Културата на Христос
Можем да ценим най-доброто от нашите отделни земни култури и все още да сме пълноправни участници във вечната култура, която произлиза от Евангелието на Исус Христос.
Какъв великолепен свят споделяме, живеем в дом с голямо разнообразие от хора, езици, обичаи и истории – разпръснати в стотици държави и хиляди групи, всяка с богата култура. Човечеството има много с какво да се гордее и да тържествува. Въпреки че културата е вид научено поведение – това, на което сме изложени, докато израстваме – може да служи като огромна сила в живота ни, а и понякога да се превърне в значително препятствие.
Изглежда културата може да е така силно вплетена в начина ни на мислене и в поведението ни, че да е невъзможно да се промени. Тя в голяма степен определя нашето чувство за идентичност. Културата може да има толкова силно влияние, че да не успеем да видим създадените от човека слабости или недостатъци в нашите собствени култури, което води до нежелание да изоставим някои от преданията на бащите ни. Прекаленото съсредоточаване върху културната идентичност може да доведе до отхвърляне на полезни – дори божествени – идеи, качества и поведение.
За да илюстрирам този универсален принцип на културно късогледство, ще ми помогне познанството, от преди не много години, с един прекрасен господин. Видях го за пръв път в Сингапур, когато бях назначен като домашен учител на семейството му. Той е известен професор по санскрит и тамилски, роден в южна Индия. Чудесната му съпруга и двамата му синове са членове на Църквата, но той нито се бе присъединил към нея, нито пък бе обърнал особено внимание на ученията на Евангелието. Беше щастлив от начина, по който съпругата му и синовете му се развиваха и ги подкрепяше напълно в техните дейности и църковни отговорности.
Той първоначално отхвърли поканата ми да го уча на принципите на Евангелието и да споделя нашите вярвания с него. Отне ми малко време да разбера защо не прие – той чувстваше, че ако направи това, ще предаде миналото си, своя народ и история! Според начина му на мислене, той, би отрекъл всичко, което беше, всичко, на което семейството му го бе научило да бъде, неговото истинско индийско наследство. Имахме възможността да поговорим по тези въпроси през следващите няколко месеца. Бях изумен (макар и не изненадан!) от това как Евангелието на Исус Христос успя да му покаже нещо важно от една различна гледна точка.
В повечето човешки култури има и от двете – и добро, и лошо, съзидателно и унищожително.
Много от проблемите на нашия свят са пряк резултат от сблъсъци между различни идеи и обичаи, произтичащи от тяхната култура. Но в действителност всички конфликти и обърквания биха изчезнали бързо, ако светът само приемеше своята истинска култура, която всички сме притежавали до неотдавна. Тази култура датира от периода на нашето доземно съществуване. Това е културата на Адам и Енох. Това е култура, основана на ученията на Спасителя в средата на времето и е достъпна отново в наши дни за всички жени и мъже. Тя е нещо уникално. Тя е най-великата от всички култури и произлиза от великия план на щастие, сътворен от Бог и подкрепен от Христос. Тя обединява вместо да разделя. Тя изцелява вместо да наранява.
Евангелието на Исус Христос ни учи, че в живота има цел. Присъствието ни тук не е просто някаква космическа случайност или грешка! За присъствието ни тук си има причина.
Тази култура има твърда основа в свидетелството, че нашият Небесен Отец съществува, че Той е реален и лично и индивидуално обича всеки един от нас. Ние сме Негово „дело и (Негова) слава“ 1 . Тази култура подкрепя концепцията за равнопоставеността. Няма разграничение на касти и класи. В крайна сметка всички сме братя и сестри, духовни чеда на нашите Небесни Родители – буквално. Няма предразсъдъци или мироглед на „противопоставяне на две групи“ в най-великата от всички култури. Всички сме „ние“. Всички сме „тях“. Вярваме, че ние носим отговорност за себе си, един за друг, за Църквата и за нашия свят. Отговорността и поемането на отговорност са важна част от процеса на израстване.
Милосърдието, истинската Христова загриженост, е основният принцип на тази култура. Изпитваме искрена загриженост и действаме според нея, спрямо материалните и духовните нужди на нашите ближни. Тя разпръсква предразсъдъците и омразата.
Това е култура на откровение, фокусирано върху Божието слово, което се приема от пророци (и лично се потвърждава на всеки от нас чрез Светия Дух). Цялото човечество може да узнае Божиите промисъл и воля.
Тази култура подкрепя принципа на свободата на избор. Възможността да избираме е изключително важна за нашето израстване и щастие. От голямо значение е да избираме мъдро.
Това е култура на познание и изучаване. Ние търсим познание, мъдрост и най-доброто във всички неща.
Това е култура на вяра и подчинение. Първият принцип от културата ни е вяра в Исус Христос и резултатът е подчинение на Неговите учения и заповеди. Тези неща водят до самоконтрол.
Това е култура на молитва. Вярваме, че Бог не само ще ни чува, но и ще ни помага.
Това е култура на завети и обреди, високи морални стандарти, жертва, прошка и покаяние, грижа за храма на нашите тела. Всичко това свидетелства за отдадеността ни към Бог.
Това е култура, управлявана от свещеничеството, властта да се действа от името на Бог, силата Божия да благославяме Неговите чеда. Тя назидава и позволява на всеки да бъде по-добър човек, ръководител, майка, баща или партньор, а това освещава дома.
Изобилстват истински чудеса в тази най-стара от всички култури, извършвани чрез вяра в Исус Христос, силата на свещеничеството, молитва, самоусъвършенстване, истинско обръщане във вярата и прошка.
Това е култура на мисионерска работа. Ценността на душите е огромна.
В културата на Христос жените са издигнати до тяхната надлежна и вечна почит. Те не са подвластни на мъжете, като в много култури от днешния свят, но са пълноправни и равностойни партньори в този и в идния свят.
Тази култура потвърждава светостта на семейството. Семейството е основната единица на вечността. Както е било преподавано, усъвършенстването на семейството си заслужава всяка жертва, защото „никакъв друг успех не може да компенсира провала у дома“ 2 . Домът е мястото, където вършим най-добрата работа и където се постига най-голямото ни щастие.
Има перспектива в културата на Христос – и вечен фокус и посока. Тази култура се занимава с неща, които са от вечна важност. Тя произлиза от Евангелието на Исус Христос, което е вечно и обяснява причините и целите на нашето съществуване, и къде ще отидем след като умрем. (Тя е приобщаваща, а не изключваща). И защото тази култура е резултат от прилагането на ученията на нашия Спасител, това помага да се осигури онзи целебен балсам, от който така отчаяно се нуждае светът.
Огромна благословия е да бъдем част от този величествен и благороден начин на живот! Нужна е промяна, за да бъдем част от тази най-велика от всички култури. Пророците учат, че е необходимо да изоставим всяко нещо от стария ни начин на живот, което не е в хармония с културата на Христос. Но това не означава, че трябва да изоставим всичко. Пророците също обръщат внимание, че всеки от нас е поканен да вземе своята вяра, таланти и познание – всичко, което е добро в живота и културата ни – със себе си, след което Църквата „да прибави към него“ чрез посланието на Евангелието 3 .
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни не е западно общество или феномен на американската култура. Тя е международна Църква и винаги е била такава. Но най-вече тя е божествена. В нашето вечно разрастващо се семейство новите членове от цял свят добавят богатство, разнообразие и вълнение. Светиите от последните дни продължават да празнуват и отбелязват своето собствено наследство и герои, но сега те са част от нещо далеч по-голямо. Културата на Христос ни помага да се видим какви сме наистина и когато погледнем от вечна перспектива, уравновесени с праведност, това ни помага да увеличаваме способността си да изпълним великия план на щастие.
И така, какво се случи с моя приятел? Бяха му преподадени уроците и той се присъедини към Църквата. Оттогава семейството му е запечатано за времето и за цялата вечност в храма Сидни Австралия. Той се отказа от малко, но му се даде възможност да получи всичко. Той откри, че все още може да се радва на своята история, да бъде все още горд със своето потекло, музика, танци и литература, типичната храна, своята земя и народ. Той разбра, че няма проблем да включи най-доброто от своята местна култура в най-великата от всички култури. Той откри, че прибавянето на това, което е в хармония с истината и праведността от стария му живот в своя нов живот, му служи само за насърчаване на приятелството му със светиите и за подпомагане на обединяването на всички заедно в Небесното общество.
Наистина можем всички да ценим най-доброто от нашите отделни земни култури и все още да сме пълноправни участници в най-старата култура от всички тях – оригиналната, съвършената, вечната култура, която произлиза от Евангелието на Исус Христос. Всички ние споделяме едно чудесно наследство. В името на Исус Христос, амин.