Продължаващо откровение
От президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото Президентство
Ние всички знаем, че човешката преценка и логично мислене не са достатъчни, за да се получат всички отговори на най-важните житейски въпроси. Нуждаем се от откровение от Бог.
Надявам се днес да почувстваме Божията любов и светлина. Мнозина от слушащите ни днес изпитват силната нужда от благословията на личното откровение от нашия любящ Небесен Отец.
За президентите на мисии това може да е една умоляваща молитва да узнаят как да насърчат мисионер в беда. За бащите и майките в райони на война може да е отчаяната нужда да знаят дали да преместят семейството си в безопасност или да останат където са. Стотици колови президенти и епископи се молят днес да узнаят как да помогнат на Господ да спасят някоя изгубена овца. А за пророка това е да узнае какво Господ желае той да каже на Църквата и на един объркан свят.
Ние всички знаем, че човешката преценка и логично мислене не са достатъчни, за да се получат всички отговори на най-важните житейски въпроси. Нуждаем се от откровение от Бог. Нуждаем се не само от едно откровение в миг на напрежение, но и от постоянно обновяващ се поток. Нуждаем се не само от един проблясък на светлина и утеха, а от продължаващата благословия на общуването с Бог.
Самото съществуване на Църквата е резултат от знанието на едно младо момче, че това е истина. Младият Джозеф Смит знаел, че не може сам да разбере към коя църква да се присъедини. Той попитал Бог, защото в посланието на Яков пишело, че може да направи това. Бог Отец и Неговият Възлюбен Син се явили в една горичка. Те отговорили на въпроса, който бил отвъд силите на Джозеф.
Той не само че бил призован от Бог тогава да установи истинната Църква на Исус Христос, но с нея била възстановена силата да се призове Светия Дух, за да може откровението от Бог да продължи.
Президент Бойд К. Пакър описва отличителната черта на истинната Църква по следния начин: „Откровението продължава в Църквата: пророкът го получава за Църквата; президентът за кола, мисията или кворума си; епископът за района си; бащата за семейството си; отделният човек за себе си“1.
Този прекрасен процес на откровение започва, приключва и продължава, когато получаваме лично откровение. Нека вземем за пример великия Нефи, син на Лехий. Баща му имал видение. Други в семейството на Нефи счели видението на Лехий за признак на умствено объркване. Видението включвало заповед от Бог синовете на Лехий да поемат ужасния риск да се завърнат в Ерусалим за плочите, които съдържали словото Божие, за да ги вземат със себе си в обетованата земя.
Често цитираме смелото заявление на Нефи, когато баща му ги моли да се върнат в Ерусалим. Знаете думите: „Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал“2.
Когато Лехий чува тези думи на Нефи, той „се зарадва извънредно“3. Той се радва, защото знае, че Нефи е благословен с потвърждаващо откровение, че видението на баща му е наистина от Бог. Нефи не казва: „Ще отида и ще сторя това, което ми каза баща ми“. Вместо това, той казва: „Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал“.
От ваш личен опит в семействата ви, вие също знаете защо Лехий „се зарадва извънредно“. Радостта му идва от знанието, че Нефи е получил потвърждаващо откровение.
Много родители поставят семейни правила за това кога тинейджърите им да се прибират вечер. Но помислете си за радостта, когато някой родител научи, както се случи на един само преди няколко седмици, че дете, което наскоро е напуснало дома си, не само е поставило за себе си вечерен час, но и е спазвало неделния ден свят, както е учено у дома. Откровението на родител има траен ефект върху личното откровение, което продължава в детето.
Майка ми трябва да е разбирала този принцип на откровението. Като бях млад мъж, аз тихо притварях след себе си вратата, когато се прибирах късно вечерта. Трябваше да мина покрай спалнята на майка ми, за да стигна до моята. Колкото и тихо да вървях на пръсти, когато минех покрай открехнатата й врата, аз я чувах тихичко да казва: „Хал, ела за малко“.
Влизах и сядах на ръба на леглото й. В стаята беше тъмно. Ако можехте да подслушате, щяхте да помислите, че това е приятелски разговор за нещата от живота. Но и до днес това, което ми казваше, е останало в ума ми със същата сила, както като чета текста на патриархалната ми благословия.
Не знам за какво се е молила в молитвите си, докато ме е чакала през тези вечери. Вероятно отчасти е било за моята безопасност. Но съм сигурен, че тя се е молила като патриарсите преди даването на благословия. Те се молят словата им да достигнат до получателя като Божии слова, не като техни. В моя случай молитвите на майка ми за тази благословия получиха отговор. Тя е в света на духовете вече над 40 години. Сигурен съм, че е била изключително радостна, защото разпознах заповедите на Бог в съветите, които ми даваше. И се опитвах да правя това, което тя се надяваше да правя.
Виждам същото чудо на продължаващото откровение при коловите президенти и епископите в Църквата. И, както е при откровенията на семейните ръководители, ценността на откровението зависи от това дали тези, които са ръководени, ще получат потвърждаващо откровение.
Видях чудото на откровението в последиците от късането на язовира Тетон в Айдахо през 1976 г. Мнозина от вас знаят историята за случилото се. Но урокът за продължаващото откровение, който бе преподаден от един колов президент, може да благослови всички ни за напред.
Хиляди хора бяха евакуирани, тъй като домовете им бяха унищожени. Ръководенето на аварийните действия се падна на един местен колов президент, фермер по професия. Бях в една класна стая в Колежа Рикс само няколко дни след бедствието. Беше пристигнал един ръководител от федералната агенция по бедствията. Той и главните му асистенти дойдоха в голямата зала, където коловият президент бе събрал епископите и дори някои свещеници от други местни вероизповедания. Бях там, защото много от оцелелите бяха приютени в сградите на колежа, на който бях ректор.
Когато събранието започна, представителят на федералната агенция по бедствията се изправи и започна да говори с авторитетен глас какво трябва да се направи. След като изброи всяка от петте или шестте задачи, които според него бяха важни, коловият президент тихо отговори: „Вече направихме това“.
След няколко минути човекът от федералната агенция по бедствията каза: „Мисля, че ще поседна и ще погледам“. След това той и заместниците му слушаха как епископите и президентите на кворумите на старейшините докладваха какво са направили. Те описаха каква насока са получили от ръководителите си и са я последвали. Говориха и за това какво са били вдъхновени да направят, докато изпълнявали напътствията за намиране на семейства и подпомагането им. Беше вече късно. Всички бяха твърде уморени да изразят емоции освен тази, че обичат хората.
Коловият президент даде няколко последни насоки на епископите и след това обяви, че следващото отчетно събрание ще е рано на следващата сутрин.
На следващата сутрин ръководителят на федералния екип пристигна 20 минути преди началото на събранието за отчети и задачи. Аз стоях наблизо. Чух го тихо да казва на коловия президент: „Президенте, какво искате да направим аз и членовете на екипа ми?“
Това, което този човек видя, аз съм го виждал в случаи на беда и изпитание по целия свят. Президент Пакър бе прав. Продължаващото откровение идва при коловите президенти, за да ги издигне над собствената им мъдрост и способности. И освен това, Господ дава на онези, които са водени от президента, потвърждаващо свидетелство, че неговите напътствия идват от Бог чрез Светия Дух към едно несъвършено човешко същество.
Благословен съм почти целия ми живот да съм призован да следвам вдъхновени ръководители. Когато бях много млад мъж, бях призован за съветник на президента на кворума на старейшините. Бил съм и съветник на двама окръжни президенти и на Председателстващия епископ на Църквата, член на Кворума на дванадесетте апостоли и съветник на двама президенти на Църквата. Виждал съм как се дава откровение на тях и след това как то се потвърждава на хората, които ги следват.
Това лично откровение за приемане, за което всички копнеем, не идва лесно, нито идва само с питане. Господ е дал следния стандарт за способността да се получават такива свидетелства от Бог. Той е насока за всеки, който желае лично откровение, както трябва всички да желаем.
„Нека недрата ви се изпълнят с милосърдие към всички човеци и към домочадието на вярата, и нека добродетелта непрестанно да украсява мислите ви; тогава ще нараства увереността ви, когато сте в присъствието Божие, и учението на свещеничеството ще поръси душата ви като небесна роса.
Светият Дух ще стане ваш постоянен сподвижник“4.
От това черпя съвет за всички нас. Не се отнасяйте лекомислено към получаваното от вас чувство на любов към Божия пророк. Където и да отива в Църквата, който и да е настоящият пророк, членовете ме молят: „Когато се върнете в Централата на Църквата, нали ще предадете на пророка, че го обичаме?“
Това е много повече от почитане на герой или чувствата, които понякога изпитваме на уважение към героични личности. То е дар от Бога. С него ще получите по-лесно дара на потвърждаващото откровение, когато той говори от позицията си на Господен пророк. Любовта, която изпитвате, е любовта, която изпитва Господ към всеки Свой говорител.
Не е лесно да се чувства непрекъснато това, защото често Господ моли пророците Си да отправят съвет, който е труден за приемане от хората. Врагът на нашите души ще се опита да ни накара да се обидим и да се съмняваме в това, че пророкът е призован от Бог.
Виждал съм как Светият Дух може да докосне смекчено сърце, за да защити един смирен ученик на Исус Христос с потвърждаващо откровение.
Пророкът ме изпрати да предам свещената сила за запечатване на един човек в едно малко далечно градче. Само Божият пророк има ключовете да реши кой да получи свещената сила, която е дадена от Господ на Петър, старшия апостол. Аз съм получил същата тази сила на запечатване, но само чрез указание от президента на Църквата мога да я предавам на друг.
И така, в една стая в църковна сграда далече от Солт Лейк аз положих ръцете си на главата на един мъж, избран от пророка да получи силата за запечатване. Ръцете му издаваха, че той цял живот е обработвал почвата, за да се прехранва. Дребната му съпруга седеше близо до него. Тя също изглежда цял живот бе вършила тежък труд заедно със съпруга си.
Аз изрекох думите, дадени от пророка: „С предадената ми власт и отговорност от“ и после името на пророка, „който понастоящем притежава всички ключове на свещеничеството на земята, аз предавам силата на запечатване върху“ и казах името на човека и после името на храма, в който той ще служи като запечатващ служител.
Сълзи се стекоха по бузите му. Видях, че и съпругата му ридае. Изчаках ги да се успокоят. Тя стана и пристъпи към мен. Погледна ме и каза срамежливо, че е щастлива, но и тъжна. Тя каза, че толкова обича да ходи в храма със съпруга си, но че сега чувства, че не трябва да ходи с него, защото Бог го е избрал за нещо толкова величествено и свещено. После каза, че чувството й на недостатъчност да бъде негова храмова спътница произлиза от това, че тя не може нито да чете, нито да пише.
Уверих я, че съпругът й ще е поласкан тя да е с него в храма заради нейната голяма духовна сила. Доколкото можах, предвид слабото ми владеене на нейния език, аз й казах, че Бог й е дал чрез откровение неща, които надминават всяко земно образование.
Тя знаеше, чрез силата на Духа, че Бог, чрез Своя пророк, е оказал върховно доверие на обичния й съпруг. Знаеше за себе си, че ключовете за даването на тази сила на запечатване се държат от един мъж, който никога не е виждала, и въпреки това знаеше за себе си, че той е живият Божий пророк. Знаеше, без да трябва да й се казва от друг жив свидетел, че пророкът се е молил специално относно нейния съпруг. Знаеше за себе си, че Бог е дал това призование.
Знаеше и че обредите, които съпругът й ще извършва, ще свързват хора за вечността в селестиалното царство. Тя беше получила потвърждение в ума и сърцето си, че обещанието, което Господ е дал на Петър, все още продължава в Църквата: „Каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата“5. Тя знаеше това за себе си чрез откровение от Бог.
Нека се върнем към отправната ни точка. „Откровението продължава в Църквата: пророкът го получава за Църквата; президентът за кола, мисията или кворума си; епископът за района си; бащата за семейството си; отделният човек за себе си“6.
Свидетелствам ви, че това е истина. Небесният Отец чува молитвите ви. Той ви обича. Той знае вашето име. Исус е Христос, Синът на Бог и нашият Изкупител. Той ви обича повече, отколкото можете да си представите.
Бог излива откровение чрез Светия Дух върху чедата Си. Той говори на Своя пророк на земята, който сега е Томас С. Монсън. Свидетелствам, че той държи и упражнява всичките ключове на свещеничеството на земята.
Като слушате на тази конференция словата на хората, които Бог е призовал да говорят от Негово име, аз се моля да получите потвърждаващото откровение, от което се нуждаете, за да успеете отново да се върнете у дома, за да живеете завинаги с Него в запечатаното си семейство. В святото име на Исус Христос, амин.