Не се отнасяйте лекомислено към свещени неща

От старейшина Лари С. Кейчър

От Седемдесетте

Проверете решенията си като си зададете въпроса: „Решенията ми здраво ли са посадени в богата почва на Евангелието на Исус Христос?“

Братя и сестри, решенията, които вземаме в този живот, силно влияят на пътя ни във вечния живот. Има видими и невидими сили, които влияят на нашите решения. Аз лично се убедих преди около 5 години по начин, който за малко да ми струва скъпо.

Пътувахме с роднини и приятели в южен Оман. Решихме да си починем на плажа на брега на Индийския океан. Скоро след пристигането ни, нашата 16-годишна дъщеря, Нели, попита дали може да доплува до това, което смяташе за малка пясъчна ивица. Като забелязах бурната вода, й казах, че аз ще отида пръв, защото мислех, че може да има опасни течения.

Като плувах малко, аз попитах съпругата ми дали съм близо до пясъчната ивица. Тя отговори: „Ти я подмина“. Без да знам, аз бил хванат в течение¹ и бързо съм бил отнесен към морето.

Не знаех какво да правя. Единственото, за което се сетих, беше да се обърна и да плувам към брега. Това беше грешното решение. Почувствах се безпомощен. Сили извън моя контрол ме дърпаха навътре в морето. И за да стане ситуацията по-лоша, съпругата ми, доверявайки се на моята преценка, ме беше последвала.

Братя и сестри, мислех, че има голяма вероятност да не оцелея и моето решение да коства и живота на съпругата ми. След големи усилия и това, което вярвам беше божествена намеса, краката ни някак докоснаха пясъчното дъно и успяхме да излезем благополучно при семейството и приятелите ни.

Има много течения в земния живот – някои от тях безопасни, други – не. Президент Спенсър У. Кимбъл учи, че има велики сили в живота ни, много подобни на невидимите течения в океана². Тези сили реално съществуват. Не трябва никога да ги игнорираме.

Нека ви кажа за друго течение, божествено течение, което което се превърна в голяма благословия в моя живот. Аз съм човек, обърнат в Църквата. Преди обръщането ми, амбицията на живота ми беше да карам ски и затова се преместих в Европа след гимназията, за да изпълня желанието си. След няколко месеца, които изглеждаха като перфектен живот, усетих, че трябва да си тръгна. По онова време не разбирах източника на това чувство, но реших да го последвам. Озовах се в Прово, Юта, с няколко добри приятели, които, също като мен, бяха членове на различни църкви.

Докато бях в Прово срещнах хора, които живееха живот много различен от моя. Почувствах се привлечен от тях, макар да не знаех защо. В началото се съпротивлявах на тези чувства, но скоро открих мир и спокойствие, която не бях познавал. Започнах да приемам това различно течение – то ме доведе до разбиране за любящия Небесен Отец и Неговия Син, Исус Христос.

С приятелите ми бяхме кръстени през 1972 г. Това ново течение, което избрах да следвам, Евангелието на Исус Христос, ми даде посока и смисъл в живота. Въпреки това имаше предизвикателства. Всичко бе ново за мен. На моменти се чувствах изгубен и объркан. Въпроси и препятствия дойдоха и от приятели, и от роднини.

Трябваше да направя избор. Някои от техните въпроси породиха съмнение и несигурност. Изборът беше важен. Към кого да се обърна за отговор? Имаше мнозина, които се опитаха да ме убедят, че съм направил погрешен избор – „течения“, решени да ме отдалечат от спокойното течение, което бе станало чудесен източник на щастие. Много добре научих принципа, че има „противопоставяне във всички неща“, както и колко е важно да правя нещо за себе си, без да отстъпвам свободния си избор на другите³.

Запитах се: „Защо да обръщам гръб на това, което ми донесе такова голямо спокойствие“? Както Господ напомня на Оливър Каудъри: „Не говорих ли мир на ума ти относно този въпрос?“⁴ Моето преживяване беше подобно. Затова се обърнах с още повече отдаденост към Небесния Отец, към Писанията и към верни приятели.

Въпреки това имаше много въпроси, на които не можех да отговоря. Как да се отнеса към несигурността, която те създаваха? Вместо да им позволя да разрушат спокойствието и щастието, които бяха дошли в живота ми, аз избрах да ги оставя на страна за известно време, доверявайки се на Господното време, че Той ще разкрие всичко. Намерих утеха в думите Му към пророка Джозеф: „Ето, вие сте малки деца, не можете да понесете всичко сега; вие трябва да израствате в благодат и в познание на истината“⁵. Избрах да не изоставям онова, което знаех за истина, като последвам неизвестно и съмнително течение, потенциално опасно течение. Както президент Н. Елдън Танър заявява, научих „колко по-мъдро и по-добро за човек е да приема простичките истини на Евангелието … и да приема с вяра онези неща, които … не може да разбере“⁶.

Означава ли това, че няма място за искрено търсене? Попитайте младото момче, което потърсило спасение в малката горичка с желание да разбере към коя от църквите трябва да се присъедини. Дръжте Учение и Завети в ръце и знайте, че много от това, което е разкрито в тези вдъхновени летописи, е резултат от смирено търсене на истината. Както Джозеф открива, „ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, който дава на всички щедро … и ще му се даде“⁷. Като задаваме искрени въпроси и търсим божествени отговори, ние разбираме „ред по ред, правило след правило“⁸, като напредваме в знание и мъдрост.

Въпросът не е „Има ли място за честно, искрено търсене?“, а по-скоро „Къде да потърся истината, когато се появят въпроси?“ „Ще бъда ли достатъчно мъдър да задържа онова, което знам, че е истина, въпреки няколкото въпроса, които може да имам?“ Свидетелствам, че има божествен източник на знание – Бог, който знае всичко, края от началото. Всички неща са ясни пред Него⁹. Писанията свидетелстват, че Той „не ходи в криви пътеки … нито се отклонява от това, което е казал“¹⁰.

В това земно пътуване ние никога не трябва да мислим, че нашите решения засягат само нас. Наскоро едни млад мъж ме посети у дома. Той изглежда беше добре, но усетих, че не е напълно активен в църковната дейност. Той ми каза, че е бил отглеждан в съсредоточен върху Евангелието дом, докато баща му не изневерил на майка му и това довело до развод, който накарал него и братята и сестрите му да се съмняват в Църквата и да отпаднат. Сърцето ме болеше докато говорех с този млад баща, който сега, засегнат от избора на своя баща, отглеждаше тези скъпоценни души извън благословиите на Евангелието на Исус Христос.

Друг мъж, когото познавам, някога верен член на Църквата, имаше въпроси относно някои учения. Вместо да попита Небесния Отец за отговори, той избра да разчита само на светски източници за напътствия. Сърцето му се обърна в грешна посока и той потърси почестите на човеците. Неговата гордост сигурно е била поласкана, поне временно, но той бе откъснат от небесните сили¹¹. Вместо да открие истина, той изгуби своето свидетелство и повлече със себе си много от роднините си.

Тези двама мъже бяха хванати от опасни невидими течения и повлякоха мнозина със себе си.

От друга страна се сещам за Лару и Луиз Милър, родителите на моята съпруга, които макар никога да не са притежавали много, избрали да учат децата си на чистото учение на възстановеното Евангелие и да живеят живота си според него всеки ден. Като направили това, те благословили своето потомство с плодовете на Евангелието и надеждата за вечен живот.

Те създали дом, където се почита свещеничеството, където любовта и разбирателството са в изобилие, и където принципите на Евангелието ръководят живота им. Луиз и Лару заедно показват какво означава да живееш живот според примера на Исус Христос. Техните деца са могли ясно да видят кое от теченията на живота ще им даде мир и щастие. И те избират съобразно това. Както учи президент Кимбъл: „Ако можем да създадем … силно, постоянно течение, което да тече към нашата цел за праведен живот, ние и нашите деца можем да бъдем отнесени напред, въпреки противоположните ветрове на трудности, разочарования и изкушения“¹².

Нашите избори имат ли значение? Засягат ли те само нас? Задали ли сме постоянен курс по вечното течение на възстановеното Евангелие?

От време на време една картина ме преследва. Какво щеше да стане, ако в онзи септемврийски ден, докато почивахме на плажа на брега на Индийския океан, аз бях казал на дъщеря ми Нели: „Да, отивай. Плувай до пясъчната ивица“. Или ако тя също бе последвала примера ми и не бе успяла да доплува обратно? Как щях да живея, знаейки, че моят пример бе довел до това тя да бъде отнесена от течението навътре в морето и никога да не се върне?

Дали теченията, които избираме да следваме, са важни? Нашият пример има ли значение?

Небесният Отец ни е благословил с великия дар на Светия Дух, за да ни напътства в избора. Той ни обещава вдъхновение и откровение, ако живеем достойни да го получим. Каня ви да се възползвате от този божествен дар и да проверите решенията си като си зададете следния въпрос: „Решенията ми здраво ли са посадени в богата почва на Евангелието на Исус Христос?“ Каня ви да направите каквито поправки са необходими – малки или големи, за да си осигурите вечните благословии на плана на Небесния Отец за вас и обичните ви хора.

Свидетелствам, че Исус Христос е нашият Спасител и Изкупител. Свидетелствам, че заветите, които сключваме с Него, са свети и свещени. Никога не трябва да се отнасяме лекомислено със свещени неща¹³. Нека останем завинаги верни, се моля в името на Исус Христос, амин.