Препоръчани на Господ
Започнете сега процеса, свързан с това да бъдете „препоръчани на Господ“, за да може Неговият Дух да бъде изобилно с вас.
Добро утро, братя и сестри. Като ученик на нашия Спасител, Исус Христос, с нетърпение очаквах да се съберем виртуално от всички краища на света за тази конференция.
Тази година беше много необикновена. За мен тя започна със задача от Първото президентство да осветя за Господ един свят храм в Дърбън, Южна Африка. Никога няма да забравя величието на сградата. Но не обстановката, а достойнството на хората, които бяха толкова добре подготвени да влязат в това свято здание, е това, което завинаги ще ценя. Те дойдоха готови да участват в една от върховните благословии на Възстановяването – освещаването на дом Господен. Те дойдоха със сърца, изпълнени с любов към Него и Неговото Единение. Дойдоха изпълнени с благодарност към нашия Отец в небесата за това, че е предоставил свещени обреди, които да водят към възвисяване. Дойдоха достойни.
Храмовете, независимо къде са, се извисяват над светските неща. Всичките 168 храма на светиите от последните дни по света са като свидетелства за нашата вяра във вечния живот и радостта от единството с нашите семейства и Небесния ни Отец. Посещаването на храма увеличава разбирането ни за Божеството и вечното Евангелие, отдадеността ни да спазваме и преподаваме истината, и готовността ни да следваме примера на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
На фасадата на всеки храм в Църквата са думите: „Свят на Господ“. Храмът е домът на Господ и е убежище от света. Неговият Дух обгръща всички, които служат на това свято място. Той определя стандартите, според които влизаме като Негови гости.
Тъстът ми, Блейн Туитчел, един от най-добрите хора, които съм познавал, ми даде паметен урок. Със сестра Расбанд отидохме да го посетим, когато наближаваше края на смъртното си пътуване. Като влязохме в стаята му, епископът му тъкмо си тръгваше. Когато поздравихме епископа, си помислих: „Какъв добър епископ. Той е тук да служи на един предан член на района си“.
Споменах на Блейн: „Не беше ли мило от страна на епископа да дойде?“
Блейн ме погледна и отговори: „Беше много повече от това. Помолих епископа да дойде, защото исках интервю за храмова препоръка. Искам да почина препоръчан на Господ“. Така и направи!
Запомних този израз: „препоръчан на Господ“. Това изцяло промени възгледа ми относно редовните ни интервюта с нашите църковни ръководители. Храмовата препоръка е толкова важна, че в ранната Църква, до 1891 г., всяка храмова препоръка е подписвана от президента на Църквата1.
Независимо дали сте младежи или възрастни, вашето интервю за храмова препоръка не е свързано с позволени и забранени неща. Препоръката не е списък за отмятане, абонаментна карта или билет за специално място. Тя има много по-висша и свята цел. За да получите честта да имате храмова препоръка, вие трябва да живеете в хармония с ученията на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
По време на вашето интервю имате възможността да прегледате душата си за личната ви вяра в Исус Христос и Неговото Единение. Имате благословията да изразявате свидетелството си за възстановеното Евангелие, готовността си да подкрепяте хората, които Господ е призовал да ръководят Неговата Църква, вярата ви в учението на Евангелието, спазването ви на семейни отговорности, вашите честност, целомъдрие, вярност, подчинение, спазване на Словото на мъдростта, закона за десятъка и светостта на Господния ден. Това са основните принципи на живота, отдаден на Исус Христос и Неговото дело.
Вашата храмова препоръка отразява задълбочено, духовно намерение да се стремите да спазвате законите на Господ и да обичате това, което обича Той: смирение, кротост, непоклатимост, милосърдие, смелост, състрадание, прошка и покорност. И вие обещавате да спазвате тези стандарти, когато се подпишете на този свещен документ.
Вашата храмова препоръка отваря небесните порти за вас и за други хора с церемонии и обреди от вечна значимост, включително кръщения, надарявания, бракове и запечатвания.
Да бъдем „препоръчани на Господ“ означава да ни се напомня какво се очаква от един светия от последните дни, спазващ сключените завети. Моят тъст Блейн гледаше на нея като на безценна подготовка за деня, когато смирено ще застане пред Господ.
Спомнете си, когато Моисей се изкачва на Хорив и Господ Йехова му се явява в един горящ храст. Бог му казва: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя“2.
Събуването на обувките ни на прага на храма е отказване от светските желания или удоволствия, които ни разсейват от духовен растеж, оставяне настрана на нещата, които отклоняват ценния ни смъртен живот, като се извисяваме над споровете и отделяме време за святост.
По божествен проект физическото ни тяло е Божие творение, храм за нашия дух и трябва да сме почтителни с него. Толкова са верни думите на детската песен: „Тялото ми е храм, за който трябват най-големи грижи“3. Когато Господ се явява на нефитите, Той заповядва: „Да бъдете осветени чрез приемането на Светия Дух, за да може да застанете неопетнени пред Мене“4. „Какви човеци трябва да бъдете вие?“ – пита Господ и после отговаря: „Тъкмо какъвто съм Аз“5. За да бъдем „препоръчани на Господ“, се стремим да станем като Него.
Помня как изслушах първата реч на обща конференция на президент Хауърд У. Хънтър като 14‑и президент на Църквата. Той каза: „Най-дълбокото желание на сърцето ми е всеки член на Църквата да бъде достоен за храма. Би било угодно на Господ, ако всеки възрастен член е достоен и притежава валидна храмова препоръка“6. Бих добавил, че препоръката с ограничено ползване ще начертае ясна пътека за скъпоценните ни младежи.
Президент Ръсел М. Нелсън спомена за думите на президент Хънтър: „На този ден, 6 юни 1994 г., храмовата препоръка, която носим, стана нещо различно в портфейла ми. Преди това тя беше средство за постигане на цел. Тя бе средството, чрез което да вляза свещен дом на Господ, но след това му изявление, тя стана самата цел. Стана моят знак за подчинение на един Божий пророк“7.
Ако още не сте получили препоръка или ако тя е изтекла, подредете се пред вратата на епископа също както ранните светии се редили пред вратата на храма в Наву през 1846 г.8 Моите предци са били сред тях. Трябвало да изоставят красивия си град и да тръгнат на запад, но знаели, че в храма ги очакват свещени преживявания. Сара Рич пише през тежкото пътуване в Айова: „Ако не бяха вярата и знанието, които ни бяха дадени в този храм…, нашето пътуване щеше да е като… скок в неизвестното“9. Именно това пропускаме, ако преминаваме през този живот сами, без вдъхновението и мира, обещани в храма.
Започнете сега процеса, свързан с това да ставате „препоръчани на Господ“, за да може Неговият Дух да бъде изобилно с вас, а Неговите стандарти да ви носят „спокойна съвест“10.
Вашите младежки ръководители, президент на кворума на старейшините, президентка на Обществото за взаимопомощ и служещите ви братя и сестри ще ви помогнат да се подготвите, а вашият епископ или президент на клон с любов ще ви насочват.
Сега е време, когато храмовете са затворени или има ограничения в отслужваните в тях обреди. За президент Нелсън и всички, които служим до него, вдъхновеното решение да се затворят храмовете бе „болезнено“ и „изпълнено с безпокойство“. Президент Нелсън се запита: „Какво бих казал на Пророка Джозеф Смит? Какво бих казал на Бригъм Йънг, Уилфорд Уудръф и останалите президенти, чак до президент Томас С. Монсън?“11
Постепенно и с благодарност отваряме отново храмовете за запечатвания и надарявания в ограничен мащаб.
Обаче не е преустановено изискването да сме достойни за храма. Искам да подчертая, че независимо дали имате или нямате достъп до храм, трябва да имате храмова препоръка, за да сте здраво стъпили на заветната пътека.
В края на миналата година със сестра Расбанд имахме за задача да говорим с една голяма група пълнолетни несемейни младежи в Нова Зеландия. Те нямаха лесен достъп до храм; този в Хамилтън бе в ремонт и все още се чакаше първата копка за храма в Окланд. Обаче се почувствах подтикнат да ги насърча да подновят или получат храмовите си препоръки.
Макар и да не можеха да ги представят в храма, те щяха да се представят пред Господ чисти и подготвени да Му служат. Когато сте достойни за валидна храмова препоръка, това е както защита от противника, защото сте направили категорично обещание пред Господ за своя живот, така и обещание, че Духът ще бъде с вас.
Вършим храмова работа, когато издирваме нашите предци и предаваме имената им за обреди. Докато храмовете ни са затворени, все още имаме възможност да проучваме близките си. Имайки Божия Дух в сърцата си, ние заставаме като техни заместници, за да бъдем „препоръчани на Господ“.
Когато служих като изпълнителен директор на Храмов отдел, чувах президент Гордън Б. Хинкли да говори за следния стих, изречен от Господ за храма в Наву: „Нека работата по Моя храм и по всички дела, които Аз съм определил за вас, да бъдат продължени и да не спират; и нека вашето усърдие, и вашето постоянство, и вашето търпение, и вашите дела да се удвоят, и вие по никакъв начин не ще загубите наградата си, казва Господ на Силите“12.
Нашата работа в храма е свързана с вечната ни награда. Отскоро сме подложени на изпитание. Господ ни е призовал да служим в храмовете с „усърдие, … постоянство и търпение“13. Тези качества се изискват, за да бъдем „препоръчани на Господ“. Трябва да бъдем усърдни в спазването на заповедите, да постоянстваме в усърдието си относно сключените в храма завети, да сме благодарни за това, което Господ продължава да казва за тях, и да сме търпеливи, докато чакаме храмовете да се отворят изцяло.
Когато Господ ни призовава да „удвоим“ усилията си, Той ни моли да увеличим праведността си. Например, можем да полагаме повече усилия в изучаването си на Писанията, проучването на семейната ни история и молитвите си с вяра, за да може да споделяме любовта си към Господния дом с хората, подготвящи се да получат храмова препоръка, особено нашите близки.
Обещавам ви като апостол на Господ Исус Христос, че като се стремите да удвоите праведните си усилия, ще се чувствате обновени в отдадеността си към Бог Отец и Исус Христос, ще чувствате изобилно как ви води Светият Дух, ще сте благодарни за сключените свещени завети и ще чувствате мир от знанието, че сте „препоръчани на Господ“. В името на Исус Христос, амин.