Господ има план за нас!

Старейшина Карлос A. Годой

От Седемдесетте

Ако продължим да живеем както досега, ще се изпълнят ли обещаните благословии?

Привилегия е да съм част от този исторически миг, когато говорителите на общата конференция имат възможността да говорят на родния си език. Последният път, когато говорих от този амвон, се притеснявах за акцента ми на английски. Сега се притеснявам за скоростта на моя португалски. Не искам да говоря по-бързо от субтитрите.

Всички ние сме имали или ще имаме мигове на много важни решения в живота ни. Тази кариера ли да избера или другата? Да отслужа ли мисия? Това ли е правилният човек, с когото да сключа брак?

Има ситуации в различни области на живота ни, в които малка промяна в посоката може да има значими последствия в бъдеще. По думите на президент Дитер Ф. Ухтдорф: „От дългогодишна служба на Бог … съм научил, че разликата между щастието и окаяността на отделните хора, бракове и семейства често се свежда до грешка само от няколко градуса“ („Въпрос на няколко градуса“, Лиахона, май 2008 г., с. 58).

Как да избягваме тези малки грешки при изчислението?

За да илюстрирам посланието си, ще използвам личен опит.

В края на 80-те, нашето младо семейство се състоеше от съпругата ми Моника, две от четирите ни деца и аз. Живеехме в Сао Пауло, Бразилия, аз работех в добра компания, бях завършил университета и наскоро бях освободен като епископ в района, в който живеехме. Животът беше добър и всичко изглежда беше както трябва – докато не настъпи денят, в който дойде да ни види един стар приятел.

В края на гостуването си той направи коментар и зададе въпрос, който разклати убежденията ми. Той каза: „Карлос, всичко изглежда е наред при теб и семейството ти, кариерата ти и службата ти в Църквата, но – и тогава дойде въпросът – ако продължиш да живееш така, дали ще се осъществят благословиите, обещани в патриархалната ти благословия?“

Никога не бях се замислял за патриархалната ми благословия по такъв начин. Четях я от време на време, но никога с намерение да търся обещаните в бъдеще благословии и да преценя как живея в момента.

След това гостуване, аз насочих вниманието си към патриархалната ми благословия, чудейки се: „Ако продължим да живеем както досега, ще се осъществят ли обещаните благословии?“ След известно размишление, почувствах, че са необходими някои промени, особено по отношение на образованието и професията ми.

Не беше избор между правилно и грешно, а между това кое е добро и кое по-добро, както ни учи старейшина Далин Х. Оукс, когато каза: „Когато обмисляме други свои избори, ние следва да помним, че не е достатъчно нещо да бъде добро. Други избори са по-добри, а има още и най-добри“ („Добро, по-добро, най-добро“, Лиахона, ноем. 2007 г., с. 104–105).

Как тогава можем да сме сигурни, че вземаме най-доброто решение?

Ето няколко принципа, които съм научил.

Принцип номер едно: Трябва да обмислим възможностите си, като мислим за крайния резултат

Вземането на решения, които може да повлияят на живота на нас и на обичните ни хора, без цялостно виждане за последствията им, може да донесе известни рискове. Но ако видим възможните последствия от тези решения в бъдещето, можем да видим с по-голяма яснота най-добрият път, който да поемем сега.

Разбирането на това кои сме ние, защо сме тук и какво Господ очаква от нас в този живот, ще ни помогне да имаме така необходимата визия.

В Писанията можем да намерим примери, при които да имаш визия за нещата дава яснота относно това кой път да се поеме.

Моисей говори с Господ лице в лице, научава за плана на спасение и така разбира по-добре ролята си на пророк, който да събере Израил.

„И Бог говори на Моисей, казвайки: Ето, Аз съм Господ Бог Всемогъщи. …

и Аз ще ти покажа творението на ръцете Ми. …

И имам работа за теб, Моисее, сине Мой“ (Моисей 1:3–4, 6).

Имайки това разбиране, Моисей успява да издържи на многото години страдание в пустинята и да изведе Израил отново до неговия дом.

Лехий, великият пророк в Книгата на Мормон, сънува сън и във виденията си научава за мисията си да изведе семейството си в една обетована земя.

„И стана така, че Господ заповяда на баща ми тъкмо в един сън, че трябва да вземе семейството си и да тръгне в пустошта.

… И той напусна къщата си и земята на своето наследство, и златото си, и среброто си, и скъпоценностите си“ (1 Нефи 2:2, 4).

Лехий остава верен на това видение, независимо от трудностите по пътуването и заповедта да изостави удобния си живот в Ерусалим.

Пророкът Джозеф Смит е друг голям пример. Чрез много откровения, започвайки с Първото видение, той успява да изпълни мисията си да възстанови всички неща (вж. Джозеф Смит – История 1:1–26).

А ние? Какво очаква Господ от всеки от нас?

Не е нужно да видим ангел, за да получим разбиране. Имаме Писанията, храма, живите пророци, патриархалните ни благословии, вдъхновени ръководители и най-вече правото да получаваме лично откровение, което да насочва решенията ни.

Принцип номер две: Трябва да сме подготвени за предизвикателствата, които ще дойдат

Рядко се случва най-добрите пътища в живота да са най-лесните. Често е точно обратното. Можем да видим примерите на пророците, които току що споменах.

Моисей, Лехий и Джозеф Смит не са имали леки пътувания, въпреки че решенията им са били правилни.

Желаем ли да заплатим цената за нашите решения? Подготвени ли сме да напуснем зоната ни на комфорт, за да достигнем едно по-добро място?

Да се върна на преживяването ми с патриархалната ми благословия. Аз стигнах до извода, че трябва да получа допълнително образование и да кандидатствам за стипендия от американски университет. Ако ме изберяха, трябваше да напусна работата си, да продам всичко, което имахме, и да дойда в САЩ за две години като студент на стипендия.

Изпитите TOEFL и GMAT станаха първите предизвикателства, които да преодолея. Отне ми три дълги години подготовка, много откази и много „може би“, преди да бъда приет в университет. Все още помня телефонния разговор в края на третата година със служителя, отговарящ за стипендии.

Той каза: „Карлос, имам добри и лоши новини за теб. Добрата новини е, че си сред тримата финалисти тази година“. В този момент се предлагаше стипендия само за един. „Лошата новина е, че един от другите кандидати е син на един важен човек, другият е син на друг важен човек и после си ти“.

Аз бързо отговорих: „А аз … съм син на Бог“.

За щастие, земните родители не бяха определящият фактор и бях приет тази година, през 1992 г.

Ние сме деца на Всемогъщия Бог. Той е наш Отец, Той ни обича и има план за нас. Не сме тук в този живот само да си губим времето, да остареем и умрем. Бог иска да израснем и изпълним потенциала си.

По думите на президент Томас С. Монсън: „Всеки от вас, несемеен или семеен, независимо от възрастта, има възможността да учи и расте. Разширете знанието си, интелектуалното и духовното, до пълнотата на божествения си потенциал“ (“The Mighty Strength of the Relief Society”, Ensign, ноем. 1997 г., с. 95).

Принцип номер три: Трябва да споделим това виждане с обичните ни хора

Лехий прави доста опити, за да помогне на Ламан и Лемуил да разберат колко важна е промяната, която правят. Фактът, че те не споделят знанието на баща си, ги кара да се оплакват по време на пътуването. Нефи, от друга страна, се обръща към Господ, за да види какво е видял баща му.

„И стана така, че след като аз, Нефи, бях чул всичките слова на баща ми относно нещата, които той видя във видение, … аз … пожелах също да мога да видя, и да чуя, и да знам тези неща чрез силата на Светия Дух“ (1 Нефи 10:17).

С това видение Нефи успява не само да преодолее предизвикателствата на пътуването, но и да води семейството си, когато е нужно.

Много вероятно е, че когато решим да поемем определен път, хората, които обичаме, да бъдат засегнати и дори някои от тях заедно с нас да споделят резултата от този избор. В идеалния случай те ще успеят да видят какво виждаме и ще споделят убежденията ни. Това невинаги е възможно, но като се случи, пътуването е много по-леко.

В личния случай, който използвах като илюстрация, аз несъмнено се нуждаех от подкрепата на съпругата ми. Децата все още бяха малки и нямаше как да се намесят, но подкрепата на съпругата ми беше много важна. Помня, че в началото Моника и аз трябваше внимателно да обсъдим промяната в плановете, докато тя не се почувства добре и също ме подкрепи. Това споделено виждане я накара не само да подкрепи промяната, но и да стане важна част от нейния успех.

Знам, че Господ има план за нас в този живот. Той ни познава. Той знае какво е най-добро за нас. Това, че нещата вървят добре, не означава, че от време на време не трябва да помислим дали няма нещо по-добро. Ако продължим да живеем както досега, ще се изпълнят ли обещаните благословии?

Бог е жив. Той е нашият Отец. Спасителят Исус Христос е жив и аз знам, че чрез Неговата единителна жертва можем да намерим силата да преодолеем ежедневните си предизвикателства. В името на Исус Христос, амин.