Силата на подкрепящата вяра

От президент Хенри Б. Айринг

Втори съветник в Първото президентство

Вдигайки ръка, вие сключвате обещание с Бог, Чиито служители са те, че ще ги подкрепяте.

Много пъти съм чувал свещенически ръководители да благодарят за подкрепящата вяра на хората, на които служат. От емоцията в гласа им разбираме, че тяхната благодарност е искрена и истинска. Целта ми днес е да предам колко много Господ цени вашата подкрепа към Неговите служители в Неговата Църква. А също и да ви насърча да упражнявате и израствате в тази сила да подкрепяте другите с вашата вяра.

Преди да бъдете родени, вие сте демонстрирали такава сила. Помислете си за това, което сме знаели за света на духовете преди да се родим. Нашият Небесен Отец е представил план за Своите чеда. Ние сме били там. Луцифер, нашият духовен брат, се е противопоставил на плана, който ще ни даде свободата да избираме. Йехова, възлюбеният Син на Небесния Отец, е подкрепил плана. Луцифер е повел бунт. Надделял е подкрепящият глас на Йехова и Той е пожелал доброволно да бъде наш Спасител.

Фактът, че сега сте в земния живот ни уверява, че вие сте подкрепили Отца и Спасителя. Нужна е била вяра в Исус Христос, за да подкрепите плана на щастие и мястото на Исус Христос в него, когато сте знаели толкова малко за трудностите, които ще имате в земния живот.

Вашата вяра да подкрепяте Божии служители е и в основата на вашето щастие в този живот. Когато сте приели мисионерската покана да се молите, за да узнаете, че Книгата на Мормон е словото Божие, сте имали вярата да подкрепите един Господен служител. Когато сте приели поканата да бъдете кръстени, сте подкрепили един смирен Божий служител.

Когато сте позволили на някой да положи ръце върху главата ви и да каже: „Приеми Светия Дух“, вие сте го подкрепили като носител на свещеничеството на Мелхиседек.

От този ден насам, като сте служили с вяра, сте подкрепили човека, който ви е предал свещеничеството, и този, който ви е ръкоположил в сан на това свещеничество.

Когато сте били отскоро носители на свещеничеството, всяка подкрепа е била случай на уповаване на Божий служител. Мнозина от вас вече сте достигнали до момент, когато подкрепянето изисква повече.

Вие избирате дали да подкрепяте всички, които Господ призовава – за това, за което Господ ги е призовал. Този избор се случва на конференции по целия свят. Случи се и на тази. На такива събрания биват прочетени имената на мъже и жени, Божии служители, и вие сте поканени да вдигнете за подкрепа ръката си. Можете да се въздържите от вашия вот на подкрепа или да заявите подкрепящата си вяра. Като вдигнете ръката си да подкрепите, вие давате обещание. Вие сключвате обещание с Бог, Чиито служители са те, че ще ги подкрепяте.

Те са несъвършени хора, каквито сте и вие. Спазването на обещанията ви ще изисква непоклатима вяра, че Господ ги е призовал. Спазването на тези обещания ще донесе и вечно щастие. Неспазването им ще донесе скръб на вас и на обичните ви хора – дори загуби, които сте неспособни да си представите.

Може да сте били питани или да бъдете попитани дали подкрепяте вашия епископ, президент на кол, висшите ръководители и висшите служители на Църквата. Може да се случи, когато сте поканени да подкрепите служители и ръководители по време на конференция. Понякога това ще е по време на интервю с епископ или президент на кол.

Съветът ми е да си зададете предварително тези въпроси, внимателно и с молитва. Като го направите, може да прегледате скорошните си мисли, думи и дела. Опитайте се да запомните отговорите, които ще дадете, когато Господ ви интервюира, знаейки, че някой ден това ще се случи. Можете да се подготвите като си зададете въпроси, подобни на следните:

Мислил ли съм си или говорил ли съм за човешки слабости в хора, които съм обещал да подкрепям?
Търсил ли съм доказателство, че Господ ги ръководи?
Следвал ли съм съзнателно и предано тяхното ръководство?
Говорил ли съм за доказателство, което мога да видя, че те са Божии служители?
Моля ли се за тях редовно по име и с чувство на любов?

При повечето от нас тези въпроси ще причинят известно неспокойство и необходимост да се покаем. Бог ни е заповядал да не съдим неправедно другите, но на практика ни е трудно да избягваме това. Почти всичко, което вършим при работата с хора, ни кара да ги оценяваме. И в почти всеки аспект на нашия живот ние се сравняваме с другите. Може да го правим по много причини, някои от тях разумни, но това често ни кара да критикуваме.

Президент Джордж К. Кенън отправя предупреждение, което ви предавам и като мое. Считам, че той изрича истината: „Бог е избрал Своите служители. Той счита за своя задачата да ги укорява, когато се нуждаят от укоряване. Той не ни е дал правото лично да ги съдим и укоряваме. Никой, независимо колко силен във вярата, независимо колко нагоре е в свещеничеството, не може да изрича зло за Господните помазаници и не може да критикува властта на Бог на земята, без да си навлече Неговото недоволство. Светият Дух ще се оттегли от такъв човек и той ще навлезе в мрак. Щом е така, разбирате ли колко е важно да внимаваме?“¹

Забелязал съм, че членовете на Църквата по целия свят са принципно предани един на друг и на хората, които председателстват над тях. Обаче има неща, които можем и трябва да подобрим. Можем да се извисим в нашата сила да се подкрепяме един друг. Ще са нужни вяра и усилия. Предлагам четири неща, които можем да правим на тази конференция.

Бихме могли да открием конкретни действия, които препоръчват говорителите, и да започнем днес да ги изпълняваме. По този начин нашата сила да ги подкрепяме ще нараства.
Бихме могли да се молим за тях, докато говорят, за да може Светият Дух да отнесе думите им в сърцата на конкретни хора, които обичаме. Когато по-късно научим, че на молитвата ни е отговорено, силата ни да подкрепяме тези ръководители ще се увеличи.
Бихме могли да се молим конкретни говорители да бъдат благословени и усилени, докато произнасят посланията си. Когато видим, че те са усилени, трайно ще се увеличи вярата ни да ги подкрепяме.
Бихме могли да се заслушаме за послания от говорителите, които идват като отговор на наши лични молитви за помощ. Когато дойдат отговорите, а това ще стане, ще се увеличи вярата ни да подкрепяме всички Господни служители.

Освен да подобрим нашата подкрепа към хората, които служат в Църквата, ще научим, че има още едно място, на което можем да увеличаваме тази си сила. Там, тя може да ни носи още по-големи благословии. Мястото е в дома и семейството.

Говоря на по-младия носител на свещеничеството, който живее заедно с баща си. Нека кажа от личен опит какво означава за един баща да почувства вашата подкрепяща вяра. Той може да ви се струва уверен. Но има повече трудности, отколкото знаете. Понякога той не може да види как да се справи с проблемите пред себе си.

Вашето възхищение към него ще му помогне донякъде. А вашата любов към него ще помогне още повече. Но това, което ще помогне най-много, са искрени думи като следните: „Татко, молих се за теб и почувствах, че Господ ще ти помогне. Всичко ще бъде наред. Знам това“.

Такива думи имат сила и в другата посока: баща към син. Когато даден син е допуснал сериозна грешка, вероятно в нещо духовно, той може да чувства, че се е провалил. В този момент, като негов баща, може да бъдете изненадани, когато след като се помолите да знаете какво да направите, Светият Дух ще ви даде да изречете следните думи: „Синко, с теб съм. Господ те обича. С Негова помощ можеш да се върнеш. Знам, че можеш и ще го направиш. Обичам те“.

В кворума на свещеничеството и в семейството увеличената вяра за подкрепа един към друг е начинът, по който изграждаме този Сион, който Господ желае да създадем. С Негова помощ можем и ще успеем. Ще трябва да се научим да обичаме Господ с цялото си сърце, мощ, ум и сила и да се обичаме един друг както обичаме себе си.

Като израстваме в тази чиста любов Христова, нашите сърца ще се смекчават. Тази любов ще ни смирява и ще ни води към покаяние. Ще нараства нашата увереност в Господ и един в друг. И после ще започнем да ставаме по-сплотени, както ни и обещава Господ².

Свидетелствам, че Небесният Отец ви познава и обича. Исус е живият Христос. Това е Неговата Църква. Ние сме носители на Неговото свещеничество. Той ще почита нашите усилия да израстваме в силата си да го упражняваме и да се подкрепяме един друг. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.