Старателни или небрежни
Докато светът все повече приема влиянието на злото, ние трябва с усърдие да се стремим да оставаме на пътеката, която ни води безопасно към нашия Спасител.
Видях веднъж една витрина на магазин с надпис, който гласеше: „Щастие – 15 долара“. Така се заинтригувах колко щастие бих могла да си купя за тези пари, че влязох вътре. Озовах се сред купчина от евтини джунджурийки и сувенири, и нямаше нищо, което можеше да ми донесе щастие, както гласеше надписът! През годините съм размишлявала доста над случилото се и колко е лесно да търсим щастие в неща, които са евтини или временни. Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние сме благословени да знаем как и къде да търсим истинско щастие. То се намира чрез прилежен живот според Евангелието, дадено ни от нашия Господ и Спасител Исус Христос и чрез стремеж да ставаме все по-подобни на Него.
Имаме скъп приятел, който е машинист. Веднъж, докато карал влака по обичайния си маршрут, той забелязал спряла на релсите пред него кола. Бързо си дал сметка, че колата е заседнала и не може да премине релсите. Веднага превключил влака в авариен режим, което задействало спирачките на всеки от товарните вагони, с обща дължина от 1,2 км зад локомотива и пренасящи товар от 5,900 тона. Било физически невъзможно влакът да спре преди да се удари в колата и това се случило. За щастие, хората в колата чули предупредителния сигнал от приближаващия влак и избягали преди удара. Докато машинистът разговарял с разследващия случая полицай, една ядосана жена дошла при тях. Развикала се, че била видяла случилото се и тогава свидетелствала, че машинистът дори не се опитал да отбие влака, за да не удари колата!
Очевидно, ако машинистът бил успял да отбие и излезе от релсите, за да избегне инцидента, целият влак щял да се разбие при дерайлирането, а движението му рязко щяло да спре. За негов късмет, релсите, по които се движел управлявания от него влак, поддържали стабилно придвижването на машината към крайната ѝ цел, независимо от препятствията по пътя. За наше щастие и ние се намираме на „релси“ – на заветна пътека, която сме избрали, кръщавайки се като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Въпреки че понякога може да попадаме на препятствия по пътя, тази пътека ще ни води напред към нашата заветна и вечна цел, ако не се отклоняваме от нея.
Видението за дървото на живота ни показва как проявите на небрежност могат да ни отклоняват от заветната пътека. Спомнете си, че железният прът и стеснената и тясна (или заветна) пътека, водят право към дървото на живота, където всички благословии, предоставени от нашия Спасител и Неговото Единение, са достъпни за верните. Във видението има и река, представляваща нечестието на света. В стиховете се казва, че тази река „тече покрай и (е) близо до дървото“, но не и към него. Светът е пълен с разсейващи фактори, които могат да подмамят дори избраните, карайки ги да се отнасят небрежно към сключените завети, като така ги водят близо до дървото, но не и към него. Ако не проявяваме старание да живеем стриктно според сключените от нас завети, нашата небрежност в последствие може да ни отведе в забранени пътеки или при хората във величественото и обширно здание. Ако не внимаваме, дори може да потънем в дълбините на мръсната река1.
Можем да правим всичко, включително и да живеем според Евангелието, или със старание, или с небрежност. Докато размишляваме над поетата от нас отговорност към Спасителя, как се определяме – като старателни или небрежни? Нашата смъртна същност не ни ли кара понякога да оправдаваме поведението си, като на моменти определяме действията си в сивите тонове, тоест смесваме доброто с непристойното? Всеки път, когато казваме „обаче“, „освен“ или „но“ по въпроси, свързани със съветите на нашите ръководители или прилежен живот според Евангелието, ние в действителност казваме: „Тези съвети не се отнасят за мен“. Можем да си намираме всякакви извинения, но истината е, че не съществува правилен начин да вършим погрешното нещо!
Темата на младежите за 2019 г. идва от Йоан 14:15, където Господ насърчава: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“. Ако Го обичаме, както твърдим, не можем ли да проявяваме тази обич, като живеем малко по-старателно според заповедите Му?
Да проявяваме старание в живот според Евангелието не означава непременно да сме твърде сериозни или тесногръди. Всъщност означава да имаме чисти мисли и поведение, подобаващи на последователи на Исус Христос. Докато размишляваме върху разликата между това да сме старателни или небрежни в живота си според Евангелието, ето няколко идеи за размисъл:
Проявяваме ли старание по отношение на Господния ден и нашата подготовка да вземаме от причастието всяка седмица?
Можем ли да проявяваме по-голямо старание в молитвите си и изучаването на Писанията? Можем ли да бъдем по-активно заети със Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства?
Стараем ли се по отношение на поклонението си в храма, живеем ли с прилежност и целенасоченост според заветите, които сме сключили, както при кръщението си, така и в храма? Проявяваме ли разум в начина си на обличане и скромността на външния ни вид, особено на свещени места и при свещени обстоятелства? Внимателни ли сме към начина, по който носим храмовите одежди? Или световната мода ни налага по-небрежно отношение?
Старателни ли сме в служението си на другите и в изпълняването на църковните ни призования, или сме безразлични и небрежни в призованието си да служим?
Внимаваме ли какво четем или гледаме по телевизията или на мобилните си устройства? Обръщаме ли внимание на използвания от нас език? Или на моменти си позволяваме да сме груби и вулгарни?
Книжката За укрепването на младежите съдържа стандарти, които, ако ги следваме внимателно, ще ни носят изобилни благословии и ще ни помагат да оставаме на заветната пътека. Въпреки че е написана за полза на младежите, стандартите в нея нямат „срок на годност“ и важат и след края на младежките ни години. Те са приложими за всеки от нас, по всяко време. Като преговаряме тези стандарти, това може да ни насочва към други начини, по които да проявяваме прилежност в живота си според Евангелието.
Ние не принизяваме стандартите си, за да се впишем някъде или за да „облекчим“ друг човек. Ние сме ученици на Исус Христос и като такива имаме задачата да правим другите по-добри, да ги издигаме до по-високо, по-свято място, където също да могат да жънат по-велики благословии.
Каня всеки от нас да търси напътствията на Светия Дух, за да знае какви промени трябва да направи в живота си, за да може по-старателно да спазва сключените завети. Също ви умолявам да не критикувате другите, докато са на същото това пътуване. „Съденето Ми принадлежи (казва Господ)“2. Всеки един от нас е в процес на израстване и промяна.
Историята в Книгата на Мормон за изпадналите във вероотстъпничество амлисити е интересна за мен. За да покажат на другите, че вече не са свързани с Исус Христос и Неговата Църква, те се белязват с червено по челата, така че всички да ги виждат3. От друга страна, как се белязваме ние като ученици на Исус Христос? Могат ли другите лесно да забелязват Неговия образ на лицата ни и да знаят Кого представляваме чрез старателния начин, по който живеем живота си?
Като заветен народ не е предвидено да се сливаме с хората от света. Ние сме наречени „избран род“4 – какъв комплимент само! Докато светът все повече приема влиянието на злото, ние трябва с усърдие да се стремим да оставаме на пътеката, която ни води безопасно към нашия Спасител, и така да увеличаваме разстоянието между живота ни според Евангелието и светските влияния.
Докато размишлявам върху придобиването на трайно щастие, си давам сметка, че понякога наистина се намираме „в сивите тонове“. Мъглите от мрак са неизбежни, докато вървим по заветната пътека. Изкушения и прояви на небрежност може неусетно да ни отклонят от заветната пътека и да ни отведат към тъмнината на света. За тези моменти, когато това може да се случи, нашият обичан пророк президент Ръсел М. Нелсън ни насърчава да се върнем на заветната пътека и да не губим нито миг. Колко съм благодарна за дара на покаянието и за силата на Единението на нашия Спасител.
Невъзможно е да живеем съвършено. Само един Човек успя да направи това, докато беше на тази телестиална земя. Това бе Исус Христос. Въпреки че сме несъвършени, братя и сестри, можем да бъдем достойни – достойни да вземаме от причастието, достойни за храмовите благословии и достойни да получаваме лични откровения.
Цар Вениамин свидетелства за благословиите и щастието, които идват при хората, които старателно следват Спасителя: „И нещо повече, аз бих пожелал да помислите за благословеното и щастливо състояние на онези, които спазват Божиите заповеди. Защото ето, те са благословени във всички неща, и тленни, и духовни; и ако останат верни до края, те са приети в небесата, за да могат да живеят там с Бога в състояние на нескончаемо щастие“5.
Можем ли да си купим щастие с 15 долара? Не, не можем. Истинското и трайно щастие идва, като целенасочено и старателно живеем според Евангелието на Исус Христос. В името на Исус Христос, амин.