Наистина ли ми е простено?
Обещанието за пълно и съвършено опрощение е дадено на всеки – в и чрез безпределното Единение на Исус Христос.
Преди няколко години аз и сестра Натрес се преместихме в Айдахо, където започнахме нов бизнес. Прекарвахме дълги дни и нощи в офиса. За щастие живеехме само на няколко пресечки от работата. Всяка седмица Шона и трите ни дъщери – и трите под шестгодишна възраст – идваха в офиса, за да обядваме заедно.
В един такъв ден, след като обядвахме, забелязах, че петгодишната ни дъщеря Мишел беше написала на самозалепващо се листче бележка, която беше залепила на служебния ми телефон.
Пишеше просто: „Тате, не забравяй да ме обичаш. С обич, Мишел“. Това беше въздействащо напомняне за един млад баща относно нещата, които имат най-голямо значение.
Братя и сестри, свидетелствам, че Небесният Отец винаги си спомня за нас и ни обича по съвършен начин. Моите въпроси са: „Ние спомняме ли си за Него?“ и „Обичаме ли Го?“.
Преди години служих като местен ръководител на Църквата. Дани, един от нашите млади мъже, беше невероятен във всяко отношение. Беше покорен, мил, добър и имаше добро сърце. Обаче, когато завърши училище, започна да се събира с лоша компания. Започна да взема наркотици, особено метамфетамини, и се спусна по хлъзгавия хълм на пристрастяването и разрушението. Не след дълго външният му вид съвсем се промени. Беше неузнаваем. Най-значимата промяна беше в очите му – светлината в очите му беше затъмнена. Няколко пъти се опитах да осъществя контакт с него, но без успех. Той нямаше интерес.
Беше трудно да гледам как този невероятен млад мъж страда и живее живот, който не е негов! Той беше способен на много повече.
И тогава, един ден неговото чудо започна.
Той присъстваше на събрание за причастие, в което по-малкият му брат сподели свидетелството си, преди да замине на мисия. По време на събранието Дани почувства нещо, което не беше чувствал отдавна. Почувства любовта на Господ. Той най-после имаше надежда.
Макар че имаше желание да се промени, му беше много трудно. Зависимостта му и придружаващата я вина бяха почти непосилни за Дани.
Един следобед, когато бях навън да кося тревата, Дани изненадващо се появи с колата си. Страдаше ужасно. Спрях косачката и седнахме заедно на предната веранда. Тогава той сподели най-съкровени чувства. Искрено искаше да се завърне. Обаче беше изключително трудно да изостави своята зависимост и начин на живот. Освен това се чувстваше толкова виновен и засрамен от това, че е паднал толкова ниско. Той попита: „Мога ли наистина да получа прошка? Има ли наистина обратен път?“.
След като изля сърцето си и сподели тези притеснения, прочетохме Алма, глава 36.
„Да, аз си спомних всички мои грехове и беззакония (…)
Да (…) самата мисъл да се явя в присъствието на моя Бог раздираше душата ми с неизразим ужас“ (стихове 13–14).
След тези стихове Дани каза: „Точно така се чувствам!“.
И продължихме:
„Докато (…) бях изтерзан от спомена за многобройните си грехове, ето, аз си спомних, че бях чул баща ми да пророкува на людете относно пришествието на един Исус Христос, Син Божий, за да извърши единение за греховете на света (…)
И о, каква радост и каква чудна светлина видях аз“ (стихове 17, 20).
Докато четяхме тези откъси, сълзи започнаха да се стичат. Радостта на Алма беше радостта, която Дани беше търсил!
Говорихме за това, че Алма е бил особено нечестив. Обаче, щом се покаял, никога повече не погледнал назад. Той станал отдаден последовател на Исус Христос. Той станал пророк! Дани отвори широко очи. „Пророк ли?“ – попита той.
Аз отговорих просто: „Да, пророк. Не се тревожи, имаш време!“.
Обсъдихме как неговите грехове не са от същите пропорции като на Алма, но същото обещание за цялостно и съвършено опрощение важи за всички – чрез безпределното Единение на Исус Христос.
Тогава Дани разбра. Той знаеше какво бе нужно да направи: трябваше да започне пътуването си, като се уповава на Господ и прости на себе си!
Голямата промяна в сърцето на Дани беше истинско чудо. С времето неговото излъчване се промени и блясъкът в очите му се върна. Той стана достоен за храма! И най-накрая се завърна!
Няколко месеца по-късно попитах Дани дали би желал да подаде документи да служи на пълновременна мисия. Неговият отговор беше шокиращ и удивителен.
Той каза: „Бих се радвал да служа на мисия, но ти знаеш къде съм бил и какви неща съм вършил! Мислех, че не отговарям на изискванията“.
Аз отговорих: „Може и да си прав. Обаче нищо не ни пречи да направим запитване. Ако отговорът е отрицателен, поне ще знаем, че си изразил искрено желание да служиш на Господ“. Очите му блеснаха. Беше въодушевен от идеята. Според него шансовете не бяха големи, но беше риск, който беше готов да поеме.
Няколко седмици по-късно, за негово удивление, се случи още едно чудо. Дани получи призование да служи на пълновременна мисия.
Няколко месеца след като Дани пристигна на мисионерското поле, получих телефонно обаждане. Неговият президент на мисия ми каза просто: „Какво му е на този млад мъж? Той е най-страхотният мисионер, който някога съм виждал!“. Виждате ли, този президент беше получил съвременната версия на Алма-младши.
Две години по-късно Дани се завърна у дома с чест, като беше служил на Господ с цялото си сърце, мощ, разум и сила.
След като разказа за мисията си в събранието за причастие, аз се прибрах вкъщи и почти веднага чух почукване на входната врата. Там стоеше Дани със сълзи в очите. Той каза: „Може ли да поговорим за минутка?“. Излязохме навън и седнахме отново на същата веранда.
Той каза: „Президент, мислиш ли, че наистина ми е простено?“.
Сега моите сълзи започнаха да се стичат. Пред мен стоеше един отдаден последовател на Исус Христос, който беше дал всичко от себе си да учи и свидетелства за Спасителя. Той беше олицетворение на изцеляващата и укрепващата сила на Единението на Спасителя.
Аз казах: „Дани! Поглеждал ли си се в огледалото? Виждал ли си очите си? Изпълнени са със светлина, а ти сияеш с Духа Господен. Разбира се, че ти е било простено! Ти си страхотен! Това, което сега трябва да направиш, е да продължиш живота си. Не поглеждай назад! Гледай с вяра напред към следващия обред“.
Чудото на Дани продължава и днес. Той сключи брак в храма и продължи образованието си, като получи магистърска степен. Той продължава да служи на Господ с чест и достойнство в своите призования. И най-важното, той е невероятен съпруг и верен баща. Той е отдаден последовател на Исус Христос.
Президент Ръсел М. Нелсън ни учи: „Без безпределното Единение (на Спасителя) цялото човечество щеше да бъде безвъзвратно загубено“1. Дани не беше загубен и нито пък ние сме загубени за Господ. Той стои на вратата, за да ни въздига, укрепва и да ни прощава. Той никога не забравя да ни обича!
Един изключителен пример за любовта на Спасителя към Божиите чеда е записан в Книгата на Мормон: „След като Исус говори така, Той погледна отново към множеството наоколо и видя, че те се бяха просълзили и Го гледаха, без да помръднат, като че искаха да Го помолят да остане още малко при тях“ (3 Нефи 17:5).
Спасителят вече е бил прекарал целия ден в служба на хората. При все това е имал още неща за вършене – трябвало е да посети другите Си овце, трябвало е да се върне при Отца Си.
Въпреки тези задължения, Той вижда, че хората искат да остане още малко. Тогава, когато сърцето на Спасителя е изпълнено със състрадание, се случва едно от най-големите чудеса на света:
Той остава.
Той ги благославя.
Служи на децата им едно по едно.
Той се моли за тях; плаче с тях.
И Той ги изцелява. (Вж. 3 Нефи 17.)
Неговото обещание е вечно: Той ще ни изцелява.
За онези, които са се отклонили от заветната пътека, моля, помнете, че винаги има надежда, винаги има изцеление и винаги има обратен път.
Неговото вечно послание за надежда е изцелителният балсам за всички, които живеят в този объркан свят. Спасителят казва: „Аз съм пътят и истината, и животът“ (Йоан 14:6).
Братя и сестри, нека не забравяме да Го търсим, да Го обичаме и винаги да Го помним.
Свидетелствам, че Бог живее и че Той ни обича. Свидетелствам, че Исус Христос е Спасителят и Изкупителят на света. Той е могъщият Изцелител. Спасителят живее знам! В името на Исус Христос, амин.