Вярвам в ангели
Господ е наясно с трудностите, които имате. Той ви познава, Той ви обича и аз ви обещавам, че Той ще изпраща ангели да ви помагат.
Братя и сестри, вярвам в ангели и бих искал да споделя с вас свързаните ми с тях преживявания. Като правя това, се надявам и се моля, че ще зачитаме важността на ангелите в живота ни.
Това са думите на старейшина Джефри Р. Холанд от една предишна конференция: „Когато говорим за онези, които са оръдие в ръката Божия, можем да си спомним, че не всички ангели обитават от другата страна на (завесата). С някои от тях ние ходим и говорим – тук, сега, всеки ден. Някои от тях са наши съседи. … Наистина, небесата сякаш идват при нас, когато видим Божията любов да намира израз в добрината и отдадеността на хора толкова добри и непорочни, че ми хрумва единствено думата ангели да ги опиша“ („Служението на ангели“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 30).
Бих искал да поговоря за ангелите от тази страна на завесата. Ангелите, които вървят измежду нас в ежедневието ни, са въздействащи напомняния, че Бог ни обича.
Първите ангели, за които бих искал да говоря, са двете сестри мисионерки, които ме учиха на Евангелието, когато бях млад мъж, сестра Вилма Молина и сестра Ивонет Ривити. По-малката ми сестра и аз бяхме поканени на дейност в Църквата, където срещнахме тези ангели. И представа си нямах как тази простичка дейност щеше да промени живота ми.
Моите родители, братя и сестри по това време не се интересуваха да научат повече за Църквата. Дори нямаха желанието да приемат мисионери в дома ни, така че аз бях учен на мисионерските уроци в сградата на Църквата. Онази малка стаичка в сградата се превърна в моята „свещена горичка“.
Един месец след като тези ангели ме запознаха с Евангелието, аз се кръстих. Бях на 16 години. За съжаление нямам снимка на това свещено събитие, но имам снимка на сестра ми и мен, докато участваме в дейността. Може би трябва да обясня кой кой е на снимката. Аз съм по-високият от дясната страна.
Както можете да си представите, да останеш активен в Църквата беше трудно за един тийнейджър, чийто начин на живот се беше променил и чието семейство не беше поело по същата пътека.
Докато се опитвах да се нагодя към новия си начин на живот, нова култура и нови приятели, се чувствах не на място. Неведнъж се чувствах самотен и обезкуражен. Знаех, че Църквата е истинна, но ми беше наистина трудно да се впиша в нея. Докато изпитвах неудобство и несигурност, докато се опитвах да се чувствам част от новата си религия, аз намерих смелостта да участвам в тридневна младежка конференция, за която смятах, че ще ми помогне да си намеря нови приятели. Именно на нея аз срещнах друг един служещ ангел на име Моника Брандао.
Тя беше нова в областта, като се беше преместила от друга част на Бразилия. Тя бързо привлече вниманието ми и за мое щастие ме прие като нейн приятел. Предполагам, че по-скоро ме беше преценила вътрешно, а не по външен вид.
И тъй като с нея се сприятелихме, тя ме представи на своите приятели, които станаха мои приятели, докато ходехме на различни младежки дейности по-късно. Тези дейности бяха от съществено значение за интегрирането ми в новия живот.
Тези добри приятели имаха голямо влияние, но това да не изучавам Евангелието у дома със семейство, което ме подкрепя, все още поставяше продължаващото ми обръщане във вярата под въпрос. Общуването ми в Църквата стана дори още по-важно за засилващото се мое обръщане във вярата. След това два допълнителни ангели бяха изпратени от Господ на помощ.
Един от тях беше Леда Ветори, моята учителка в семинара рано сутрин. Чрез нейната приветлива обич и вдъхновяващи часове тя ми даде „допълнителна доза“ от „доброто слово Божие“ (Мороний 6:4), от което така се нуждаех през целия си ден. Това ми помогна да получа духовната сила да не се отказвам.
Друг изпратен при мен на помощ ангел беше президентът на Младите мъже, Марко Антонио Фуско. Той имаше също за задача да бъде моят старши колега при домашно обучение. Въпреки липсата ми на опит и различен външен вид, той ми поставяше задачи да преподавам по време на събранията на кворума на свещениците и по време на посещенията ни при домашно обучение. Той ми даде възможност да действам и да се уча, а не да бъда просто наблюдател в Евангелието. Показа ми доверие, по-голямо от доверието ми в мен самия.
Благодарение на всички тези ангели и многото други, на които попадах през тези важни ранни години, аз получих достатъчно сила да се задържа на заветната пътека, като придобих духовно свидетелство за истината.
И между другото, относно това младо ангелско момиче Моника – след като и двамата отслужихме мисия, тя ми стана съпруга.
Не смятам, че е било съвпадение добрите приятели, църковните отговорности и подхранващото добро слово Божие да са били част от този процес. Президент Гордън Б. Хинкли мъдро учи: „Но преходът към членство в Църквата изобщо не е лесен. За него е нужно прекратяване на стари взаимоотношения. Нужно е оставянето на някои приятели. Може да се наложи изоставянето на вярвания, на които човек държи. Може да е нужна промяна в навиците и контрол на някои апетити. В толкова много случаи има известна самота и страх от неизвестното. Трябва да има грижа и укрепване по време на този труден период в живота на новия член“ (“There Must Be Messengers,” Ensign, Oct. 1987).
После той добавя също: „Всеки един от тях се нуждае от три неща: приятел, отговорност и подхранване с „доброто слово Божие“ (“Converts and Young Men,” Ensign, May 1997, 47).
Защо споделям с вас тези преживявания?
Първо, това е послание към онези, които преминават през подобен процес точно сега. Може би сте новообърнат във вярата или се връщате обратно в Църквата, след като сте се лутали известно време, или сте просто някой, на когото му е трудно да се впише. Много ви моля, не се отказвайте от усилията си да станете част от това голямо семейство. То е истинната Църква на Исус Христос!
Когато става въпрос за вашето щастие и спасение, винаги си струва да продължавате да се опитвате. Струва си да промените начина си на живот и традициите си. Господ е наясно с трудностите, които имате. Той ви познава, Той ви обича и аз ви обещавам, че Той ще изпраща ангели да ви помагат.
Сам Спасителят казва: „Ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят“ (Учение и завети 84:88).
Втората ми цел при споделянето на тези преживявания е да отправя послание към всички членове на Църквата – към всички нас. Не трябва да забравяме, че на новообърнатите във вярата членове, завръщащите се приятели и онези с различен начин на живот не им е лесно веднага да се впишат. Господ е наясно с трудностите, които имат и Той търси ангели, желаещи да помагат. Господ винаги търси желаещи доброволци да бъдат ангели в живота на другите.
Братя и сестри, желаете ли да станете инструмент в Господните ръце? Искате ли да станете един от тези ангели? Да станете пратеник на Бог от тази страна на завесата, за някой, за когото Той се притеснява? Той се нуждае от вас. Те се нуждаят от вас.
Разбира се, винаги можем да разчитаме на нашите мисионери. Те са винаги на разположение, първите доброволци за тази ангелска задача. Но те не са достатъчни.
Ако се огледате внимателно наоколо, ще забележите много нуждаещи се от ангелска помощ. Тези хора може да не са облечени с бели ризи, рокли или обичайното неделно облекло. Може да са седнали сами в края на стаята или залата, като понякога се чувстват все едно са невидими. Може да имат екстравагантна прическа или речникът им да е различен, но те са там и се опитват.
Някои може да се чудят: „Дали да се връщам пак? Да продължавам ли да се опитвам?“ Други може да се чудят дали някой ден ще бъдат приети и обичани. Нуждаем се от ангели сега – ангели, които са готови да излязат извън зоната си на комфорт и ще ги приветстват, (хора, които) са толкова добри и непорочни, че ни хрумва единствено думата ангели да ги опиш(ем)“ (Джефри Р. Холанд, „Служението на ангели“, с. 30).
Братя и сестри, аз вярвам в ангели! Всички сме тук днес, една огромна армия от изпратени в последните дни ангели, да служим на другите от името на един любящ Създател. И обещавам, че ако имаме желанието да служим, Господ ще ни дава възможности да бъдем служещи ангели. Той знае кой се нуждае от ангелска помощ и ще ги изпраща по нашата пътека. Господ изпраща по нашата пътека ежедневно онези, които имат нужда от ангелска помощ.
Толкова съм благодарен за многото ангели, които Господ е изпращал по пътя ми през целия ми живот. Нуждаех се от тях. Също съм благодарен за Неговото Евангелие, което ни помага да се променяме и ни дава възможност да се справяме по-добре.
Това е Евангелие на обич, Евангелие на служение. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.