Подобно на Него
Когато се стремим да извършваме служение подобно на Него, ще ни бъдат предоставяни възможности да забравяме за себе си и да помагаме на другите.
Преди около 18 месеца, през есента на 2017 г., моят 64-годишен брат, Майк, ми каза, че е бил диагностициран с рак на панкреаса. Каза също как е получил свещеническа благословия от своя домашен учител и че се е срещнал също и със своя епископ. По-късно ми изпрати снимка на храма Оуклънд Калифорния, която бе направил от болницата, в която се лекуваше, със съобщение: „Погледни какво мога да видя от болничната си стая“1.
Бях толкова изумен от думите му за домашни учители, свещенически благословии, епископи и храмове, колкото и от диагнозата рак. Трябва да знаете, че Майк – със сан свещеник в свещеничеството на Аарон, почти 50 години не бе посещавал редовно църковните събрания.
Семейството ни бе почти толкова заинтригувано от духовния му напредък, колкото и от напредъка му в борбата с рака, главно поради неговите постоянни вече въпроси относно Книгата на Мормон, запечатващата сила и живота след смъртта. С течение на месеците ракът се разпространяваше и накрая нуждата от допълнително и по-специализирано лечение доведе Майк в Юта, в Онкологичния институт Хънтсман.
Скоро след пристигането си Майк бе посетен от Джон Холбрук, ръководителят на мисионерската работа в района, в който попада медицинското заведение, където живееше тогава. Джон отбеляза, че за него е било „ясно, че Майк е син на Бог“ и добави, че те бързо развили връзка и приятелство, което довело до превръщането на Джон на практика в служещ брат на Майк. Отправена била незабавно покана за приемане на посещение от мисионерите, която брат ми учтиво отказал, но след месец на приятелство Джон попитал отново, като обяснил на Майк: „Мисля, че ще ти бъде приятно да чуеш евангелското послание“2. Този път поканата била приета, като това довело до срещи с мисионерите, както и посещения от епископ Джон Шарп, чиито беседи в крайна сметка довели до това Майк да получи своята патриархална благословия, 57 години след своето кръщение.
В началото на декември миналата година, след месеци на процедури, Майк реши да спре лечението на рака, което имаше тежки странични ефекти, и просто да остави нещата в ръцете на природата. Бяхме информирани от неговия лекар, че на Майк му остават около три месеца живот. Междувременно въпросите, свързани с Евангелието, продължаваха, както и посещенията и подкрепата от страна на неговите местни свещенически ръководители. Когато посещавахме Майк, често виждахме Книгата на Мормон, отворена на неговото нощно шкафче, докато разисквахме Възстановяването на Евангелието, ключовете на свещеничеството, храмовите обреди и вечното естество на човека.
Към средата на декември, със своята патриархална благословия в ръка, Майк действително изглеждаше, че се подобрява и прогнозата му за поне още три месеца живот изглеждаше възможна. Ние дори правехме планове той да ни гостува за Коледа, за Нова година и за по-нататък. На 16 декември получих неочаквано обаждане от епископ Шарп, който ме уведоми, че той и президентът на кол са провели интервю с Майк, намерили са го за достоен да получи свещеничеството на Мелхиседек и ме попита кога ще мога да участвам. Обредът бе насрочен за петък, 21 декември.
Когато денят дойде и съпругата ми Каръл и аз пристигнахме в здравното заведение, незабавно бяхме посрещнати в коридора близо до стаята му и уведомени, че Майк няма пулс. Влязохме в стаята, за да открием, че патриархът, неговият епископ и президент на кол вече чакаха – и тогава, Майк отвори очи. Той ме разпозна и даде знак, че може да ме чува и е готов да получи свещеничеството. Петдесет години, след като Майк беше ръкоположен като свещеник в свещеничеството на Аарон, аз имах привилегията, с помощта на неговите местни ръководители, да дам на своя брат свещеничеството на Мелхиседек и да го ръкоположа в сан старейшина. Пет часа по-късно Майк почина, преминавайки през завесата, за да се срещне с родителите ни като носител на свещеничеството на Мелхиседек.
Точно преди една година президент Ръсел М. Нелсън отправи призив към всички нас да се грижим за нашите братя и сестри по един „по-висш и по-свят начин“3. Президент Нелсън, говорейки за Спасителя, учи, че „тъй като това е Неговата Църква, като Негови служители, подобно на Него, ние ще служим на всички един по един. Ще служим в Неговото име, с Неговата сила и власт, с Неговата любяща доброта“4.
В отговор на този призив от един Божий пророк, по целия свят се полагат забележителни усилия да се извършва служение на всеки отделен човек, както по координирани начини – като членове с вяра изпълняват възложените им задачи за служение, така и по начини, които ще нарека „импровизирано“ служение – когато толкова много хора показват Христова любов в отговор на неочаквани възможности. В нашето собствено семейство, ние лично станахме свидетели на такъв тип служение.
Джон, който беше приятел на Майк, служещ брат и бивш президент на мисия, казвал на своите мисионери: „Ако някой е в графа „незаинтересувани“, не спирайте да опитвате. Хората се променят“. „Майк изпита тази голяма промяна“ – ни каза тогава той5. Джон бе най-напред приятел, който често насърчаваше и оказваше подкрепа – ала неговото служение не се ограничи само до приятелски посещения. Джон знаеше, че извършващият служение човек е повече от приятел и че това приятелство е увеличено, когато извършваме служение.
Не е необходимо някой да страда от животозастрашаваща болест като брат ми, за да се нуждае от служение. Тези нужди се проявяват по много различни начини. Самотен родител, слабо активна двойка, изпитващ трудности тийнейджър, претоварена майка, изпитание на вярата, финансови, здравословни или брачни проблеми – списъкът е почти безкраен. Въпреки това, подобно на Майк, никой не е прекалено далеч и никога не е прекалено късно човек да бъде достигнат от любящата ръка на Спасителя.
От интернет страницата на Църквата за служението научаваме, че „има много причини за служение, но нашите усилия трябва да се ръководят от желанието да помагаме на другите да бъдат по-пълно обърнати във вярата и да стават по-подобни на Спасителя“6. Старейшина Нийл Л. Андерсън изразява това по следния начин:
„Човек с добро сърце може да помогне на другиго да ремонтират гума, да заведе съквартиранта си на лекар, да обядва с някого, който е тъжен или да се усмихне и да каже здравей, за да озари деня му.
Но този, който съблюдава първата заповед, по непринуден начин ще добави към тези важни жестове на служба“7.
Като следваме примера на Исус Христос в своето служение, е важно да помним, че Неговите усилия да обича, вдъхновява, служи и благославя са имали по-велика цел от това просто да задоволяват непосредствените нужди. Той много добре е познавал ежедневните нужди на хората и им е съчувствал за техните страдания, докато е изцелявал, хранил, прощавал и учил. Но Той е искал да прави повече от това да се грижи за належащите им нужди. Той е искал хората около Него да Го следват, да Го познават и да постигнат своя божествен потенциал8.
Когато се стремим да извършваме служение „подобно на Него“9, ще ни бъдат предоставяни възможности да забравяме за себе си и да помагаме на другите. Тези възможности често може да бъдат неудобни и да подлагат на изпитание желанието ни да ставаме по-подобни на Учителя, чиято най-велика от всички служба – Неговото безпределно Единение – бе всичко друго, но не и удобна. В Матей 25 ни се напомня какво изпитва към нас Господ, когато ние, подобно на Него, сме чувствителни към изпитанията, трудностите и предизвикателствата, които толкова много хора имат, но които често може да остават незабелязани.
„Елате, вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте. …
Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме?
И кога Те видяхме странник и Те прибрахме? …
А Царят ще им отговори: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили“10.
Независимо дали служим като служещи братя и сестри или просто сме научили за някого в нужда, ние сме насърчавани да търсим напътствията и водачеството на Духа – и след това да действаме. Може да се чудим как да служим по най-добрия начин, но Господ знае и чрез Неговия Дух ще бъдем водени в своите усилия. Както Нефи, който „(е) воден от Духа, без да зна(е) предварително нещата, които трябва да извърш(и)“11, така и ние ще бъдем водени от Духа, като се стремим да ставаме оръдия в ръцете на Господ за благославянето на Неговите чеда. Като търсим напътствията на Духа и се уповаваме на Господ, ще бъдем поставяни в ситуации и обстоятелства, в които да можем да действаме и да благославяме, с други думи – да извършваме служение.
Може да има и моменти, в които да разпознаваме някоя нужда, но да се чувстваме неспособни да реагираме, като считаме, че това, което можем да предложим, е недостатъчно. Обаче да вършим нещата „подобно на Него“12 означава да извършваме служение, като даваме това, което сме способни да даваме, и бъдем уверени, че Господ ще усилва полаганите от нас усилия да благославяме нашите „другари спътници в това земно пътуване“13. За някои това може да бъде даване на дара на времето и талантите, за други – добра дума или физическа помощ. Въпреки че е възможно да чувстваме, че полаганите от нас усилия са недостатъчни, президент Далин Х. Оукс споделя важен принцип относно „малките и прости средства“. Той учи, че малките и прости действия имат сила, защото канят „спътничеството на Светия Дух“14 – Спътник, Който благославя както този, който дава, така и този, който получава.
Знаейки, че скоро ще умре, брат ми, Майк, каза: „Невероятно е как ракът на панкреаса може да накара човек да се съсредоточи върху най-важното“15. Благодарение на прекрасните мъже и жени, които видяха нужда и не съдиха, а извършиха служение подобно на Спасителя, за Майк не беше прекалено късно. За някои промяната може да настъпи по-рано, за други може да е отвъд завесата. Въпреки това трябва да помним, че никога не е прекалено късно и никой не се е отклонил толкова много от пътеката, че да не може да получи благословиите на безпределното Единение на Исус Христос, което е безгранично по своята продължителност и обхват.
По време на общата конференция миналия октомври старейшина Дейл Г. Ренлънд учи, че „без значение колко дълго не сме били на пътеката, … в момента, в който решим да се променим, Бог ни помага да се върнем“16. Това решение да се променим обаче, често идва в резултат на покана, като например: „Мисля, че ще ти бъде приятно да чуеш евангелското послание“. Както за Спасителя никога не е твърде късно, така и за нас никога не е твърде рано да каним.
Тези великденски празници за пореден път ни предоставят великолепната възможност да размишляваме над великата единителна жертва на нашия Спасител Исус Христос и над това, което Той е направил за всеки от нас на огромна цена – цена, за която Той Самият заявява, че е „накара(ла) (Него), най-великият от всички, да потрепер(и) от болка“. „При все това – казва Той, – Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки“17.
Свидетелствам, че тъй като Той „(ги) завърши“, надежда винаги ще има. В името на Исус Христос, амин.