Как да имаме достъп до Божията сила чрез заветите
Докато вървите по заветната пътека от кръщението до храма и през целия си живот, аз ви обещавам силата да вървите срещу естественото светско течение.
Миналия ноември имах привилегията да осветя храма Белем Бразилия. Радвах се да бъда с отдадените членове на Църквата в северна Бразилия. Тогава научих, че Белем е портата към региона, в който се намира най-могъщата река в света – Амазонка.
Въпреки силата на реката, два пъти в годината се случва нещо на пръв поглед неестествено. Когато Слънцето, Луната и Земята се подредят по определен начин, мощна вълна нахлува по реката обратно на естественото течение на водата. Документирани са вълни, достигащи 6 метра1, които преминават разстояние до 50 километра2 срещу течението. Този феномен, известен обичайно като приливна вълна, е наричан от местните хора поророка, което означава „велик тътен“ поради силния шум, който издава. Можем с право да заключим, че дори могъщата река Амазонка трябва да се подчинява на небесните сили.
Подобно на река Амазонка, ние имаме естествено течение в живота си – обикновено правим това, което идва от само себе си. Подобно на река Амазонка, с помощ от небесата можем да правим и неща, които изглеждат неестествени. Все пак не е естествено за нас да бъдем смирени, кротки или да желаем да подчиняваме волята си на Бог. Но само като правим това, ние можем да бъдем преобразени, да се завърнем да живеем в присъствието Божие и да постигнем вечната си съдба.
За разлика от река Амазонка, ние можем да избираме дали да се подчиняваме на силите на небесата или да се „пускаме по течението“3. Да вървим срещу течението може да бъде трудно. Но когато се отдаваме „на убежденията на Светия Дух“ и отхвърляме егоистичните склонности на „естествения човек“4, можем да получаваме преобразяващата сила на Спасителя в живота си, силата да вършим трудни неща.
Президент Ръсел М. Нелсън ни учи как да постигаме това. Той ни обещава: „Всеки, който сключва завети в басейните за кръщение и в храмовете – и ги спазва – се радва на по-голям достъп до силата на Исус Христос (…) (която) ни издига над притеглянето на този паднал свят“5. С други думи, ние можем да имаме достъп до силата на Бог, но само когато сме свързани с Него чрез свещени завети.
Преди земята да бъде сътворена, Бог определя заветите като механизъм, чрез който ние, Неговите чеда, можем да се обвързваме с Него. На основание на вечен, неизменим закон, Той определя неподлежащите на договаряне условия, при които ще бъдем преобразени, спасени и възвисени. В този живот ние сключваме тези завети, като участваме в свещенически обреди и обещаваме да вършим това, което Бог иска от нас, а в замяна Той ни обещава определени благословии6.
Заветът е обещание, за което трябва да се подготвим и което трябва ясно да разбираме и стриктно да почитаме7. Сключването на завет с Бог се различава от неофициално даване на обещание. Първо, изисква се свещеническа власт. Второ, обикновеното обещание няма свързващата сила да ни издига над притеглянето на естественото течение. Ние сключваме завет само когато възнамеряваме да се посветим изцяло на спазването му8. Ние ставаме заветни чеда на Бог и наследници на Неговото царство, особено когато се самоопределяме напълно с този завет.
Изразът заветна пътека се отнася за поредица от завети, чрез които ние идваме при Христа и изграждаме връзка с Него. Чрез тази заветна връзка ние имаме достъп но Неговата вечна сила. Пътеката започва с вяра в Исус Христос и покаяние, последвано от кръщение и приемане на Светия Дух9. Исус Христос ни е показал как да поемем по пътеката, когато е бил кръстен10. Според евангелските разкази от Новия завет в Марк и Лука, Небесният Отец се обръща директно към Исус по време на Неговото кръщение, казвайки: „Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение“. Когато поемаме по заветната пътека чрез кръщение, мога да си представя как Небесният Отец казва подобно нещо на всеки от нас: „Ти си Моето скъпо чедо, на което се наслаждавам. Продължавай напред“11.
При кръщението и когато вземаме от причастието12, ние свидетелстваме, че желаем да вземем върху си името на Исус Христос13. В този смисъл, нека си припомним заповедта от Стария завет: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог“14. За нас в съвремието това звучи като забрана неуважително да се използва името на Господ. Заповедта включва това, но предписанието в нея е много по-широкообхватно. Еврейската дума, преведена като „изговарям“, означава „повдигам“ или „нося“, както някой би носил знаме, което го идентифицира като личност или като представител на група15. Думата, преведена като „напразно“, означава „празен“ или „заблуждаващ“16. По този начин заповедта да не се изговаря напразно името на Господ може да означава: „Не трябва да се идентифицирате като ученици на Исус Христос, освен ако не възнамерявате да го представлявате подобаващо“.
Ние ставаме Негови ученици и го представляваме по подходящ начин, когато съзнателно и във все по-голяма степен вземаме върху си името на Исус Христос чрез сключваните от нас завети. Тези завети ни дават сила да оставаме на заветната пътека, защото взаимоотношенията ни с Исус Христос и с нашия Небесен Отец са се променили. Ние сме обвързани с Тях чрез заветна връзка.
Заветната пътека води към храмовите обреди, един от които е храмовото надаряване17. Надаряването е Божият дар на свещените завети, които ни обвързват по-пълно с Него. По време на надаряването, ние сключваме завет, първо, да се стремим да спазваме Божиите заповеди; второ, да се покайваме със съкрушено сърце и каещ се дух; трето, да живеем според Евангелието на Исус Христос. Правим това, като упражняваме вяра в Него, сключваме завети с Бог, приемайки обредите на спасението и възвисяването, спазваме тези завети през целия си живот и се стремим да живеем според двете големи заповеди да обичаме Бог и нашите ближни. Четвърто, ние сключваме завет да спазваме закона за целомъдрието и пето, да посвещаваме себе си и всичко, с което Господ ни благославя, на изграждането на Неговата Църква18.
Чрез сключването и спазването на храмови завети ние научаваме повече за Господните цели и получаваме пълнотата на Светия Дух19. Ние получаваме напътствия за живота си. Ние израстваме като ученици, така че да не останем завинаги незнаещи деца20. Напротив, живеем с вечна перспектива и сме по-мотивирани да служим на Бог и на другите хора. Нашата способност да изпълняваме своите цели в земния живот се увеличава. Предпазени сме от злото21 и имаме повече сили да устояваме на изкушенията и да се покайваме, когато се препъваме22. Когато прегрешаваме, споменът за сключените от нас завети с Бог ни помага да се завръщаме на пътеката. Свързвайки се с Божията сила, ние ставаме своя собствена поророка, която може да върви обратно на течението в света, през целия ни живот и във вечността. В края на краищата нашата съдба е променена, защото заветната пътека води до възвисяване и вечен живот23.
Спазването на заветите, сключени в басейни за кръщения и храмове, също така ни дава сила да устояваме на изпитанията и терзанията на земния живот24. Учението, свързано с тези завети, облекчава пътя ни и ни дава надежда, утеха и мир.
Баба ми и дядо ми Лина София и Матс Лиандър Ренлънд получили Божията сила чрез кръщелния завет, когато се присъединили към Църквата през 1912 г. във Финландия. Били щастливи да са част от първия клон на Църквата във Финландия.
Лиандър починал от туберкулоза пет години по-късно, докато Лина била бременна с десетото им дете. Това дете, баща ми, се родило два месеца след смъртта на Лиандър. Лина в последствие погребала не само съпруга си, но и седем от десетте си деца. Било тежко за нея да бъде бедна вдовица. В продължение на 20 години тя не можела да спи добре през нощта. През деня се мъчила да осигурява храна за семейството си. А през нощта се грижела за умиращите си близки. Не мога да си представя как се е справяла.
Лина продължавала да се бори, защото знаела, че починалият ѝ съпруг и деца можели да бъдат нейни за вечността. Учението за храмовите благословии, включително това за вечните семейства, ѝ носело мир, защото тя се уповавала на силата за запечатване. В земния си живот тя нито получила своето надаряване, нито била запечатана за Лиандър, но той имал важно влияние в живота ѝ и останал част от голямата ѝ надежда за бъдещето.
През 1938 г. Лина подала информацията, необходима за извършването на храмови обреди за починалите ѝ роднини, като тя била сред първите във Финландия. След като починала, храмовите обреди за нея, Лиандър и починалите им деца били извършени от други хора. С помощта на заместници Лина била надарена, тя и Лиандър били запечатани един за друг, а починалите им деца и моят баща били запечатани към тях. Лина била като тези, които „умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч“25.
Тя живяла така, сякаш вече била сключила тези завети в живота си. Тя знаела, че кръщелният завет и този, сключван при причастието я свързват със Спасителя. За нея можело да се каже: „Небесното царство копнеж сладък е и надежда за всяко сърце“26. За Лина една от великите Божии милости било това, че тя научила за вечните семейства, преди да преживее трагедиите в живота си. Чрез сключения завет тя получавала сила от Бог, за да устоява и да се издига над депресивното притегляне на трудностите и несгодите си.
Докато вървите по заветната пътека от кръщението до храма и през целия си живот, аз ви обещавам силата да вървите срещу естественото светско течение – сила да учите, сила да се покайвате и да бъдете освещавани и сила да намирате надежда, утеха и дори радост, докато се изправяте пред трудностите в живота. Обещавам на вас и на вашите семейства защита срещу влиянието на противника, особено когато превръщате храма в главен фокус в живота ви.
Когато идвате при Христа и сте обвързани с Него и с нашия Небесен Отец чрез завет, се случва нещо на пръв поглед неестествено. Вие сте преобразени и ставате съвършени в Исус Христос27. Вие ставате заветни Божии чеда и наследници на Неговото царство28. Мога да си представя как Той ви казва: „Ти си моето скъпо чедо, на което се наслаждавам. Заповядай у дома“. В името на Исус Христос, амин.