2020 г.
Очи, за да виждате
Ноември 2020 г.


9:44

Очи, за да виждате

Чрез силата на Светия Дух Христос ще ни позволява да виждаме себе си и другите такива, каквито Той ни вижда.

Да виждаме Божията ръка

Обичам старозаветната история за младия мъж, който служел на пророк Елисей. Рано една сутрин младежът се събудил, излязъл навън и заварил града, обкръжен от голяма армия, целяща да ги унищожи. Той се завтекъл към Елисей: „Ах, господарю мой! Какво ще правим?“

Елисей отговорил: „Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях“.

Елисей знаел, че младежът се нуждае от нещо повече от успокояващо уверение; той имал нужда да прогледне. И така: „Елисей се помоли… Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей“ 1 .

Може да има моменти, когато, като слугата в историята, ви е трудно да видите как Бог действа в живота ви – моменти, в които вие се чувствате под обсада – когато изпитанията на смъртността ви побеждават. Бъдете търпеливи и се уповавайте на Бог и на определеното от Него време, защото можете да се доверите с цялото си сърце на Неговото сърце. Но има и втори урок тук. Скъпи мои сестри и братя, вие също можете да се молите Господ да отваря очите ви, за да виждате неща, които обикновено не виждате.

Да виждаме себе си както Бог ни вижда

Може би най-важното, което трябва да виждаме ясно, е това кой е Бог и кои сме ние в действителност – синове и дъщери на небесни родители с „божествена природа и вечна съдба“ 2 . Молете Бог да ви разкрива тези истини, заедно с това какво чувства към вас. Колкото повече разбирате за истинската си същност и цел, дълбоко в душата, толкова повече това ще влияе на всичко в живота ви.

Да виждаме другите

Разбирането за това как Бог вижда нас, ни подготвя да виждаме другите така както Той ги вижда. Журналистът Дейвид Брукс казва: „Много от големите проблеми на нашето общество произлизат от хора, които не се чувстват забелязани и разпознати. … Има… нещо основно, в което всички ние… трябва да ставаме по-добри, а именно – да виждаме другите отвъд повърхността и да бъдем виждани по същия начин“ 3 .

Исус Христос вижда хората отвъд повърхността. Той вижда отделните хора, техните нужди и кои могат да станат. Когато другите виждали рибари, бирници и грешници, Исус виждал ученици; когато другите виждали мъж, обладан от зли духове, Исус прозрял отвъд външното утеснение на мъжа, разпознал човека и го изцелил 4 .

Дори в натоварения ни живот можем да следваме примера на Исус и да виждаме отделните хора – техните нужди, вяра, трудности, и кои могат да станат 5 .

Докато се моля Господ да ми отваря очите, за да виждам неща, които обикновено не виждам, често си задавам два въпроса и обръщам внимание на впечатленията, които следват: „Кои от нещата, които върша, трябва да спра да върша?“ и „Кои от нещата, които не върша, трябва да започна да върша?“ 6 .

Преди месеци, по време на причастието, си зададох тези въпроси и бях изненадана от вдъхновението, което получих. „Престани да гледаш в телефона си, когато чакаш на опашка“. Гледането в телефона тогава беше станало почти автоматичен навик: стана подходящо време за наваксване с имейли, четене на заглавия или разглеждане на информация в социалните медии.

На следващата сутрин се озовах на дълга опашка в магазина. Извадих телефона си и след това си спомних впечатлението, което бях получила. Прибрах телефона си и се огледах. Забелязах един възрастен господин на опашката пред мен. Количката му беше празна, с изключение на няколко кутии котешка храна. Почувствах се малко неловко, но казах нещо наистина умно от рода на: „Виждам, че имате котка“. Той каза, че предстои буря и не иска да бъде заварен без котешка храна. Поговорихме си малко и тогава той се обърна към мен и каза: „Знаете ли, не съм казал това на никого, но днес е рожденият ми ден“. Бях докосната. Пожелах му честит рожден ден и отправих тиха благодарствена молитва, за това, че не бях на телефона си и не бях пропуснала възможността наистина да забележа и да се свържа с друг човек, който имаше нужда от това.

С цялото си сърце не искам да бъда като свещеникът или левитът по пътя за Йерихон – не искам да съм човекът, който поглежда и подминава 7 . Но много често, мисля, че съм.

Да виждаме Божието поръчение към нас

Наскоро научих ценен урок за поглеждането отвъд повърхността от млада жена на име Розлин.

Тази история беше споделена от моя приятелка, която беше съкрушена, когато след 20 години брак, съпругът ѝ се изнесъл. Тъй като децата трябвало да прекарват време и с двамата родители, мисълта да посещава църква сама ѝ изглеждала плашеща. Тя разказва:

„В църква, в която семейството е от първостепенно значение, да седиш сама може да бъде болезнено. Когато влязох първата неделя, се молех никой да не ме заговори. Едва се сдържах и бях на ръба да избухна в сълзи. Седнах на обичайното си място с надеждата никой да не забележи колко празна изглежда пейката.

Една млада жена от нашия район се обърна и ме погледна. Престорих се, че се усмихвам. Тя също ми се усмихна. Можах да видя тревогата, изписана на лицето ѝ. Мълчаливо се молех да не дойде да говори с мен – нямах нищо положително, което да ѝ кажа, и знаех, че ще заплача. Погледнах обратно към скута си и избегнах погледа ѝ.

През следващия час забелязах, че от време на време тя ме поглеждаше. Веднага след края на събранието, тя тръгна право към мен. „Здравей Розлин“ – прошепнах аз. Тя ме прегърна и каза: „Сестра Смит, виждам, че днес имаш тежък ден. Много съжалявам. Обичам те“. Както и предполагах, сълзите се появиха, когато тя ме прегърна отново. Но докато се отдалечавах, си помислих: „Може би все пак мога да се справя“.

Розлин и сестра Смит

„Тази мила 16-годишна млада жена, на по-малко от половината ми възраст, ме намираше всяка неделя през остатъка на тази година, за да ме прегърне и да ме попита как съм. Това значително промени начина, по който се чувствах относно посещението на събранията в Църквата. Истината е, че започнах да разчитам на тези прегръдки. Някой ме беше забелязал. Някой знаеше, че бях там. Някой проявяваше грижа“.

Както е и с всички дарове, които Отец на драго сърце ни предлага, да виждаме отвъд повърхността изисква от нас да Го помолим – и след това да действаме. Молете се, за да виждате другите така както Той ги вижда – като Негови истински синове и дъщери с безкраен и божествен потенциал. Тогава действайте като ги обичате, служите им и ги уверявате в тяхната ценност и потенциал, според както сте подтикнати. Когато животът ни придобие този модел, ще открием, че наистина се превръщаме в „истински последователи на… Исус Христос“ 8 . Другите ще могат да се доверят със сърцата си на нашите. И в този модел ние също ще открием нашата собствена истинска същност и цел.

Спасителят изцелява

Приятелката ми разказа друго преживяване, което имала, докато седяла на същата тази празна пейка, сама, чудейки се дали 20 години на усилия да живее според Евангелието в дома си били напразни. Тя се нуждаела от повече от успокояващо уверение; тя имала нужда да прогледне. Тя усетила как един въпрос пронизва сърцето ѝ: „Защо направи тези неща? Направи ли ги за награда, похвала от другите или за желан резултат?“ Тя се поколебала за момент, потърсила дълбоко в сърцето си и след това успяла да отговори уверено: „Направих ги, защото обичам Спасителя. И обичам Неговото Евангелие“. Господ отворил очите ѝ, за да ѝ помогне да види. Тази проста, но мощна промяна ѝ помогнала да продължи напред с вяра в Христос, въпреки обстоятелствата.

Свидетелствам, че Исус Христос ни обича и може да ни дава очи, за да виждаме – дори, когато е трудно, дори, когато сме изморени, дори, когато сме самотни, и дори, когато резултатите не са това, за което сме се надявали. Чрез Своята благодат Той ще ни благославя и ще увеличава способностите ни. Чрез силата на Светия Дух Христос ще ни позволява да виждаме себе си и да виждаме другите такива, каквито Той ни вижда. С Негова помощ можем да разпознаваме най-необходимото. Можем да започнем да виждаме Господната ръка да действа в обикновените детайли на живота ни и чрез тях – ще виждаме отвъд повърхността.

И тогава, в този велик ден „когато Той се яви, ние да бъдем подобни на Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е; за да имаме тази надежда“ 9 е моята молитва в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. 4 Царе 6:15–17.

  2. „Темата на Младите жени“, ChurchofJesusChrist.org.

  3. David Brooks, “Finding the Road to Character” (Brigham Young University forum address, Oct. 22, 2019), speeches.byu.edu.

  4. Вж. Марк 5:1–15.

  5. „Сериозно нещо е да живеете в общество на възможни богове и богини, да помните, че най-скучният и безинтересен човек, с когото разговаряте, може един ден да бъде същество, което, ако бихте могли да видите сега, щяхте да бъдете силно изкушени да му се поклоните… Няма обикновени хора“ (C. S. Lewis, The Weight of Glory [2001], 45–46).

  6. Ким Б. Кларк, „Заобиколени от огън“ (сателитно излъчване на Семинар и Институт по религия, 4 август 2015 г.), ChurchofJesusChrist.org.

  7. Вж. Лука 10:30–32.

  8. Мороний 7:48.

  9. Мороний 7:48, курсив добавен.