Да вършим праведното, да обичаме милостта и да ходим смирено с Бог
Да вършим праведното означава да сме почтени. Ние сме почтени спрямо Бог, като ходим смирено с Него. Ние сме почтени спрямо другите, като обичаме милостта.
Като последователи на Исус Христос и като светии от последните дни, ние се стремим – и сме насърчавани да се стремим – да се справяме по-добре и да бъдем по-добри1. Вероятно сте се чудили като мен: „Добре ли се справям?“, „Какво още трябва да правя?“ или „Как аз, като несъвършен човек, мога да заслужа да „живе(я) с Бога в състояние на нескончаемо щастие“?“2
Старозаветният пророк Михей задава въпроса по следния начин: „С какво да дойда при Господа и да се поклоня пред Всевишния Бог?“3 Михей иронично се чуди дали прекомерните приноси може да са достатъчни, за да компенсират греха, като казва: „Ще благоволи ли Господ в хиляди овни или в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си… за греха на душата си?“4
Отговорът е „не“. Добрите дела не са достатъчни. Спасението не може да се спечели5. Дори и огромните жертви, за които Михей знае, че са невъзможни, не могат да изкупят и най-малкия грях. Ако бъдем оставени сами, идеята да се завърнем да живеем в присъствието на Бог става неосъществима6.
Без благословиите, които идват от Небесния Отец и Исус Христос, ние никога не можем да направим достатъчно или да сме достатъчни сами по себе си. Хубавото обаче е, че благодарение на Исус Христос и чрез Него можем да сме достатъчни7. Всички хора ще бъдат спасени от физическа смърт чрез благодатта Божия, посредством смъртта и Възкресението на Исус Христос8. И ако насочваме сърцата си към Бог, спасението от духовна смърт става възможно за всички „чрез Единението Христово… чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието“9. Можем да бъдем изкупени от греха и да застанем чисти пред Бог. Както обяснява Михей: „(Бог) ти е показал, човече, какво е доброто; и какво иска Господ от тебе: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“10
Съветът на Михей как да обърнем сърцата си към Бог и да заслужим спасение съдържа три взаимносвързани елемента. Да вършим праведното означава да почитаме Бог и другите хора. Ние сме почтени спрямо Бог, като ходим смирено с Него. Ние сме почтени спрямо другите, като обичаме милостта. Следователно, да вършим праведното е практическо приложение на първата и втората най-големи заповеди – „да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум… (и) да възлюбиш ближния си, както себе си“11.
Да вършим праведното и да ходим смирено с Бог означава съзнателно да оттегляме ръцете си от неправдата, да ходим в наредбите Му12 и да оставаме наистина верни. Праведният човек се отвръща от греха и се обръща към Бог, сключва завети с Него и спазва тези завети. Праведният човек избира да спазва Божиите заповеди, покайва се, когато не успее, и продължава да се старае.
Когато възкресеният Христос посещава нефитите, Той обяснява, че законът на Моисей е заменен от един по-висш закон. Той им казва повече да не „принасят… жертви и… всеизгаряния“, а да принасят „съкрушено сърце и разкаян дух“. Той също така обещава: „И който дойде при Мен със съкрушено сърце и разкаян дух, него ще кръстя с огън и със Светия Дух“13. Когато получим и използваме дара на Светия Дух след кръщението, можем да се радваме на постоянното спътничество на Светия Дух и да бъдем учени на всичко, което трябва да правим14, включително как да ходим смирено с Бог.
Жертвата на Исус Христос за греха и спасението от духовна смърт са достъпни за всички, които имат съкрушено сърце и разкаян дух15. Съкрушеното сърце и разкаяният дух ни подтикват да се покайваме с радост и да се опитваме да ставаме по-подобни на нашия Небесен Отец и Исус Христос. По този начин ние получаваме пречистващата, изцеляваща и укрепваща сила на Спасителя. Ние не само вършим праведното и ходим смирено с Бог, но и се учим да обичаме милостта по начина, по който я обичат Небесният Отец и Исус Христос.
Бог се наслаждава на милостта и я предоставя щедро. Михей казва на Йехова: „Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, … ще се смили над нас“ и „ще хвърли всичките… грехове в морските дълбочини“16. Да обичаме милостта като Бог е неразривно свързано с това да се отнасяме справедливо към другите и да нямаме лошо отношение към тях.
Важността на това да се отнасяме добре с другите е подчертана в една история за Хилел Старейшината, един юдейски учител, живял през първи век преди Христа. Един от учениците на Хилел бил отчаян поради сложността на Тората – петте книги на Моисей с техните 613 заповеди и свързани с тях равински писания. Ученикът предизвикал Хилел да обясни Тората за времето, за което Хилел успее да стои на един крак. Хилел може и да не е бил пръв балансьор, но приел предизвикателството. Той цитирал стих от Левит, казвайки: „Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против онези, които са от народа ти, а да обичаш ближния си, както себе си“17. След това Хилел добавил: „Онова, което ти е омразно, не го прави на ближния си. Това е текстът на Тората, останалото са коментари. Отивай и учи“18.
Да се отнасяме с почит към другите е част от това да обичаме милостта. Обмислете един разговор, който дочух преди десетилетия в спешното отделение на болницата Джон Хопкинс в Балтимор, щата Мериленд, в САЩ. Един пациент, г-н Джаксън, бе учтив, приятен мъж, добре познат на болничния персонал. Той многократно бил хоспитализиран за лечение на болести, свързани с алкохола. В един от случаите, г-н Джаксън се върна в болницата със симптоми, за които може да определи, че се дължат на възпаление на панкреаса, причинено от употребата на алкохол.
Към края на смяната си д-р Коен, един трудолюбив и уважаван лекар, прегледа г-н Джаксън и прецени, че той трябва да бъде хоспитализиран. Д-р Коен възложи на д-р Джоунс, лекарката, която бе след него на смяна, да приеме г-н Джаксън и да следи неговото лечение.
Д-р Джоунс бе завършила престижен медицински университет и бе в началото на специализацията си. Изтощителното обучение, често свързано с лишаване от сън, вероятно бе допринесло за негативния отговор на д-р Джоунс. При идеята да има пети приет пациент за нощта, тя шумно се оплака на д-р Коен. Мислеше, че е несправедливо да отдели много часове в грижи за г-н Джаксън, защото в крайна сметка той сам си е причинил тежкото състояние.
Д-р Коен почти шепнешком изрече категоричния си отговор. Той каза: „Д-р Джоунс, вие сте станали лекар, за да се грижите за хората и да ги лекувате. Не сте станали лекар, за да ги съдите. Ако не разбирате разликата, нямате право да се обучавате в тази институция“. След тази забележка, д-р Джоунс усърдно се грижеше за г-н Джаксън по време на болничния му престой.
Г-н Джаксън вече не е сред живите. Но д-р Джоунс и д-р Коен направиха впечатляващи кариери. Обаче във важен момент от обучението ѝ д-р Джоунс имаше нужда да ѝ бъде напомнено да върши праведното, да обича милостта и да се грижи за г-н Джаксън, без да го съди19.
През годините това напомняне ми е било от полза. Да обичаме милостта означава, че не само обичаме милостта, която Бог ни предлага, но и се радваме, че Той предлага същата милост и на другите. И следваме Неговия пример. „Всички са равни пред Бога“20 и всички се нуждаем от духовно лечение, за да ни се помогне и да бъдем изцелени. Господ казва: „Не считай една плът повече от друга, или един човек да не се мисли за по-горен от другия“21.
Исус Христос е пример за това какво означава да вършим праведното и да обичаме милостта. Той свободно общува с грешници, като се отнася към тях с почит и уважение. Той проповядва за радостта от спазването на Божиите заповеди и се стреми да вдъхновява, вместо да заклеймява хората, които имат трудности. Той изобличава онези, които Го обвиняват, че служи на хора, които те считат за недостойни22. Подобно самодоволство Го наскърбява тогава и сега23.
За да бъде подобен на Христос, човек върши праведност, като се отнася с почит както към Бог, така и към другите хора. Праведният човек е вежлив на думи и дела и осъзнава, че различията във възгледите или вярванията не са пречка за искрената доброта и приятелското отношение. Хората, които вършат праведното, „няма да имат помисли да се нараняват един друг, а да живе(ят) в мир“24 един с друг.
За да бъде подобен на Христос, човек трябва да обича милостта. Хората, които обичат милостта, не съдят, те проявяват състрадание към другите, особено към по-малко облагодетелстваните; те са мили, добри и почтени. Тези хора се отнасят към всички с обич и разбиране, независимо от индивидуалните им особености, като например раса, пол, религиозна принадлежност, сексуална ориентация, социален статус и племенни, кланови или национални различия. Христовата любов е по-важна от всички тях.
За да бъде подобен на Христос, човек избира Бог25, ходи смирено с Него, старае се да Му угоди и спазва завети с Него. Хората, които ходят смирено с Бог, помнят това, което Небесният Отец и Исус Христос са направили за тях.
Добре ли се справям? Какво още трябва да правя? Действията, които предприемаме в отговор на тези въпроси, определят нашето щастие в този живот и във вечността. Спасителят не иска да приемаме спасението като даденост. Но дори когато сме сключили свещени завети, има възможност да „отпадне(м) от благодатта и да отстъпи(м) от живия Бог“. Затова трябва да внимаваме и да се молим винаги, да не би да изпаднем в изкушение26.
Същевременно, нашият Небесен Отец и Исус Христос не желаят да бъдем парализирани от постоянна несигурност през земния ни път и да се чудим дали сме направили достатъчно, за да бъдем спасени и възвисени. Те определено не желаят да бъдем тормозени от грешки, за които сме се покаяли, възприемайки ги като незарастващи рани27, или прекалено да се боим, че може отново да се препънем.
Можем да правим оценка на личния си напредък. Можем да знаем, че „житейския път, който следваме, е съгласно Божията воля“28, когато вършим праведност, обичаме милостта и ходим смирено с нашия Бог. Ние придобиваме качествата на Небесния Отец и Исус Христос и се обичаме един друг.
Когато вършите тези неща, вие ще следвате заветната пътека и ще бъдете достойни да живеете „с Бога в състояние на нескончаемо щастие“29. В душата ви ще се изливат славата Божия и светлината на вечния живот30. Ще бъдете изпълнени с безмерна радост31. Свидетелствам, че Бог е жив и че Исус е Христос, нашият Спасител и Изкупител, Който с любов и радост предлага Своята милост на всички. Харесва ви това, нали! В името на Исус Христос, амин.