2020 г.
Искайте, търсете, хлопайте
Ноември 2020 г.


10:9

Искайте, търсете, хлопайте

Една важна част от плана на Небесния Отец е възможността да общуваме по всяко време с Него, когато поискаме.

Преди четири месеца, докато изучавах Писанията, четях за мисията на Алма в Амония и попаднах на следното предложение в Следвайте Ме, елате с Мен: „Докато четете за големите благословии, които Бог е дал на народа на Нефи (вж. Алма 9:19–23), мислете за големите благословии, които Той е дал на вас“1. Реших да направя списък на Божиите благословии към мен и да ги запиша в дигиталната версия на моето ръководство. След няколко минути имах списък с 16 благословии.

Най-великите от тях бяха големите благословии от милостта и единителната жертва на Спасителя за мен. Записах също благословията да представлявам Спасителя като млад мисионер в Португалия и по-късно, с любящата ми вечна спътница Патриша, в мисия Бразилия Порто Алегре Юг, където служихме с 522 енергични и чудесни мисионери. Говорейки за Патриша, на много от благословиите, които записах в онзи ден, сме се радвали заедно по време на нашия 40-годишен брак, включително запечатването ни в храма Сао Пауло Бразилия, трите ни чудесни деца, техните брачни партньори и нашите 13 внуци.

Размишлявах и за праведните ми родители, които ме учеха на принципите на Евангелието, докато растях. Спомних си за един определен момент, когато любящата ми майка коленичи с мен до леглото ми, за да се молим заедно, когато бях на около 10 години. Сигурно е почувствала, че молитвите ми имат нужда от подобрение, за да достигнат до моя Небесен Отец. Тогава тя каза: „Първо ще се моля аз, а след това ще се молиш ти“. Тя продължи да прави това много вечери, докато не беше убедена, че съм научил по принцип и на практика как да говоря на Небесния Отец. Ще съм ѝ вечно благодарен, че ме научи да се моля, защото научих, че моят Небесен Отец чува молитвите ми и им отговаря.

Наистина, това бе още една благословия, която включих в моя списък – дарът да мога да чувам и да научавам Господната воля. Една важна част от плана на Небесния Отец е възможността да общуваме по всяко време с Него, когато поискаме.

Покана от Господ

Когато Спасителят посещава американския континент след Своето Възкресение, Той повтаря поканата, която отправя към Своите ученици в Галилея. Той казва:

„Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори“ (3 Нефи 14:7–8; вж. също Матей 7:7–8).

Нашият пророк, президент Ръсел М. Нелсън, ни отправя подобна покана в наши дни. Той казва: „Молете се в името на Исус Христос за вашите проблеми, страхове, слабости, да, именно за копнежите на сърцето си. И после слушайте! Записвайте мислите, които идват в ума ви. Записвайте чувствата си и вършете действията, които се чувствате подтикнати да вършите. Като повтаряте този процес ден след ден, месец след месец, година след година, ще „израствате в принципа на откровението“2.

Президент Нелсън добавя: „В идните дни ще бъде невъзможно да оцелеем духовно без постоянното влияние на Светия Дух, което да ни направлява, насочва и утешава“3.

Защо откровенията са толкова важни за нашето духовно оцеляване? Защото светът може да бъде объркващ и шумен, изпълнен със заблуди и разсейвания. Общуването с нашия Отец в небесата ни позволява да различаваме какво е истина и какво е лъжа, какво е според Господния план за нас и какво не. Светът също може да бъде суров и съкрушаващ. Но когато споделяме своите мисли и чувства в молитва, ще усещаме утехата, която идва от нашия Отец в небесата, и уверението, че Той ни обича и цени.

Искайте

Господ казва, че „всеки, който иска, получава“. Изглежда просто да искаме, но това е мощно средство, защото разкрива желанията и вярата ни. Въпреки това отнема време и търпение да се научим да разбираме гласа Господен. Обръщаме внимание на мисли и чувства, които идват в умовете и сърцата ни, и ги записваме, както ни посъветва нашият пророк да правим. Да записваме впечатленията си е важна част от процеса на получаване. Това ни помага да си спомняме, преглеждаме и да почувстваме отново на какво ни учи Господ.

Наскоро мой близък ми каза: „Вярвам в истинността на личните откровения. Вярвам, че Светият Дух ще ми показва всичко, което трябва да правя4. Лесно е да вярвам, когато усещам недрата вътре в мен да горят с безспорно убеждение5. Но как може Светият Дух винаги да ми говори по такъв начин?“

На своя близък и на всички вас казвам, че аз също искам постоянно да чувствам тези силни впечатления от Духа и винаги ясно да виждам пътеката, която трябва да следвам. Но не става така. Въпреки всичко, това, което може по-често да чувстваме, е тихият, мек глас на Господ, нашепващ в ума и сърцето ни: „Тук съм. Обичам те. Продължавай. Давай най-доброто от себе си. Ще те подкрепям“. Няма нужда винаги да знаем всичко или да виждаме всичко.

Тихият, мек глас е потвърждаващ, насърчаващ и утешаващ – и много пъти е точно това, от което се нуждаем за деня. Светият Дух е реален и впечатленията от Него са реални – и големите, и малките.

Търсете

Господ обещава: „Всеки, който търси, намира“. Търсенето включва умствени и духовни усилия – размишляване, изпитване, опитване и изучаване. Ние търсим, защото се уповаваме на обещанията на Господ. „Защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят“ (Евреите 11:6). Когато търсим, смирено признаваме, че все още имаме много да учим, а Господ ще разширява разбирането ни, подготвяйки ни да получаваме повече. „Защото ето, така казва Господ Бог: Аз ще давам на чедата човешки ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко; … защото на онзи, който приема, ще дам повече“ (2 Нефи 28:30).

Хлопайте

Накрая Господ казва: „И на този, който хлопа, ще се отвори“. Хлопането е действие на вяра. Когато полагаме съзнателни усилия да Го следваме, Господ отваря пътя пред нас. От един красив химн учим, че трябва да се „събуди(м) и (да) прави(м) нещо повече от това да мечтае(м) за небесата. Вършенето на добро носи наслада, неизмерима радост, благословия от дълг и любов“6. Старейшина Герит У. Гонг от Кворума на дванадесетте апостоли наскоро обясни, че откровението често идва, докато вършим нещо добро. Той казва: „Като се стремим да служим на тези около нас, Господ дава повече от Своята любов както на тях, така и на нас. Мисля, че чуваме Неговия глас. Той достига до нас по различен начин. Като се молим да помагаме на другите – на такива молитви Той иска да отговаря най-много“7.

Примерът на Алма

Това просто предложение в Следвайте ме, елате с Мен да мисля за моите благословии донесе сладък дух и някои неочаквани духовни прозрения. Продължавайки да чета за Алма и неговото служение в Амония, открих, че Алма дава добър пример за това какво означава да искаме, да търсим и да хлопаме. Ние четем, че „Алма се труд(и) много в Духа, борейки се с Бога в усърдна молитва Той да излее Своя Дух над людете в града“. Въпреки това, тази молитва не получава отговора, на който той се надява и Алма е изгонен от града. „Изнемогвайки от скръб“, Алма е почти на ръба да се откаже, но един ангел му казва: „Благословен си ти, Алма; ето защо, вдигни главата си и се радвай, защото имаш голяма причина да се радваш“. Тогава ангелът му казва да се върне в Амония и да опита отново, и Алма се връща „бързо“8.

Какво учим от Алма относно това да искаме, да търсим и да хлопаме? Учим, че молитвите изискват духовни усилия и не винаги водят до резултатите, за които се надяваме. Но когато се чувстваме обезсърчени или изнемогващи от скръб, Господ ни дава утеха и сила по различни начини. Той може и да не отговаря на всичките ни въпроси и да не разрешава всичките ни проблеми веднага, а по-скоро ни насърчава да продължаваме да се опитваме. Тогава, ако бързо привеждаме плановете си в хармония с Неговия, Той ще отваря пътя пред нас, така както Го прави за Алма.

Свидетелствам, че това е диспенсацията на пълнотата на Евангелието. Можем да се радваме на благословиите на Единението на Исус Христос в нашия живот. Имаме Писанията, които са широко разпространени сред нас. Водени сме от пророци, които ни учат на Господната воля за трудните времена, в които живеем. В допълнение, имаме пряк достъп до свои откровения, така че Господ лично да ни утешава и напътства. Както ангелът казва на Алма, имаме „голяма причина да се радва(ме)“ (Алма 8:15). В името на Исус Христос, амин.