Да си построим крепост на духовност и защита
Като живеем според Евангелието на Исус Христос, като се уповаваме на Единението на Спасителя и продължаваме напред с вяра, ние биваме укрепвани срещу противника.
Мои скъпи братя и сестри, с наближаването на края на тази конференция, аз отправям благодарности към нашия Небесен Отец за напътствията, истините и откровенията, споделени от амвона през изминалите два дни. Бяхме поучавани от Божиите служители, призовани да оповестяват светите Му слова. Господ ни напомня в откровение от последните дни: „Дали чрез Моя собствен глас или чрез гласа на служителите Ми, все едно“1.
Като гледам тази огромна конгрегация от светии и си представям членовете по целия свят, които гледат конференцията, се сещам за събирането в Книгата на Мормон, при което Исус Христос се явява на нефитите, след като бива разпънат. Той ги учи на Евангелието и ги насърчава: „Върнете се по домовете си и обмислете нещата, които ви казах, и помолете се на Отца в Моето име, за да можете да разберете“2.
„Върнете се по домовете си и обмислете нещата“ – това е следващата стъпка, която трябва да предприемем, за да приемем присърце словата на пророците и църковните ръководители, изречени в тази свещена обстановка. Съсредоточените върху Христос домове са крепости на Божието царство на земята във време, когато, както е пророкувано: „(дяволът) ще вилнее в сърцата на чедата човешки и ще ги подтиква към гняв срещу това, което е добро“3.
От историята знаем, че хората са строели крепости, за да се пазят от врага. Често, тези крепости включвали охранителна кула, от която пазачи – подобно на пророците – предупреждавали за застрашителни атаки и настъпващ враг.
По времето на пионерите моят прапрадядо Томас Расбанд и семейството му били сред първите заселници на долината Хибър, разположена сред красивите планини Уасач в Юта.
През 1859 г. Томас помага в построяването на форта Хибър, който имал за цел да ги защитава. Той представлявал обикновена постройка от тополови трупи, разположени една до друга, сформиращи стената на форта. Във вътрешността на форта били построени дървени къщички, които използвали всеобщата стена. Постройката предоставяла сигурност и безопасност за семействата от пионери, които се заселили там и и се покланяли на Господ.
Така е и с нас. Нашите домове са крепости срещу злините на света. В домовете си ние се доближаваме до Христос, като се учим да изпълняваме заповедите Му, като изучаваме Писанията и се молим заедно, и като си помагаме взаимно да не се отклоняваме от заветната пътека. Новият фокус върху личното и семейно изучаване по програмата Следвайте Ме, елате с Мен има за цел да „задълбочава обръщането ни във вярата и да ни помага да ставаме по-подобни на Исус Христос“4. Като правим това, ние ще се превръщаме в това, което Павел нарича „нов(и) създани(я)“5, със сърца и души в унисон с Бога. Нуждаем се от силата да противостоим на атаките на противника и да ги отклоняваме.
Като водим посветен на Исус Христос живот, в резултат на вярата ни в Него, ние ще чувстваме спокойствието от присъствието на Светия Дух, Който ни води към истината, вдъхновява ни да живеем достойно за Господните благословии и да свидетелстваме, че Бог е жив и ни обича. И всичко това ще се случва в крепостта на нашите собствени домове. Но помнете, че силата на нашите домове се простира в рамките на духовната сила на всеки един от нас измежду тези стени.
Президент Ръсел М. Нелсън учи: „В идните дни ще бъде невъзможно да оцелеем духовно без постоянното влияние на Светия Дух, което да ни направлява, насочва и утешава“6. Като жив пророк на Господ, гледач и откровител в наши дни, стражът в кулата на нашата крепост, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, той вижда настъпващия враг.
Братя и сестри, ние воюваме със Сатана за човешките души. Фронтовите линии са били определени в доземния ни живот. Сатана и една трета от чедата на Отец в Небесата се отрекли от обещанията Му за възвисяване. Оттогава насетне, поддръжниците на противника се борят срещу верните, които избират плана на Отца.
Сатана знае, че дните му са преброени и че времето му изтича. Колкото изобретателен и хитър да е той, няма да победи. Обаче, водената от него битка за всяка една от нашите души бушува.
За да бъдем защитени, ние трябва да си построим крепост на духовност и защита за душите ни, крепост, която да не бъде превзета от злото.
Сатана е лукава змия, промъкваща се в умовете и сърцата ни, когато сме небрежни, изпитваме разочарование или сме изгубили надежда. Той ни подмамва с ласкателства, обещания за леснота или удобство, или с краткотрайно удоволствие, когато сме тъжни. Той оневинява гордостта, грубостта, нечестността, неудовлетвореността и неморалността, като след време може да станем „безчувствени“7. Духът може да ни напусне. „И тъй дяволът мами душите им и ги отвежда внимателно надолу в пъкъла“8.
От друга страна, често чувстваме силно Духа, докато пеем във възхвала на Бог с думи като:
Бог е нашата силна крепост,
кула на сила, която няма никога да падне.
Бог е наш могъщ защитник,
тържествуващ над злините в света9.
Когато си изграждаме крепост на духовна сила, ние можем да избягваме ударите на противника, да му обръщаме гръб и да чувстваме мира на Духа. Ние можем да следваме примера на нашия Господ и Спасител, Който, когато бива изкушаван в пустинята, заявява: „Махни се Сатана“10. Всеки от нас чрез житейски опит трябва да се научи как да постъпва така.
Подобна праведна цел е описана много добре в Книгата на Мормон, когато капитан Мороний подготвя нефитите да посрещнат атаките на измамния, жаден за кръв и власт Амаликия. Мороний построява крепост, с която да защити нефитите „за да могат те да живеят за Господа, техния Бог и да могат да запазят онова, което техните врагове наричаха дело на християните“11. Мороний е „непоколебим във вярата на Христа“12 и е верен „в спазването на заповедите Божии… и в противопоставяне на беззаконието“13.
Когато ламанитите идват да се сражават срещу нефитите, те са удивени от тяхната подготовка и претърпяват поражение. Нефитите благодарят на „Господа техния Бог заради Неговата несравнима сила в избавлението от ръцете на враговете им“14. Те изградили външна крепост за защита, но и вътрешно укрепили вярата си в Господ Исус Христос – дълбоко в душите си.
Кои са някои от начините, по които можем да укрепваме себе си за трудните моменти, така че да бъдем „оръдия в ръцете Божии за осъществяването на това велико дело“?15 Нека се обърнем към Писанията.
Трябва да проявяваме послушание. Господ заповядва на Татко Лехий да изпрати обратно синовете си в Йерусалим, за да „потърс(ят) летописите и да ги донес(ат) тука в пустошта“16. Лехий не умува, не се чуди защо или как. Нито пък Нефи, който отговаря: „Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал“17.
Ние действаме ли с безусловното послушание на Нефи? Или сме по-склонни да поставяме под въпрос Божиите заповеди подобно на братята на Нефи, чиято липса на вяра в крайна сметка ги отвръща от Господ? Послушание, упражнявано със „святост на сърцето“18 е това, което Господ иска от нас.
Трябва да се уповаваме на Господ, Който казва на Исус Навин, докато се подготвя да отведе израилтяните до обетованата земя: „Бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш“19. Исус Навин се уповава на тези думи и съветва народа си: „Осветете се, защото утре Господ ще извърши сред вас чудни дела“20. Господ разделя водите на река Йордан, а продължилото 40 години странстване на израилтяните приключва.
Трябва да защитаваме истината така, както прави пророк Авинадий в Книгата на Мормон. Когато е арестуван и доведен пред цар Ной и нечестивите му свещеници, Авинадий учи на десетте заповеди и проповядва по въздействащ начин, че Христос ще „слезе сред чедата човешки и ще изкупи Своя народ“21. След това, с дълбока вяра той заявява: „О, Боже, приеми душата ми“22 и „изстрадв(а) смърт от огън“23.
Трябва да сключваме и подновяваме заветите си, като вземаме от причастието и като служим в храма. Причастието заема централно място в поклонението ни в неделя, когато ни се дава обещанието „винаги да има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“24. С помощта на този свят обред ние обещаваме да взимаме върху си името на Исус Христос, да Го следваме и да изпълняваме подобно на Него отговорностите си в това божествено дело. В храма можем да „остав(яме) настрана нещата от този свят“25 и да чувстваме Господното присъствие и Неговия несравним мир. Можем да се съсредоточаваме върху нашите предци, семейство и вечен живот в присъствието на Отца. Не е чудно, че наскоро, докато е в Рим, президент Нелсън казва: „Доброто, което ще се осъществи чрез този храм, е неизмеримо“26.
Трябва да сме честни във всички наши дела. Трябва да развиваме дух на проникновение и дисциплина, така че да не ни се налага непрекъснато да решаваме какво е правилно и какво е погрешно. Трябва да приемем присърце словата на Петър, апостол от ранните дни на Църквата, който предупреждава: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне“27.
Като укрепваме със старание нашите крепости, ние ставаме по-подобни на Исус Христос, Негови истински последователи, а душите ни са под Неговата закрила.
Вашето свидетелство за Исус Христос е личната ви крепост, сигурността за душата ви. Когато моят прапрадядо и съмишлениците му пионери построяват крепостта в Хибър, те градят една по една трупите, докато крепостта е „стройно сглобен(а)“28, а те са защитени. Така е и със свидетелството. Малко по малко ние получаваме свидетелство от Светия Дух, докато нашепва на духа ни, учейки ни „на мъдрост в скришното на сърцето (ни)“29. Като живеем според Евангелието на Исус Христос, като се уповаваме на Единението на Спасителя и продължаваме напред с вяра, а не със страх, ние биваме укрепвани срещу хитростите на противника. Нашите свидетелства ни свързват с небесата и биваме благославяни с „истината за всичко“30. И, подобно на защитените в крепост пионери, ние сме обгърнати в безопасност в любящите обятия на Спасителя.
Пророкът Етер учи: „Ето защо, който вярва в Бога, може със сигурност да се надява на един по-добър свят, да, дори за място от дясната страна на Бога, която надежда идва от вярата и става котва за душите на човеците, която би ги направила сигурни и постоянни, винаги изобилстващи на добри дела и водени да прославят Бога“31.
Мои скъпи братя и сестри, оставям ви моята благословия да вървите напред с увереност в Господ и Неговото Евангелие. Приемайте в обятията си онези, които се препъват, и с помощта на силата на Духа, който е във вас, ги водете обратно към крепостта на духовност и защита. Стремете се да „бъд(ете) като Исус“32 във всичките си дела; избягвайте злото и изкушенията; покайвайте се, както ни увещаваше вчера нашият скъп пророк; бъдете честни по сърце; бъдете праведни и чисти; проявявайте състрадание и милосърдие; обичайте Господ вашия Бог с отдадеността на истински последовател.
Нашите свидетелства за Евангелието на Исус Христос, нашите домове, нашите семейства и членството ни в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ще бъдат личните ни крепости на защита, които ни заобикалят и предпазват от влиянието на противника. За това тържествено свидетелствам в името на нашия Господ и Спасител, тъкмо Исус Христос, амин.