Дом, обитаван от Духа Господен
Ще откриете, че някои от най-щастливите ви моменти ще бъдат свързани с усилията ви да превръщате дома си в място на вяра в Господ Исус Христос и в място, изпълнено с обич.
Скъпи братя и сестри, благодарен съм за поканата да говоря пред вас на тази 189-а годишна обща конференция на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. На тази дата през 1830 г. Джозеф Смит организира Църквата под ръководството на Господ. Това става в дома на семейство Уитмър близо до Файет, Ню Йорк. В този ден присъстват шест членове и около 50 други заинтересувани лица.
Въпреки че не знам какво казва или как изглежда Пророка Джозеф Смит, когато се изправя пред тази малка група, аз знам какво са чувствали тези изпълнени с вяра в Исус Христос хора. Те са чувствали Светия Дух и са знаели, че се намират на свято място. Със сигурност са чувствали всеобщото единство.
Това е чудното усещане, което всички ние желаем да цари в дома ни. Това е чувството, което, според описанието на Павел, съпътства „копнеж(а) на Духа“1.
Моята цел днес е да споделя познанията си как можем да изпитваме това чувство по-често и да го каним да цари по-дълго в семейството ни. Както знаете от опит, това не е лесна задача. Разприте, гордостта и грехът трябва да бъдат обуздавани. Чистата любов Христова трябва да прониква в сърцата на нашите близки.
Адам и Ева, Лехий и Сария и други познати ни от Писанията родители са си давали сметка за трудната задача. При все това, разполагаме с обнадеждаващи примери на поддържано щастие в семейството и в дома, които да ни насърчават. И тези примери ни показват как ние можем да постигаме това за себе си и нашите семейства. Спомняте си разказа от 4 Нефи:
„И стана така, че нямаше раздори в земята, понеже любовта Божия живееше в сърцата на людете.
И нямаше зависти, нито спорове, нито метежи, нито блудства, нито лъжи, нито убийства, нито какъвто и да е вид похотливост; и наистина не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия.
И нямаше нито разбойници, нито убийци, нито пък имаше ламанити, нито какъвто и да е друг вид -ити; но те бяха всички събрани в едно, чедата Христови и наследници на царството Божие.
И колко благословени бяха те! Защото Господ ги благославяше във всички техни дела; да, те бяха благословени и преуспяваха, чак докато не се изминаха сто и десет години; и първото поколение от Христа се помина, и нямаше раздори в цялата земя“2.
Както знаете, периодът на блаженство не трае дълго. Разказът в 4 Нефи описва възможните симптоми на духовен упадък сред група добри хора. Това е тенденцията, която се повтаря през годините сред цели народи, конгрегации и за най-голямо съжаление – семейства. Като изучаваме тази тенденция, можем да си даваме сметка как да опазваме и дори да увеличаваме чувството на обич в семейството си.
Ето в какво се изразява тенденцията към упадък, появила се след 200 години живот в съвършена хармония, произтичаща от Евангелието:
Промъкнала се гордостта.
Хората вече не споделяли един с друг притежанията си.
Започнали да гледат един на друг като на по-висши или по-низши.
Вярата им в Исус Христос започнала да отслабва.
Породила се омраза.
Започнали да вършат всякакви грехове.
Едни мъдри родители ще са достатъчно прозорливи, за да забележат тези симптоми, когато се появят сред членовете на семейството им. И разбира се, това ще ги притесни. Но те ще знаят, че основната причина е влиянието на Сатана, който се опитва да подмамва към грях добрите хора, като по този начин ги лишава от влиянието на Светия Дух. И така, мъдрият родител ще осъзнае, че това е възможност да насочи всяко от децата си и себе си да приемат по-цялостно поканата на Господ да дойдат при Него.
Можете да постигнете частичен успех, като поканите свое дете да се покае от гордост, например. Бихте могли да се опитате да убедите децата си да споделят по-щедро притежанията си. Бихте могли да ги насърчавате да не проявяват превъзходство спрямо братята и сестрите си. Но тогава се натъквате на симптома, описан по-рано с думите: „Вярата им в Исус Христос започнала да отслабва“.
Има начин, по който да помагате на семейството си да се издигне на желаната от вас духовна висота – както и вие да бъдете там с тях. Като им помагате да увеличават вярата си в Исус Христос като техен любящ Изкупител, те ще изпитват желанието да се покайват. Като правят това, смирението ще измества гордостта. Като започнат да си дават сметка за това, с което Господ ги е дарил, те ще желаят да споделят по-щедро. Надпреварата за популярност или признания ще отслабва. Омразата ще бъде измествана от любовта. И в крайна сметка, както се случва с обърнатите във вярата от цар Вениамин хора, желанието за вършенето на добри дела ще ги укрепва срещу изкушенията да вършат грях. Народът на цар Вениамин свидетелства, че повече нямат склонността да вършат зло3.
И така, изграждането на вяра в Исус Христос е началото на коригирането на хода на духовния упадък в семейството или дома ви. Този вид вяра е по-вероятно да доведе до покаяние, отколкото вие да проповядвате против всеки признак на духовен упадък.
Ще преподавате най-добре чрез пример. Членовете на вашето семейство и другите хора трябва да ви виждат как увеличавате собствената си вяра в Исус Христос и в Неговото Евангелие. Наскоро получихте голяма подкрепа в това. Родителите в Църквата са благословени с вдъхновена учебна програма за отделни членове и семейства. Като я използвате, вие ще изграждате своята вяра в Господ Исус Христос и тази на вашите деца.
Израстване във вярата
Вашата вяра в Спасителя се е увеличила, като сте последвали предложението на президент Ръсел М. Нелсън да прочетете отново Книгата на Мормон. Отбелязали сте си откъси и думи, отнасящи се до Спасителя. Вярата ви в Исус Христос е нараснала. Но подобно на новопосадено растение, тази вяра в Исус Христос ще повехне, освен ако не вземете твърдото решение да размишлявате и да се молите за нейния растеж.
Вашият пример за израстване във вярата може да не бъде последван сега от всички ваши близки. Но дерзайте от примера на Алма-младши. По време на мъчителния копнеж за покаяние и опрощение той си спомня за вярата на своя баща в Исус Христос. Вашите деца може да си спомнят вярата ви в Спасителя в момент, когато отчаяно се нуждаят от покаяние. Алма споделя за този момент:
„И стана така, че докато бях тъй раздиран от мъчения и бях изтерзан от спомена за многобройните си грехове, ето, аз си спомних, че бях чул баща ми да пророкува на людете относно пришествието на един Исус Христос, Син Божий, за да извърши единение за греховете на света.
Сега, веднага щом тази мисъл влезе в ума ми, аз извиках в сърцето си: О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене, който съм в жлъчната горчивина, обкръжен от вечните вериги на смъртта.
И сега, ето, щом помислих за това, не можах да си спомня повече болките си; да, не бях терзан повече от спомена за греховете си“4.
Да се молим с любов
Освен примера ви да израствате във вярата, молитвите ви заедно като семейство може да се окажат особено важни в превръщането на дома в свещено място. Обикновено един човек бива избран да се моли за цялото семейство. Когато молитвата е отправяна към Бог от името на коленичилите и слушащи хора, вярата на всички тях се увеличава. Те могат да чувстват прояви на обич към Небесния Отец и към Спасителя. И когато молещият се спомене коленичилите в този кръг и техните нужди, всички могат да чувстват любов към членовете на семейството, както и реципрочната любов към тях.
Дори когато членове на семейството вече не живеят у дома, молитвата може да изгражда връзки на обич. Семейната молитва не познава граници. Неведнъж съм си давал сметка, че намиращ се далече мой близък се моли за същото нещо като мен, по едно и също време. За мен добре познатата мисъл: „Семейството, което заедно се моли, остава заедно“ може да бъде променена на: „Семейството, което заедно се моли, пак е заедно, дори и да ги дели разстояние“.
Да учим на навременно покаяние
Тъй като никой от нас не е съвършен и имаме лесно раними чувства, семейството може да се превърне в свещено убежище, само като се покайваме навреме и искрено. Родителите могат да дават пример. Можем незабавно и искрено да се покайваме за грубите думи или лошите мисли. Едно обикновено „Съжалявам“ може да изцелява рани и да кани прошка и обич.
Пророкът Джозеф Смит е пример за нас с начина, по който подхожда към злобни атаки, към предатели и дори по отношение на неразбирателства в семейството. Той прощава бързо, въпреки че знае, че противникът може да атакува отново. Той моли за прошка и дава такава безрезервно5.
Да развиваме мисионерски дух
Синовете на Мосия били решени да предложат Евангелието на всички. Желанието им идвало от това, което лични са преживели, докато са се покайвали. Не можели да търпят мисълта някой човек да понесе последиците от греха, подобно на тях. И така, те с години били излагани на отхвърляне, трудности и опасности, предлагайки Евангелието на Исус Христос на своите врагове. През това време те намирали радост в множеството покаяли се и изпитали радостта от прошката чрез Единението на Исус Христос.
Членовете на нашето семейство ще израстват в желанието си да споделят Евангелието, като изпитват радостта от прошката. Тази радост може да идва, като подновяват сключените от тях завети, вземайки от причастието. Мисионерският дух ще нараства в домовете ни, ако заедно като родители и деца чувстваме радостта от прошката по време на отслужването на причастието. Както родители, така и деца, с примера си за благоговение могат да си помагат взаимно да чувстват тази радост. Тази радост може да се простира дотам, че да превръща домовете ни в центрове за обучение на мисионери. Може не всички да отслужат мисия, но всички ще изпитват желанието да споделят Евангелието, което им е донесло чувството на опрощение и мир. И без значение дали в момента отслужват пълновременна мисия или не, всички могат да чувстват радост, като предлагат Евангелието на другите.
Да посещаваме храма
Както за родителите, така и за децата храмът е най-добрата възможност за зараждането на любов към небесни места. Това е особено важно, когато децата са малки. Децата се раждат със светлината на Христа. Дори и едно бебе може да почувства, че храмът е свещен. Поради любовта на родителите към малките им дечица, храмът се явява символ на надеждата им, че могат да бъдат заедно в едно любящо семейство за вечността.
Някои от вас имат снимки на храмове в дома си. С увеличаването на броя на храмовете по света става възможно много родители да посещават района около храма заедно с децата си. Малцина дори може да присъстват на Отворени врати при построяването на храмове. Като родители можем да питаме децата си как се чувстват, когато са близо или вътре в храма.
Като родители можем да споделяме какво означава храмът за нас. Президент Езра Тафт Бенсън, който обича храмовете, често разказва как наблюдавал майка си да глади своето храмово облекло6. Споделя спомена си как като малко момче наблюдавал семейството си да напуска дома, за да посещава храма.
Когато става президент на Църквата, той посещава храма всяка седмица в един и същи ден. Винаги извършва работа за някой от своите предци. И това е породено от примера на неговите родители.
Моето свидетелство
Ще откриете, че някои от най-щастливите ви моменти ще бъдат свързани с усилията ви да превръщате дома си в място на вяра в Господ Исус Христос и в място, изпълнено с обич. Възстановяването на Евангелието започнало със смирен въпрос, обмислян в смирен дом, и то може да продължава в дома на всеки от нас, като продължаваме да установяваме и прилагаме в него евангелските принципи. Това е моята надежда и най-съкровеното ми желание още от дете. Всички вие познавате подобни домове. Много от вас, с Господната помощ, сте създали такива.
Някои са се трудили искрено за тази благословия, но тя все още не е получена. Моето обещание към вас е подобно на това, преди време отправено към мен от един апостол. Споделих му, че заради изборите на някои по-далечни мои роднини се съмнявам, че ще бъдем заедно в идния свят. Спомням си много добре думите му: „Тревожиш се не за това, за което трябва. Просто живей така, че да си достоен за селестиалното царство, а семейните ти взаимоотношения ще бъдат по-прекрасни, отколкото можеш да си представиш“.
Вярвам, че той би отправил същите тези обнадеждаващи думи към всеки от нас в смъртността, които сме направили всичко по силите си да постигнем за себе си и за близките ни вечен живот. Знам, че планът на Небесния Отец е план на щастие. Свидетелствам, че Неговият план прави възможно за всеки от нас, дал всичко от себе си, да бъде запечатан със семейството си за вечността.
Знам, че възстановените чрез Джозеф Смит ключове на свещеничеството са предадени без прекъсване до президент Ръсел М. Нелсън. Тези ключове правят запечатването на семействата възможно днес. Знам, че Небесният Отец обича нас – Своите духовни чеда, със съвършена любов. Знам, че благодарение на Единението на Исус Христос можем да се покайваме, да бъдем пречиствани и да ставаме достойни да живеем в любящи семейства завинаги, заедно с нашия Небесен Отец и Възлюбения Му Син Исус Христос. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.