Причастието и Единението

Старейшина Джеймз Дж. Хамула

От Седемдесетте

Обрядът на причастието трябва да стане по-свят за всеки един от нас.

В навечерието на Гетсиманската градина и Голгота, Исус събира заедно Своите апостоли за едно последно поклонение. Мястото е горната стая в дома на един от учениците в Ерусалим, като това става по време на Пасхата¹.

Пред тях се намира традиционното пасхално ястие, състоящо се от жертвеното агне, вино и безквасен хляб – символи на спасението на Израил от робство и смърт², както и на предстоящото изкупление в бъдещ момент³. Когато вечерята приключва, Исус взима хляб, благославя го и го разчупва⁴, Той го дава на Своите апостоли, казвайки: „Вземете, яжте“⁵. „Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание“⁶. Подобно на това, Той взима чашата с вино, благославя я и я предава на всички около Него, казвайки: „Тази чаша е новият завет в Моята кръв“⁷, „която се пролива … за прощаване на греховете“⁸. „Това правете за Мое възпоминание“⁹.

По този обикновен и междувременно значим начин, Исус поставя началото на един нов обряд за заветния народ на Бог. Няма да бъде проливана повече животинска кръв, нито пък ще бъде изгаряна животинска плът в очакване на изкупителна жертва на един Христос, Който предстоял да дойде¹⁰. Вместо това, ще бъдат приемани символи на пронизаната плът и пролятата кръв на Христос, Който вече бил дошъл, във възпоменание на Неговата изкупителна жертва¹¹. Участието в този нов обряд ще означава пълното приемане на Исус като обещаният Христос, както и пълното желание в сърцето да Го следваме и да спазваме Неговите заповеди. За хората, които засвидетелстват и живеят по този начин, духовната смърт „ще ги подмине“ и вечният живот ще им бъде осигурен.

В последвалите часове и дни, Исус влиза в Гетсиманската градина, бива отведен на Голгота и триумфиращо напуска гробницата на Ариматееца. След като си тръгва от тях, верните последователи на Исус от Ерусалим и околните му земи се събират заедно в първия ден на седмицата, за „разчупването на хляба“¹² и „постоянствуваха“ в това¹³. Разбира се, те правят това не само за да си спомнят възкръсналия Господ, но също така и да изразят своята благодарност и вяра в чудното Му Изкупление за тях.

Важно е, че когато Исус посещава последователите си на Американския континент – Той въвежда причастието също и сред тях¹⁴. Правейки това, Той заявява: „И винаги съблюдавайте да правите това“¹⁵ и „(то) ще бъде свидетелство за Отца, че вие наистина винаги си спомняте за Мене“¹⁶. Отново, в началото на Възстановяването, Господ въвежда обряда на причастието, инструктирайки ни по същия начин, по който Той прави това с ранните Си последователи¹⁷.

Обрядът на причастието е наречен „най-свещеното, най-святото от всички събрания в Църквата“¹⁸. Той трябва да стане по-свят за всеки един от нас. Самият Исус Христос въвежда този обряд, за да ни напомни какво е извършил за нашето изкупление и да ни научи как можем да се възползваме от Неговото Изкупление и по този начин – отново да живеем с Бог.

Посредством откъснатия и разчупен хляб, ние показваме, че си спомняме физическото тяло на Исус Христос – тяло, изстрадало болки, оскърбления и всякакъв вид изкушения¹⁹, тяло, което понесе бремето на страданието и кървя от всяка пора²⁰, тяло, чиято плът бе пронизана и чието сърце бе съкрушено при разпъването²¹. Ние показваме вярата си, че както това тяло бе положено в покоя на смъртта, така то бе въздигнато от гроба, за да не познае никога повече болест, упадък или смърт²². И като вземаме лично от хляба, ние си даваме сметка, че подобно на Христовото тяло, нашите тела ще бъдат освободени от веригите на смъртта, ще се въздигнат триумфално от гроба и ще бъдат възстановени към вечния ни дух²³.

Посредством малката чашка с вода, ние показваме, че си спомняме кръвта, която Исус проля, както и духовното страдание, на което издържа за цялото човечество. Спомняме си страданието, което кара големи капки кръв да капят в Гетсиманската градина²⁴. Спомняме си нараняването и бичуването, на които Той издържа в ръцете на Своите похитители²⁵. Спомняме си кръвта, която Той пролива от Своите ръце, крака и тяло, докато се намира на Голгота²⁶. Както и си спомняме Неговия собствен разказ за Неговите страдания: „Не знаеш колко тежки, не знаеш колко болезнени, да, не знаеш колко непоносими“²⁷. Вземайки лично от водата, ние осъзнаваме, че Неговата кръв и страдание извършиха Единение за греховете ни, както и че Той ще опрости нашите грехове, когато приемем принципите и обредите на Неговото Евангелие.

По този начин, чрез хляба и водата, ние си спомняме за Христовото Изкупление за нас от смъртта и греха. Редът, по който взимаме първо хляба и след това водата, не е случаен. Вземайки от хляба, на нас ни се напомня за нашето неизбежно лично възкресение, което е много повече от обикновеното възстановяване на тяло и дух. Чрез силата на Възкресението, всички ние ще бъдем възстановени в Божието присъствие²⁸. Тази реалност ни изправя пред един съществен въпрос в нашия живот. Този съществен въпрос, който е пред всеки един от нас, е не дали ще живеем след като умрем, а с кого ще живеем. Независимо от това, че всеки един от ще се завърне в Божието присъствие, не всеки един от нас ще остане с Него.

В смъртността, всеки един от нас бива опетнен от грях и прегрешение²⁹. Ще сме имали мисли, думи и дела, които ще са били всичко друго, но не и добродетелни³⁰. Накратко, ще бъдем нечисти. Исус прави съвършено ясно последствието от нечистотата в присъствието Божие: „И нищо нечисто не може да пребивава … в присъствието Му“³¹. Тази реалност достига Алма младши, който, когато бива порицан от един свят ангел, е толкова съкрушен, измъчен и страдащ от нечистотата си, че желае да „да (би) мог(ъл) да се махн(е) и да изчезн(е) като душа и тяло, за да не бъд(е) заведен да застан(е) в присъствието на … Бог“³².

Вземайки от водата на причастието, ние биваме учени как да се пречистим от греха и прегрешението и така да застанем в Божието присъствие. Проливайки невинната Си кръв, Исус Христос изпълва изискванията на правосъдието за всеки грях и прегрешение. След което Той предлага да ни очисти ако имаме достатъчно вяра в Него да се покаем, да приемем всички обреди и завети на спасение, започвайки с кръщение, и получим Светия Дух. Получавайки Светия Дух, ние биваме пречистени и усъвършенствани. Исус излага много ясно това учение:

„И нищо нечисто не може да влезе в (Божието) царство; … нищо не влиза в покоя Му, освен онези, които са очистили одеждите си в Моята кръв. …

Сега, тази е заповедта: Покайте се, вие, от всички земни краища, елате при Мене и бъдете кръстени в Моето име, за да може да бъдете осветени чрез приемането на Светия Дух, за да може да застанете неопетнени пред Мене в последния ден“³³.

Това е учението на Христос³⁴. Когато приемем това учение и живеем живота си според него, ние в действителност биваме умити в Христовата кръв и пречистени³⁵.

Посредством молитвите на причастието, ние изразяваме нашето приемане на това Христово учение и решителността ни да живеем според него. В молбата си към Бог, нашият Небесен Отец, ние заявяваме, че ще си „спомня(ме) винаги“ Неговия скъп Син. Първо, ние засвидетелстваме нашето „желание“ да си спомняме. След което, засвидетелстваме, че наистина си спомняме. Правейки това, не тържествено се ангажираме да упражняваме вяра в Исус Христос и Неговото Изкупление за нас от смърт и грях.

В допълнение заявяваме, че ще „спазв(аме) Неговите заповеди“. Това е тържествено желание да се покаем. Ако нашите мисли, думи или действия са били не това, което трябва да бъдат през изминалите дни, то ние се ангажираме в идващите дни да настроим живота си в близост до Неговия.

След което заявяваме, че „жела(ем) да взем(ем) върху си името на Син(а)“³⁶. Това е тържественото решение да се предадем на Неговата власт и да вършим Неговото дело, което включва личното получаване на всеки спасителен обряд и завет³⁷.

Когато се ангажираме с тези принципи, в молитвите за причастие ни е обещано, че ще „има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“³⁸. Да получим отново Духа е несравнима благословия, защото Духът е средството, което ни пречиства и избистря от греха и прегрешението³⁹.

Братя и сестри, най-важното събитие в този живот и във вечността е Единението на Исус Христос. Той, Който изпълни Единението, ни е дал обряда за причастие, за да ни помага не само да си спомняме, но също така и да получаваме благословии от това възвишено дело на благодат. Редовното и искрено участие в този свещен обряд ни помага да продължаваме да приветстваме и живеем според учението на Христос след кръщението, и по този начин да се стремим и завършим процеса на освещаване. Наистина, обрядът на причастието ни помага с вяра да устоим до край и да получим пълнотата на Отца, подобно на Христос, благодат към благодат⁴⁰.

Свидетелствам за силата на Исус Христос да изкупи всички нас от смъртта и греха, както и за силата на обредите на Неговото свещеничество, включително причастието, за да ни подготви да „види(м) лицето на Бога, тъкмо на Отца, и да живее(м)“⁴¹. Нека другата седмица и всяка следваща седмица, да взимаме от причастието с по-голямо желание и с по-искрена цел; моля се за това в името на Господ Исус Христос, амин.