Нашето лично служение
От старейшина Уго Е. Мартинез
От Седемдесетте
Любовта на Исус Христос трябва да бъде наш водач, ако желаем да знаем за нуждите на хората, на които можем да помогнем по някакъв начин.
В Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ни е дадена възможността и личната благословия да служим. Откакто съм член, аз съм служил по много начини. Както казваше Удине Фалабела, бащата на старейшина Енрике Р. Фалабела, „който извършва служба, струва нещо, а който не, нищо не струва“. Това са думи, които трябва да пазим в ума и сърцата си.
В търсене на напътствие в моята служба, съм намирал утеха като съм си припомнял, че Спасителят съсредоточава усилията си върху отделния човек и семейството. Неговата любов и нежно внимание към отделния човек са ме научили, че Той разпознава голямата стойност на всяко от децата на Небесния Отец и че е важно за нас да се уверим, че на всеки човек се служи и че е бил укрепен от Евангелието на Исус Христос.
В Писанията четем:
„Помнете, ценността на душите е огромна в Божиите очи; …
И ако бъде тъй, че вие се трудите през всичките си дни … и доведете дори само една душа при Мен, колко огромна ще бъде радостта ви с нея в царството на Моя Отец!“1
Всяка душа е изключително ценна за Бог, защото сме Негови чеда и имаме потенциала да станем като Него2.
Любовта на Исус Христос трябва да бъде наш водач, ако желаем да знаем за нуждите на хората, на които можем да помогнем по някакъв начин. Ученията на нашия Господ Исус Христос ни показват пътя. А така започва нашето лично служение: като открием нуждите, а после се погрижим за тях. Както казва сестра Линда К. Бъртън, обща президентка на Обществото за взаимопомощ: „първо наблюдавай, после служи“3.
Президент Томас С. Монсън е въздействащ пример за този принцип. През януари 2005 г. той председателстваше на една конференция на свещенически ръководители в Пуерто Рико, когато показа как Спасителят и Неговите служители отдават служба чрез лично служение. В края на това прекрасно събрание президент Монсън започна да се здрависва със всички присъстващи свещенически ръководители. Изведнъж той забеляза, че един от тях гледа всичко отдалеч, сам самичък.
Президент Монсън се отдалечи от групата, отиде при този брат и поговори с него. Развълнуван, Хосе Р. Заяс му каза, че е чудо, че той е дошъл при него и че това е в отговор на молитвите, които той и съпругата му Йоланда отправили преди събранието. Той казал на президент Монсън, че дъщеря му е много болна и че е донесъл писмо от жена му, което тя искала да се предаде на президент Монсън. Брат Заяс казал на жена си, че това ще е невъзможно, защото президент Монсън ще е твърде зает. Президент Монсън изслушал историята и го помолил за писмото, което прочел наум. Тогава той го пъхнал в джоба на сакото си и казал на брат Заяс, че ще се погрижи за молбата им.
По този начин това семейство било докоснато от нашия Господ, Исус Христос, посредством Негов служител. Вярвам, че думите на Спасителя в притчата за добрия самарянин се отнасят за нас: „Иди и ти прави също така“4.
На 21 септември 1998 г. ураганът Джордж удари Пуерто Рико и причини огромни разрушения. Сестра Мартинез, петте ни деца и аз успяхме да оцелеем през тази голяма буря и ураганните й ветрове като останем у дома. Обаче две седмици бяхме без течаща вода и без ток.
Когато запасите ни от вода се изчерпаха, снабдяването с още бе трудно. Никога няма да забравя братята, които ни служиха, като ни доставяха тази ценна течност, нито ще забравя любящия начин, по който сестрите ни служиха.
Херман Колон докара в дома ни с един пикап огромен пластмасов контейнер с вода. Той ни каза, че го прави, защото, по думите му, „Знам, че имаш малки деца, които се нуждаят от вода“. Няколко дни по-късно, братята Ноел Муньоз и Ерминио Гомез натовариха в камион три големи туби с вода. Те дойдоха неочаквано пред дома ни и напълниха с питейна вода всяка налична бутилка за вода, като поканиха и съседите да напълнят техните.
Молитвите ни получиха отговор чрез личното им служение. Лицата на тези трима братя отразяваха любовта, която Исус Христос изпитва към нас, а тяхната служба, с други думи, тяхното лично служение, донесе в живота ни много повече от питейна вода. За всеки син и всяка дъщеря на Бог е важно да знае, че хората се интересуват и са загрижени за тяхното благосъстояние.
Свидетелствам ви, че Небесният Отец и нашият Господ, Исус Христос, ни познават лично и индивидуално. Затова Те ни предоставят това, от което се нуждаем, за да имаме възможността да достигнем божествения си потенциал. Те поставят хора по пътя ни, които да ни помагат. Тогава, като станем инструменти в Техните ръце, ние можем да служим и да помагаме на хората, които Те ни показват чрез откровение.
По този начин, Господ Исус Христос ще достигне до всички деца на Небесния Отец. Добрият Пастир ще събере всичките Си овце. Ще ги събере една по една, когато те използват добре свободата си на избор, след като са чули гласа на Неговите служители и са получили техните служения. Тогава те ще разпознаят гласа Му и ще Го последват. Такова лично служение е важно за спазването на нашите кръщелни завети.
Също така, ако сме добър пример за ученици на Исус Христос, това е най-добрата ни препоръка пред хората, с които можем да споделим Евангелието Му. Като отворим устата си и споделим възстановеното Евангелие на Исус Христос, ние ставаме „Негови помощник-пастири, на които е възложено да пасем в Неговото пасбище овцете и агънцата от Неговото стадо“5; ние ставаме „немощните и простодушните“6, „ловци на човеци“7.
Нашата служба и лично служение не се ограничава до живите на тази земя. Ние можем също да извършваме работа за мъртвите – за онези, които живеят в света на духовете и които по време на земния си живот не са имали възможността да получат спасителните обреди на Евангелието на Исус Христос. Можем също да си водим дневник и да запишем личната си история, за да обърнем сърцата на живите към живите, а също и сърцата на живите към техните предци. Това има за цел да свърже нашето семейство, поколение по поколение, във вечна връзка. Като правим това, ние ставаме „избавители … на хълма Сион“8.
Ние имаме специалната възможност да бъдем инструменти в ръцете Му. Можем да бъдем такива и в брака ни, в семейството ни, с приятелите ни и с ближните ни. Това е нашето лично служение като истинни ученици на Исус Христос.
„И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;
и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.
Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създаването на света.
Защото огладнях, и Ме нахранихте; ожаднях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
гол бях и Ме облякохте; болен бях и ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?
И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол, и Те облякохме?
И кога Те видяхме болен или в тъмница, и Те споходихме?
А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили“9.
Аз се моля всички да правим това в името на Исус Христос, амин.