин.