Причината за нашата надежда

От президент Бойд К. Пакър

Президент на Кворума на дванадесетте апостоли

Свидетелството за надеждата за изкупление е нещо, което не може да бъде измерено или изброено. Исус Христос е източникът за тази надежда.

Преди няколко години сестра Пакър и аз отидохме в Оксфордския университет. Търсехме документите за моя седми прадядо. Ректорът на Крайстс Колидж в Оксфорд, д-р Попълуел, бе така мил да накара архивиста на колежа да донесе архивите. В документите за 1583 г. намерихме името на моя прароднина Джон Пакър.

На следващата година се завърнахме в Оксфорд, за да подарим на библиотеката в Крайстс Колидж красиво подвързан комплект на стандартните произведения. За д-р Попълуел това изглежда бе малко странно. Вероятно той си мислеше, че не сме наистина християни. Затова той повика капелана на колежа, за да получи книгите.

Преди да връчим Писанията на капелана, аз отворих Тематичния показалец на английското издание и му показах една тема: 18 страници много ситен шрифт и без разстояние между редовете, изброени препратки по темата „Исус Христос“. Това е една от най-всеобхватните компилации от препратки към Писанията по темата за Спасителя, която някога е събирана в историята на света – едно свидетелство от Стария и Новия завет, Книгата на Мормон, Учение и Завети и Скъпоценен Бисер.

„Ако следвате тези препратки, казах аз, от ляво на дясно и от горе до долу, от книга на книга и тема след тема – ще откриете, че те са последователно, хармонично свидетелство за божествеността на мисията на Господ Исус Христос – Неговото раждане, живот, учения, разпъване, Възкресение и Единение“.

След като споделих с капелана някои от ученията на Спасителя, атмосферата се промени и той ни разведе из сградата, като ни показа скорошни разкопки, които разкриваха стенописи от римско време.

Една от препратките в Тематичния показалец е следната от Книгата на Мормон: още едно свидетелство за Исус Христос: „Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“ (2 Нефи 25:26).

Сам Спасителят заявява: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Иоана 14:6).

А от Книгата на Мормон Той заявява: „Ето, Аз съм Този, Който е подготвен от основаването на света да изкупи Своя народ. Ето, Аз съм Исус Христос. … В Мен цялото човечество ще има живот и то завинаги, тъкмо онези, които повярват в Моето име; и те ще станат мои синове и дъщери“ (Етер 3:14).

Има много, много други препратки из всички стандартни произведения, които провъзгласяват божествената роля на Исус Христос като Изкупител на всички, които някога са се родили или ще се родят на земята.

Чрез Единението на Исус Христос ние всички сме изкупени от Падението на човека, което се случило, когато Адам и Ева вкусили от забранения плод в Едемската градина, както пише в 1 Коринтяните: „Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят“ (1 Коринтяните 15:22).

Книгата на Мормон учи: „Защото необходимо е да бъде извършено единение … , иначе цялото човечество неизбежно трябва да погине; да, всички са се ожесточили; да, всички са паднали и изгубени и трябва да погинат, освен ако няма единение, … една велика и последна жертва“ (Алма 34:9–10).

Животът ни може и да не е съвършен и има наказания за грешките ни, но преди да дойдем на земята, ние сме се съгласили да се подчиним на Неговите закони и да приемем наказанието за нарушаването им.

„Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса“ (Римляните 3:23–24).

Спасителят е извършил Единението, което осигурява начин да станем чисти. Исус Христос е възкресеният Христос. Ние Го почитаме заради болката, която Той е изстрадал за всички нас, и за болката, която е изтърпял заради всеки един от нас и в Гетсиманската градина, и на кръста. Той понесъл всичко това с безгранично смирение и вечно разбиране на божествената Си роля и цел.

Онези, които се покаят и изоставят греха, ще открият, че милостивата Му ръка все още е протегната. Онези, които чуят и изпълняват словата Му и словата на Неговите избрани служители, ще намерят мир и разбиране дори насред най-тежките разочарования и скърби. Резултатът от Неговата жертва е да ни освободи от последствията на греха, за да може вината на всички да бъде изтрита и да чувстват надежда.

Ако Той не бе осъществил Единението, нямаше да има изкупление. Светът щеше да е трудно място за живеене, ако никога не можеше да ни бъдат опростени грешките, ако никога не можеше да се пречистим и да продължим напред.

Милостта и благодатта на Исус Христос не са само за прегрешилите чрез действие или бездействие, а включват обещание за вечен мир за всички, които приемат и следват Него и Неговите учения. Милостта Му е великият изцелител, дори за ранените без вина.

Наскоро получих писмо от една жена, която каза, че е изтърпяла голямо страдание през живота си. Ужасно зло, което тя не спомена, но намекна за него, било извършено спрямо нея. Тя призна, че изпитвала чувства на силна горчивина. В гнева си, тя мислено извикала: „Някой трябва да заплати за това ужасно зло“. Тя пише, че в този върховен миг на скръб и съмнения, в сърцето й веднага дошъл отговорът: „Някой вече е платил“.

Ако не осъзнаваме какво може да направи за нас жертвата на Спасителя, животът ни може да премине в съжаления, че сме направили нещо, което не е правилно или че сме обидили някого. Вината, която съпътства грешките, може да бъде отмита. Ако се стремим да разберем Неговото Единение, ще стигнем до дълбока почтителност към Господ Исус Христос, Неговото земно служение и божествената Му мисия като наш Спасител.

Църквата на Исус Христос на светите от последните дни е възстановена, за да се разпространи по целия свят знанието за живота и ученията на Спасителя. Тази голяма конференция се излъчва на 94 езика по сателит в 102 страни, но също и по Интернет до всяка страна, в която Църквата е организирана. Имаме над 3 000 кола. Пълновременните ни мисионери са над 88 000, а общият брой на членовете на Църквата е над 15 милиона. Тези цифри са доказателство за това, че „камъкът, който е изсечен от планината без ръце“ продължава да се търкаля и накрая ще изпълни „цялата земя“ (У. и З. 65:2).

Но независимо колко голяма ще стане Църквата или колко милиона членове ще се присъединят към нас, независимо на колко континента и в колко страни влязат мисионерите ни или на колко различни езици говорим, истинският успех на Евангелието на Исус Христос ще се измери от духовната сила на отделните членове. Нуждаем се от силата на убедеността, която се намира в сърцето на всеки верен ученик на Христос.

Стремим се да укрепим свидетелствата на млади и стари, семейни и несемейни. Трябва да преподаваме Евангелието на Исус Христос на мъже, жени и деца от всяка раса и националност, на богати и бедни. Нуждаем се от новите членове, а също и от членовете потомци пионерите. Трябва да издирим отклонилите се и да им помогнем да се завърнат в стадото. Нуждаем се от мъдростта, прозренията и духовната сила на всеки един. Всеки член на тази Църква е важен елемент от тялото на Църквата.

„Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

Защото ние всички … се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло. …

Защото тялото не се състои от една част, а от много“ (1 Коринтяните 12:12–14).

Всеки член е свидетелство за живота и ученията на Исус Христос. Ние сме във война със силите на противника и се нуждаем от всеки един от нас, ако желаем да успеем в делото, което Спасителят ни е възложил.

Може да си мислите: „Какво мога да направя аз? Аз съм само един човек“.

Определено Джозеф Смит понякога се е чувствал много самотен. Той се издигна до величие, но започна като едно 14-годишно момче със следния въпрос: „Към коя църква да се присъединя?“ (вж. Джозеф Смит–История 1:10). Вярата и свидетелството на Джозеф за Спасителя нараснали, както трябва да е и при нас, ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко“ (2 Нефи 28:30; вж. също У. и З. 128:21). Джозеф коленичил в молитва и колко чудни неща са се случили в резултат на тази молитва и Първото видение.

Като един от Дванадесетте апостоли, аз свидетелствам за Господ Исус Христос. Той е жив. Той е нашият Изкупител и Спасител. „Чрез Единението на Исус Христос цялото човечество може да бъде спасено“ (Символът на вярата 1:3). Той ръководи тази Църква. Той не е чужд за служителите Си. Като продължим напред с тиха увереност, Неговият Дух ще бъде с нас. Няма край на Неговата сила да благославя и насочва живота на онези, които се стремят към истина и праведност. Свидетелствам за Него в името на Исус Христос, амин.