Да търсим познание чрез Духа

От старейшина Матиас Хелд

От Седемдесетте

Трябва да се научим да разпознаваме истината не само чрез рационалното си мислене, но и чрез тънкия и нежен глас на Духа.

Скъпи братя и сестри, Господ многократно ни е казвал: „Търсете поука тъкмо чрез учение, също и чрез вяра“¹. Можем да получаваме просветление и разбиране не само като разсъждаваме логически, но и чрез напътствието и вдъхновението на Светия Дух.

Този допълнителен източник на познание не винаги е бил част от живота ми.

Моята скъпа съпруга Айрийн и аз се присъединихме към Църквата преди 31 години, като младоженци. И двамата бяхме израснали в Колумбия, но няколко месеца след сключването ни на брак, моята кариера ни отведе да живеем в Германия. Бяхме много млади и изпълнени с големи надежди и очаквания; това бяха особено вълнуващи и щастливи времена за нас.

Докато се отдавах изцяло на кариерата си, Айрийн я обзе чувството, че предстои да получим някакво небесно послание, неизвестно как или кога. И така, тя започна да кани в дома ни всякакви хора – продавачи на енциклопедии, на прахосмукачки, на книги за готвене, продавачи на кухненски уреди и какви ли още не, в очакване на това специално послание.

Една вечер, тя ми сподели, че двама млади мъже, в тъмни костюми, почукали на вратата и тя получила много ясно и открояващо се впечатление, че трябва да ги покани да влязат. Те ѝ казали, че искали да споделят послание за Бог, но щели да се върнат, когато и аз съм вкъщи. Дали това беше очакваното послание?

Те започнаха да ни посещават и под тяхно напътствие четяхме от Писанията и стигнахме до извода, че Исус Христос е много важен за нас като наш Спасител и Изкупител. Скоро съжалихме, че сме били кръстени още като бебета, защото това не е било съзнателно сключен завет. Обаче, да се кръстим отново означаваше също да станем членове на тази нова църква, което ни подбуди наистина да разберем всичко за нея.

Но как можехме да знаем, че всичко, което мисионерите ни разказваха за Книгата на Мормон, за Джозеф Смит и за плана на спасение, в действителност бе истина? От словата на Господ знаехме, че „по плодовете им ще ги познаете“². И така, подхождайки систематично, започнахме да изследваме Църквата, търсейки тези плодове през призмата на рационалното ни мислене. Какво видяхме? Ето какво:

Приятелски настроени и щастливи хора, прекрасни семейства, които разбираха, че целта на този живот е да имаме радост, а не само да страдаме и да се мъчим.
Църква, в която няма платени свещеници, а членове, които доброволно приемат задачи и отговорности.
Църква, в която Исус Христос и семействата заемат централно място, в която членовете постят веднъж в месеца и правят дарения, за да помагат на бедни и нуждаещи се, място, на което се насърчават здравословните навици, учейки ни да не употребяваме вредни вещества.

В допълнение:

Хареса ни, че се набляга на личното развитие, образованието, трудолюбието и разчитането на собствените сили.
Научихме за забележителната хуманитарна програма.
Бяхме впечатлени от общите конференции с прекрасната музика и дълбоките духовни принципи, споделяни на тях.

Виждайки всичко това, не намирахме недостатъци в Църквата. Напротив, всичко много ни харесваше. Въпреки това, все още не можехме да се решим да се кръстим, защото искахме да знаем всичко преди кръщението.

Но дори и така нерешителни, Господ ни подготвяше с търпение, Той ни променяше и ни помагаше да осъзнаем, че трябва да се научим да разпознаваме истината не само чрез рационалното си мислене, но и чрез тънкия и нежен глас на Духа, който достига най-вече до сърцата ни.

Този глас и породеното от него чувство дойдоха една вечер, след 10 месеца на изучаване на Евангелието, когато прочетохме в Мосия 18: „Като желаете да… носите тегобите си… и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение… ако това е желанието на сърцата ви, какво имате срещу това да бъдете кръстени в името Господне… ?“³.

Този откъс от Книгата на Мормон навлезе в сърцата и душите ни, и ние изведнъж почувствахме и знаехме, че няма причина да не бъдем кръстени. Дадохме си сметка, че споменатите в тези стихове желания, бяха същите като тези на сърцата ни и че това беше най-важното. Те бяха по-важни от това да разбираме всичко, защото вече знаехме достатъчно. Винаги сме разчитали на напътствията на един любящ Небесен Отец и бяхме уверени, че Той ще продължава да ни води.

И така, същия ден си насрочихме дата за кръщение и скоро бяхме кръстени – най-накрая!

Какво научихме от това преживяване?

Първо, научихме, че можем да имаме пълно доверие на един любящ Небесен Отец, Който непрекъснато ни помага да се превръщаме в хората, които Той знае, че можем да бъдем. Получихме доказателство за дълбоката истина на Неговите думи, когато казва: „Аз ще давам на чедата човешки ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко; и благословени са онези, които се вслушат в Моите учения… защото те ще се научат на мъдрост, защото на онзи, който приема, ще дам повече“⁴.

Второ, научихме, че освен рационалния размисъл, има и друг източник на получаване на познание, от който да черпим напътствие и разбиране. Това е тънкият и тих глас на Неговия Свят Дух, който достига до сърцето и ума ни.

Обичам да сравнявам този принцип със способността ни да виждаме. Нашият Небесен Отец ни е дал не само едно, а две очи. Можем да виждаме добре с едно око, но с още едно получаваме различна перспектива. Когато тези две перспективи се обединяват в нашия интелект, те създават триизмерно изображение на средата ни.

По подобен начин на нас са ни предоставени два източника на информация – нашите физически и духовни способности. В ума ни се сформира един вид перспектива чрез физическите ни сетива и разума ни. Но чрез дара на Светия Дух Отец ни се предоставя допълнителна перспектива, която в действителност е най-важната и реална, защото идва директно от Него. Но тъй като нашепванията на Духа са често деликатни, мнозина не си дават сметка за този допълнителен източник.

Когато тези две перспективи се слеят в душата ни, една пълна картина пресъздава нещата такива, каквито са в действителност. Всъщност, чрез допълнителната перспектива от Светия Дух, определени аспекти на действителността, възприемани единствено чрез умствените ни способности, може да бъдат изобличени като измамни или просто грешни. Спомнете си думите на Мороний: „И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко“⁵.

В продължение на 31 години като член на Църквата съм имал много преживявания, от които съм разбрал, че ако разчитаме единствено на собствения си разум и отричаме или пренебрегваме духовното прозрение, което можем да получаваме чрез нашепванията и впечатленията от Светия Дух, е като да живеем живота си само с едно око. Образно казано, на нас са ни дадени две очи. Единствено двете гледни точки, взети заедно, могат да ни предоставят истинската и пълна картина на всички истини и преживявания от живота ни, както и на цялостното и дълбоко разбиране за нашата същност и цел като чеда на Небесен Отец, Който е жив.

Спомням си какво ни учи президент Нелсън преди една година, когато каза: „В идните дни ще бъде невъзможно да оцелеем духовно без постоянното влияние на Светия Дух, което да ни направлява, насочва и утешава“⁶.

Достигнал съм до неоспоримото познание, че:

Имаме любящ Отец в небесата и всички сме се съгласили да дойдем на тази земя, като част от божествен план.
Исус е Христос; Той е жив и е моят Спасител и Изкупител.
Скромното фермерско момче Джозеф Смит е бил призован и се е превърнал във велик пророк, поставил началото на всичко това – диспенсацията на пълнотата на времената, с всички ключове, сила и власт на святото Божие свещеничество.
Книгата на Мормон е второто свидетелство за Исус Христос и семействата имат за цел да бъдат заедно за вечността.
Нашият Господ Исус Христос ръководи днес тази възстановена от Него Църква, чрез нашия жив пророк – президент Ръсел М. Нелсън.

Тези и много други ценни истини, са се превърнали в духовни градивни елементи за човека, в който Бог ми помага да се превръщам. Нямам търпение да получавам много нови учения, които Той все още желае от мен и от вас да получаваме, докато преминаваме през този прекрасен живот и добиваме познания „чрез учение, също и чрез вяра“.

Знам, че тези неща са истинни и свидетелствам за тях в името на Исус Христос, амин.