Тази мисъл за Исус Христос влезе в ума ми
Ако продължавате внимателно да се хващате за мисълта за Исус Христос, обещавам ви не само напътствия от небесата, но и небесна сила.
По време на тези красиви великденски празници, повтарям молитвата от този въздействащ химн: „О, Йехова, поведи ни“1.
В Книгата на Мормон има една забележителна история, в която се разказва за млад мъж от видно семейство на име Алма, който в Писанията е описан като неверник и идолопоклонник2. Той умее много добре да се изразява и да убеждава, използвайки ласкателства, за да придумва другите да го следват. За голямо учудване, един ангел се явява на Алма и приятелите му. Алма пада на земята и е толкова слаб, че го занасят безпомощен в дома на баща му. Той остава в наглед коматозно състояние в продължение на три дни3. По-късно обяснява, че макар за хората около него да е изглеждал в безсъзнание, докато душата му е скърбяла, умът му активно е работел, размишлявайки за неговия живот на незачитане на Божиите заповеди. Той описва ума си като „изтерзан от спомена за многобройните (му) грехове“4 и „раздиран от вечно мъчение“5.
В дълбоката си безнадеждност, той си спомня, че като малък е бил учен за „пришествието на един Исус Христос, Син Божий, (Който ще) извърши единение за греховете на света“6. След което той прави следното впечатляващо изказване: „Веднага щом тази мисъл влезе в ума ми, аз извиках в сърцето си: О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене“7. Когато той отправя призив за божествената сила на Спасителя, се случва чудо: „Щом помислих за това – казва той, – не можах да си спомня повече болките си“8. Изведнъж той усеща мир и светлина. „Няма(ше) нищо по-изключително и по-сладко от моята радост“9 – заявява той.
Алма се хваща за истината за Исус Христос. Ако използвахме глагола „хващам се за“ във физическия му смисъл, бихме казали: „Той се хвана за предпазната преграда, точно когато започна да пада“, което означава, че той се пресяга изведнъж и силно сграбчва нещо здраво циментирано за сигурна основа.
В случая с Алма, неговият ум е този, който се пресяга и се улавя здраво за тази могъща истина за единителната жертва на Исус Христос. Действайки с вяра според тази истина, и чрез силата и благодатта на Бог, Алма е спасен от отчаянието и е изпълнен с надежда.
Макар нашите преживявания да не са така драматични като това на Алма, те са също толкова значими за вечността. Мисълта за Исус Христос и Неговата милостива жертва е влязла и в нашия ум и нашите души са чувствали светлината и радостта, произтичащи от нея.
Да пазим на сигурно място в душите си мисълта за Исус Христос
Моята молитва по време на тези великденски празници е да можем по-съзнателно да моделираме, укрепваме и пазим тази най-важна мисъл за Исус Христос на сигурно място в душите ни10, позволявайки ѝ свободно да се излива в ума ни, да ни напътства в нашите мисли и действия и непрестанно да ни носи сладката радост от любовта на Спасителя11.
Изпълването на ума ни със силата на Исус Христос не означава да мислим единствено за Него. Но със сигурност означава всички наши мисли да са обхванати от Неговата любов, Неговия живот и учения и Неговата единителна жертва и славно Възкресение. Исус никога не е в забвение, защото винаги си мислим за Него и „всичко, което е в нас, Го обожава!“12. Ние се молим и прехвърляме в съзнанието си преживявания, които са ни доближавали до Него. Извикваме в ума си божествени образи, стихове от Писанията и вдъхновени химни, които да облекчават напрежението от безбройните ежедневни мисли, които препускат в забързания ни живот. Любовта ни към Него не ни предпазва от тъгата и скръбта в този земен живот, но ни позволява да преминаваме през трудностите със сила, многократно надвишаваща нашата собствена.
Помнете, че сте духовно дете на Небесен Отец. Както апостол Павел обяснява, ние сме „Божий род“14. Вие сте живели със собствената си идентичност много преди да дойдете на земята. Нашият Отец е съставил съвършен план за нас да дойдем на земята, да се учим и да се завърнем при Него. Той е изпратил Своя възлюбен Син, за да може чрез силата на Неговото безпределно Единение и Възкресение да живеем отвъд гроба; и ако имаме желание да упражняваме вяра в Него и да се покайваме за греховете си15, да бъдем опрощавани и да получим надеждата за вечен живот16.
Да отдаваме извънредно внимание на нашия ум и дух
В този земен живот, нашият ум и дух се нуждаят от извънредно внимание17. Нашият ум ни позволява да живеем, да правим избори и да разграничаваме доброто от злото18. Нашият дух получава потвърждаващо свидетелство, че Бог е наш Отец, че Исус Христос е Синът на Бог и че Техните учения са нашият пътеводител към щастието тук и към вечния живот отвъд гроба.
Тази мисъл за Исус Христос влиза в ума на Алма. Тя променя живота му. Общата конференция е време, в което можем да узнаваме какво желае Господ да вършим и какви хора иска от нас да станем. Това е и време за размишление върху напредъка ни. По време на моите назначения по целия свят, наблюдавам как нараства духовната сила на праведните и верни членове на Църквата.
Преди пет години бяхме помолени да поставим Спасителя на по-видно място във всичко, което правим, като използваме истинското име на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни19. Ние произнасяме името Му по-искрено.
Преди четири години, с намаляване на времето на събранието за причастие, ние се съсредоточихме в по-голяма степен върху вземането от Господното причастие. Така започнахме да мислим повече за Исус Христос и да сме по-сериозни по отношение на нашето обещание винаги да си спомняме за Него.20
Покрай изолацията по време на световната пандемия и с помощта на Следвайте Ме, елате с Мен, ученията на Спасителя станаха по-видни в нашите домове, подпомагайки поклонението ни на Спасителя през седмицата.
Като следвахме съвета на президент Ръсел М. Нелсън да „слушаме Него“21, усъвършенствахме способността си да разпознаваме нашепванията на Светия Дух и да виждаме ръката Господна в живота ни.
С обявяването и завършването на десетки храмове, ние по-често влизаме в дома Господен и получаваме обещаните от Него благословии. Ние усещаме с по-голяма сила превъзходната красота на нашия Спасител и Изкупител.
Президент Нелсън казва: „Няма нищо лесно или автоматично в това да станем такива въздействащи ученици. Нашият фокус трябва да бъде съсредоточен върху Спасителя и Неговото Евангелие. Нужни са умствени усилия да се стремим да гледаме към Него във всяка своя мисъл“22.
Като съсредоточаваме вниманието си върху Исус Христос, на всичко друго около нас гледаме през призмата на любовта си към Него. Маловажните разсейващи фактори избледняват, а ние премахваме онези неща, които не са в унисон с Неговата светлина и характер. Ако продължавате внимателно да се хващате за тази мисъл за Исус Христос, уповавате се на Него и спазвате Неговите заповеди, обещавам ви не само напътствия от небесата, но и небесна сила – сила, която внася издръжливост в сключените от вас завети, мир във вашите трудности и радост във вашите благословии.
Да помним Исус Христос
Преди няколко седмици с Кати посетихме дома на Мат и Сара Джонсън. На стената имаше снимка на скъпото им семейство, красиво изображение на Спасителя и илюстрация на храма.
Техните четири дъщери, Мади, Руби, Клеър и Джун, с радост ни разказаха колко обичат майка си.
В продължение на малко повече от година Сара редовно записвала семейни посещения на храма в събота, за да може момичетата да участват в кръщения за техни близки, които са починали.
През ноември миналата година Сара записала семейството си за посещение на храма през последната седмица на декември в четвъртък вместо в събота. „Надявам се, че нямаш нищо против“ – казала тя на Мат.
Сара била диагностицирана с рак, но според лекарите ѝ оставали още две-три години. По време на събрание за причастие, Сара споделила своето въздействащо свидетелство, казвайки, че какъвто и да е изходът за нея, тя обича Спасителя с цялото си сърце и че „победата вече е спечелена“ от Него. С напредването на месец декември, здравето на Сара неочаквано бързо започнало да се влошава и тя била приета в болница. Рано сутринта в четвъртък, 29 декември, тя тихо завършила своя земен път. Мат бил до Сара през цялата нощ.
С разбито сърце и напълно изтощен физически и емоционално, той се върнал у дома, скърбейки със своите дъщери. Когато Мат погледнал телефона си, той забелязал напомнянето за необичайното посещение на храма в четвъртък, което Сара била записала за по-късно през деня. Мат казва: „Когато го видях отначало, си помислих, че това няма как да стане“.
Но след това в ума на Мат влязла мисълта: „Спасителят е жив. Няма друго място, на което бихме предпочели да бъдем като семейство, освен в Неговия свят дом“.
Мат, Мади, Руби, Клеър и Джун пристигнали в храма в часа, който Сара била записала за тях. Със стичащи се по бузите сълзи, Мат извършвал кръщения заедно със своите дъщери. Те дълбоко чувствали любовта си към Сара и вечната си връзка с нея, както и огромната любов и утешаващия мир на Спасителя. Мат споделя с обич: „Макар че изпитвам голяма скръб и печал, аз възкликвам от радост, имайки знанието за прекрасния план на спасение на моя Отец“.
По време на тези великденски празници, аз свидетелствам за всеобхватната и абсолютна истина на несравнимата единителна жертва на Спасителя и Неговото славно Възкресение. Когато тази мисъл за Исус Христос влезе категорично и завинаги в ума ви и когато продължавате да съсредоточавате живота си по-пълно върху Спасителя, аз ви обещавам, че ще чувствате Неговата надежда, Неговия мир и Неговата любов. В името на Исус Христос, амин.